Верен ли е митът за „некачествената” кърма?
„Ама ти ОЩЕ ли кърмиш?!?…” Изуменo, иронично, крайно критичнo – откакто дъщеря ми навърши годинка, съм чувала тези думи и от приятелки, и от гинеколози, та дори и от собствената си майка.
В обществото ни битува вярването, че след определен период кърмата става „нехранителна” и „некачествена”. Смята се, че кърменето след 6-ия месец е геройство, а след 12-ия – едва ли не патология. А дали наистина е така?
Откъде идва заблудата за „некачествената” кърма?
Много майки се притесняват, че с течение на времето нуждите на детския организъм нарастват, а хранителните качества на кърмата намаляват. И оттам си вадят погрешното заключение, че захранването автоматично означава край на кърменето…
От една страна, хранителните потребности на детето наистина нарастват с времето – затова нуждата от захранване след 6-месечна възраст е съвсем реална.
От друга страна, обаче, хранителните и защитни свойства на кърмата не само че не намаляват с времето, а дори напротив!. Доказано е, че кърмата продължава да бъде необходима и незаменима част от детското меню дълго след въвеждането на твърди храни. Защото майчиният организъм притежава уникалната способност да нагажда качествата на млякото към нуждите на бебето във всеки един момент. По този начин се компенсира това, което не може да бъде набавено чрез твърдите храни . И ето как стигаме до същината – а именно:
Как се променя съставът на кърмата с времето?
Какво дава тя на детето в различните периоди на лактация?
Какво съдържа кърмата?
Най-общо казано, кърмата съдържа всички протеини, въглехидрати, мазнини, минерали, витамини, микроелементи, антиинфекциозни и биоактивни фактори, необходими за доброто развитие и растеж на твоето дете. Това, което се променя с времето, е тяхното съотношение и концентрация.
Основният принцип, който определя промените в състава на кърмата, е следният:
Количествените промени водят до качествени изменения, т.е. колкото по-малко е количеството приемана кърма на денонощие, толкова по-концентрирани са защитните и хранителните й съставки. По този начин приемът на енергия за килограм остава сравнително постоянен. Или по-просто казано: по-малък обем, по-висока концентрация на мазнини (енергия) и протеини (защита) за кърмачето.
Няколко думи за коластрата и преходното мляко
Новороденото има миниатюрен стомах, незряла храносмилателна и крайно уязвима имунна система. Ето защо, първото мляко – коластрата, се състои от концентрирани калории в минимален обем. Преобладават протеини и соли, имунни, антимикробни и растежни фактори. Те предпазват организма на кърмачето и допринасят за съзряването на имунната и храносмилателната система.
Кърмата между 2-ия и 6-ия месец
За разлика от бурните промени в първите няколко седмици, през следващите месеци съставът на кърмата остава сравнително стабилен. Щом зрялото мляко окончателно нагоди количеството и състава си, те се запазват сравнително постоянни. Към малкото колебания в състава спада известно понижаване в нивата на цинк, мед, натрий и калий, както и лактоза.
Кърмата между 6-ия и 12-ия месец
Дори и след постепенното въвеждане на нови храни, промените в състава на кърмата продължават да са минимални. В този период се запазва тенденцията за спад в нивата на цинк, мед и калий, докато съдържанието на протеини, желязо и натрий се запава сравнително стабилно. Концентрацията на лактоза, мазнини, калций и магнезий се доближава до нивата от предишните няколко месеца (1.).
През всички тези месеци съставът на кърмата се колебае в доста тесни граници.
Но какво означава това на практика?
– Можеш спокойно да замразяваш контейнерчета с кърма във фризера за по-късна употреба – дори и след няколко седмици, съставът й ще отговаря на нуждите на бебето. (Помни обаче, че замразената кърма има „срок на годност” до 3 месеца!).
– Когато се налага бебето да получава добавка, кърмата от друга майка винаги е по-близо до нуждите на детето, в сравнение с млеката за кърмачета. И това не зависи от периода на лактация на донорката!
Кърмата след 1-вата година до окончателното отбиване
На практика началото на отбиването е поставено още с въвеждането на първите каши и пюрета. Именно краят на първата година обаче е психологическата граница, която кара много жени да се замислят за рязък и окончателен край на кърменето. Затова ще отделя малко повече внимание именно на този етап.
След годинката количеството приемана кърма драстично е намаляло за сметка на твърдите храни. Затова е нормално човек да се запита дали големите й ползи за малкото човече не са малко преувеличени.
Именно тук принципът „по-малък обем, по-висока концентрация” играе решаваща роля. Изследванията показват, че основната тенденция в този период е рязък скок в маслеността на млякото. За да компенсира спадът в количеството, майчиният организъм „зарежда” кърмата с максимум мазнини и антитела – т.е. енергия за растящото дете и защита за незрялата му имунна система.
Какво означава това на практика?
Какви са реалните ползи за дълго кърмените деца?
Дълго кърмените деца продължават да получават голяма част от нужните им хранителни вещества именно от майчиното мляко.
Според едно изследване, „кърма, изцеждана от майки, кърмещи над една година, съдържа значително повишени нива на мазнини и протеини, сравнена с кърма на жени, които кърмят от по-скоро. Възможно е в дългосрочен план мазнините, съдържащи се в кърмата, да осигуряват значителна част от енергийните потребности на детето”.
Според друго изследване на кърмачета между 12 и 23-месечна възраст, средното количество от 448 мл кърма за денонощие задоволява:
– 29% от енергийните им потребности;
– 43% от нужните протеини;
– 36% от необходимите количества калций;
– 75% от нужния витамин А;
– 76% от нужната им фолиева киселина;
– 94% от необходимите нива витамин Б12;
– 60% от средния прием на витамин Ц.
Заключението на същите учени е, че „кърмата продължава да доставя съществена част от основни хранителни вещества доста след първата година от живота на детето, особено протеини, мазнини и повечето витамини”.
Дълго кърмените деца боледуват по-рядко.
Да не забравяме, че освен храна, майчиното мляко е източник и на защита. Кърмата изобилства от антитела през целия период на лактация и те продължават да влияят на детето толкова дълго, колкото трае и самото кърмене. Интересното тук е, че „някои от имунологичните свойства на кърмата се повишават през втората година и през периода на отбиване”. Това, разбира се, не е случайно – малките изследователи пълзят, ходят, падат, стават, ровят и опитват всичко и навсякъде. Това е периодът, в който са най-уязвими пред опасностите на заобикалящата ги среда. Затова, увеличавайки защитните качества на майчиното мляко, природата се е погрижила кърменето да помогне на незрялата им имунна система.
Според Американската Академия на семейните лекари, деца, отбити преди навършване на 2-годишна възраст, са изложени на повишен риск от заболявания (AAFP 2001). А едно изследване на кърмени деца между 16- и 30-месечна възраст показва по-ниски нива на заболеваемост и по-бързо възстановяване, в сравнение с техни не-кърмени връстници.
Време за отбиване?
Когато и да решиш да отбиеш, може би ще ти е интересно да научиш защо специалистите препоръчват това да се случи внимателно и постепенно, в течение на поне няколко седмици. Плавното отбиване дава своевременен сигнал на майчиния организъм, че скоро детето само ще трябва да се справя с опасностите на средата. По тази причина кърмата бива „заредена” с оптимално количество антитела – както коластрата предпазва бебето след раждането, така и кърмата в периода на отбиване го подготвя за съвсем нов вид самостоятелност. Едно ненавременно и рязко отбиване пък би лишило детския организъм от тази ценна „естествена имунизация”.
В началото на тази статия ти обещах, че тя не агитира и не поставя срокове колко дълго да кърмиш детето си. Тя има за цел само да ти покаже, че кърмата продължава да бъде ценен източник на хранителни вещества и защита срещу заболявания през целия период на кърменето. И да ти вдъхне увереност, че дългосрочното кърмене всъщност е… нормално.
А ако след време се случи и ти да чуеш заветното „Ама ти ОЩЕ ли кърмиш?!?”, становището на организации с международен авторитет често затваря устите и отворя очите и на най-големите скептици.
Американската Педиатрична Асоцация препоръчва изключително кърмене през първите шест месеца и продължаване на кърменето най-малко до края на първата година от живота на детето или докато детето и майката имат желание за това (8.).
Световната Здравна Организация и УНИЦЕФ препоръчват децата да бъдат изключително кърмени през първите 6 месеца , а след постепенното им захранване, кърменето да продължи поне до края на втората година от живота им.
Автор: Ивета Германова, доброволен консултант по кърмене към НАПК
www.podkrepazakarmene.com
