Не бъркайте палавото дете с хиперактивното
Понятието „хиперактивност” придоби сериозна популярност в последните години. Често хиперактивни са наричани деца, които се опитват да печелят внимание по неприемлив за околните начин или просто палуват повече, отколкото родителите им очакват. Много от характерните за това състояние признаци се наблюдават при всички деца през определена възраст. Те стават анормални само, ако са прекалено чести, бурно проявени и за дълъг период от време. Важно е да се знае, че хипеактивността е състояние, което изисква клинична диагноза и не може да бъде диагностицирано докато пиете кафе с приятелка, а детето ви обръща чашите на съседната маса.
Много състояния при децата могат да имитират симптомите на повишена активност, трудности в концентрацията и лесно отклоняване на вниманието, но невинаги се касае за хиперактивност.
Какво всъщност представлява хиперактивността при децата?
Синдрома Хиперактивно разстройство с дефицит на внимание (ХАДВ) е описан за първи път през 1900 г. в британско медицинско списание като случая „шавливия Фил”. Оттогава до днес за поставяне на такава диагноза в Европа и САЩ има известни разногласия. Единодушно се приемат само трите основни симптома: хиперактивност, импулсивност и невнимание. В Европа за поставяне на тази диагноза трябва да се наблюдават повече от една области от живота на детето – у дома, в училище и в други социални ситуации. Честотата на тези прояви трябва да е с продължителност повече от шест месеца.
Какви са причините?
Науката все още не се е обединила около няколко конкретни причини за появата на хиперкинетичността. Децата с ХАДВ не са просто лошо възпитани. Въпреки че няма установен конкретен механизъм на унаследяване на ХАДВ, в анамнезата на диагностицираните децата по-често се съобщава за родители с аналогични нарушения. Препятствия в развитието на определени мозъчни центрове на детето (отговарящи за възбуждането и задържането) през вътреутробния и следродовия период също оказват влияние на това състояние. Динамиката и особеностите на средата, в която живее детето, също слага своя отпечатък.
Хиперактивно (или хиперкинетично) разстройство определено се среща повече при момчетата, от колкото момичетата. Съотношението е 4:1 в полза на момчетата.
Кога можем да разпознаем хиперактивното дете?
Родителите на деца с ХАДВ разказват, че детето е било „по-различно от самото начало”. Те са неспокойни, имат проблем с храненето и колики, плачат без видима причина, заспиват трудно, спят малко и неспокойно.
Когато прохождат, тези деца стават твърде енергични – изправят се на крака много преди връстниците си. Хиперактивното дете винаги бърза за някъде, обикновено без посока, а оставено за миг без контрол се озовава на най-невероятни и опасни места. В игрите и забавленията всички деца понякога прехвърлят мярката, но хиперактивното дете , за разлика от другите, когато бъде помолено да спре, не може да се овладее за по-продължително време или изобщо не чува молбата.
Как да се справим?
За тези деца често са необходими специални учебни методи и индивидуални занимания с учител, но е добре те да се случват в масовото училище.
Нереалистично е да се изчаква детето да се справи само със симптомите на ХАДВ, тъй като много от тях продължават и в зряла възраст. Разбира се, честотата и интензивността на тези симптоми в младежка и зряла възраст намаляват, но човека продължава да демонстрира дефицити в сравнение с връстниците си.
Много методи – медикаментозни, психологични, педагогически са доказали своето добро терапевтично въздействие върху симптоматиката и нейното развитие в зряла възраст. Най-важно е терапевтичният план да е индивидуализиран за всяко дете и да се прилага във всички сфери на функциониране на детето. Ролята на родителите обаче е от изключителна важност, както конкретно с участието в терапията, така и в подобряването на обкръжението у дома.
Ето какво е добре да правим у дома:
1. Преминете от хаос към спокойствие. Поставете дома и ежедневието си под контрол
2. Увеличете предвидимостта. Направете дневен режим и определете правила у дома
3. Ограничете максимално шума
4. Бъдете позитивни. Казвайте на детето по-често какво искате, а не какво не искате
5. Бъдете постоянни. Правете това, което казвате. Многократното повтаряне и припомняне на задачите няма добър ефект.
6. Постоянно наблюдавайте детето. Тъй като са импулсивни,, хиперактивните деца имат нужда от повече супервизия в сравнение с връстниците си
7. Помагайте на детето в училищните дейности , окуражавайте неговите усилия, интереси и способности
8. Децата с ХАДВ се нуждаят от много физически контакт с вас. Прегръщайте ги често, галете ги винаги когато пожелаят.
9. Помагайте на детето да изгради добро самочувствие и да се състезава със самия себе си по-често отколкото с останалите.
Автор: Галя Даскалова
Галя Даскалова е магистър психолог, специалист по детско-юношеска психология. Тя има дългогодишен опит в работата с деца и фамилното консултиране, съветник е в няколко детски институции и води училища за родители.
За контакт: гр. София – кв. Манастирски ливади, бл.112,вх.А, ет.4, ап.23
тел. +357 888 611 872
Прочетете също:
Активно или хиперактивно е детето ни?
9 неща, които не знаем за детския мозък
Защо черно-белите илюстрации са важни при развитието на бебетата и малките деца?
