от Ран Босилек
Един селянин хванал една кокошка на съседа си. Сготвил я и я изял. Съседът се оплакал на кмета. Помолил го да повика селянина и да го попита дали не е заклал той кокошката. Селянинът видял, че съседът му ходил при кмета. Помислил, че ще го хванат. Затова отишъл при един умник, да го научи какво да казва.
— Ще те науча — казал умникът, — но ще ми донесеш една кокошка.
— Ще ти донеса — съгласил се селянинът. Умникът рекъл:
— Като те разпитва кметът, ти ще викаш: „Е, че какво“ или „Ей, че го каза“.
Кметът повикал селянина. Рекъл му:
— На съседа ти се е изгубила една кокошка.
— Е, че какво?
— Ти да не си я взел?
— Ей, че го каза!
— Казвай, защото инак съд ще има!
— Е, че какво?
— Ще те съдят.
— Ей, че го каза!
Не могло да се разбере кой е взел кокошката и се замълчала работата. Но селянинът се разкаял, признал си пред съседа и му дал една от своите кокошки.
Ала срещнал го умникът. Рекъл му:
— Ти, байно, се отърва от бедата.
Селянинът отговорил:
— Е, че какво?
— Трябва значи да ми дадеш една кокошка.
— Ей, че го каза!
— Остави сега тия думи. Сега не си пред кмета.
— Е, че какво?
— Говори, както си говориш!
— Ей, че го каза!
— „Каза“, „каза“ — ама и аз ще кажа па съседа ти.
— Аз на съседа казах и си върнах кокошката, а за твоя съвет това ти се пада! С твоите камъни по твоята глава!
— И ти добре го каза, приятелю. Аз за умник минавам, но ти по-умен от мене излезе.
край
