Какво е дислексия? Какво е диспраксия? Имат ли връзка и по какво се различават?
Маркерите, по които основно се определят дислексията и диспраксията са:
Дислексията е свързана със способността да се декодира писмен текст и се проявява с:
- недобре развити умения за четене и писане
- проблеми с оперирането с графични знаци
- проблеми с изграждане на метапознанието и др.
За да се установи дислексия е необходимо детето да навлезе в периода на ограмотяване.
Диспраксията е нарушение, което засяга извършването на волеви движения и се проявява с:
- с двигателно координационни трудности;
- с трудности в грубата и фина моторика;
- с дефицит в моторното планиране и др.
Затрудненията до които води това нарушение са свързани с умението да се планира и довежда докрай започнатото, да се подреждат приоритети.
Доказано е, че хората имащи обучителни затруднения често имат нарушения в моториката.
И при двете състояния- дислексия/диспраксия се изключва интелектуален дефицит.
Двете състояния (дислексия, диспраксия) имат повече прилики, отколкото разлики. Трудно се разграничават едно от друго. Много често двете състояния се представят в специфични обучителни затруднения при учениците.
Често дислексията е съпътствана от диспраксия.
Двете състояния почти не се срещат в чисто състояние.
Таблицата показва относителното деление на дислексия/диспраксия.
|
|
Когнитивни слабости:
|
|
Слабата работната памет оказва влияние върху обучението по математика като на първо място са линейните или стъпка по стъпка процеси, които включват запомнянето на няколко части на информация в работната памет по едно и също време. Децата със затруднения в ученето често губят следата на това, което правят, забравят каква е била първоначалната задача или забравят инструкциите на учителя. „Бихте ли ми казали: Каква беше сумата още веднъж?“ е класически въпрос на човек с „дислексия“ или „диспраксия“.
Слаба дългосрочна памет: изразява се в затруднения да автоматизират математичеси факти и математически процедури (т.е. факти свързани с изваждане или умножение, или начина, по който да се сумират числата).
Причинно-следствени проблеми: обхващат редица комплексно взаимосвързани области:
1. Бройна и числова система:
Има много умения, които детето трябва да овладее преди да навлезе в периода на ограмотяването и изучаването на бройна и числова система. Преди да минат през стадии на обучение как да се брои, децата трябва да намерят смисъл в броенето и групирането на числата и трябва да се научат да използват сложни последователности от определен брой думи.
Способността да брои включва отбелязващи думи към последователности от обекти. Спомняйки си последователности от думи и виждайки модели в рамките на тези последователности е ключов аспектпри ученето да се разберат сложните структури на бройната система.
Много деца с дислексия и диспраксия се научават да броят по-късно от връстниците си и не успяват да разберат структурите на бройната система.
В резултат на това те имат трудност при декодиране на големи числа и имат проблеми при изчисляването на задачи наум и писмено с големи числа.
2. Последователност от инструкции:
Много деца с дислексия и диспраксия имат затруднение при запомнянето на последователност от вербални инструкции. Всички изчисления с по-големи числа включват извършването на последователност от стъпки.
Стандартните методи за изчисление се преподават „процедурно“ или като поредица от вербални инструкции (Първо, можете да направите това, после правите това, когато направите това, следващото, тогава …)
Вследствие на това стандартните методи са особено трудни за изучаване за децата с дислексия и диспраксия. Често родители и учители прибягват към преподаването на методи за пресмятане наум с учене наизуст, с повтаряне на глас.
Хубаво е децата да се учат да пресмятат наум по нови методи, които са относително лесни за разбиране и не изискват да се преподават „по рецепта“ .
