Чудната кутийка

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

На другата вечер момчето срещнало един малък пакостник. Той влачел вързана жаба по улицата.

— Защо влачиш тая жаба? — попитало момчето.

— Да плаша децата.

— На ти пари, дай ми жабата!

Момчето дало каквото спечелило през деня, взело жабата и я занесло в къщи.

— Отде носиш тая жаба? — попитала го майка му.

— Лошо момче я влачеше по улицата. Дадох му всичките си пари и взех жабата.

— Добре си направил, синко.

Пак легнали гладни.

На сутринта майката казала:

— Жабата не може да живее на сухо. Като отиваш на работа, пусни я в реката.

Момчето взело жабата. Тръгнало към реката. Когато да я хвърли във водата, жабата му рекла:

— Ти ми спаси живота. Искам да ти се отплатя. Почакай на брега. Ще дойде баща ми — жабешкият цар, и ще ти донесе чудна кутийка. Ти я вземи от устата му. Като близнеш тая кутийка, от нея излиза чер човек. Каквото му поискаш, дава ти го начаса.

Момчето пуснало жабата. След малко из водата се показал голям жабок с корона на главата. Той държал в устата скъпоценна кутийка.

Взело я момчето и право при майка си.

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Pages: 1 2 3 4

5,583 преглеждания

Comments are closed.