Манастирът „Света Екатерина” – плетеница от древни сказания
Покрай големите църковни празници все повече хора практикуват най-древния вид туризъм – поклонничеството, за да се насладят на усамотение и духовно преживяване. Едно от тези световни места е най-старата действаща християнска монашеска обител. Намира се на Синайския полуостров в Египет и е паметна с това, че въобще не е била обезлюдявана и разграбвана и редовните богослужения никога не са били прекъсвани.
Светилището е с непроменен вид от 6 век и е магнит за богомолци и ценители на изкуството с богатата на древни ръкописи библиотека (на второ място след Ватиканската) и уникалната музейна сбирка от 120 стари икони.
Манастирът, където почиват мощите на Света Екатерина Александрийска, е отдалечен на един ден от Кайро. Шосето върви на север към Средиземно море, промушва се в тунел под Суецкия канал и се спуска от африканската към азиатската част на Египет – Синайския полуостров, многовековен кръстопът на цивилизации и интереси. Тесният асфалтов друм се вие сред нищото, каменистата пустиня се „разнообразява” със скалисти безлесни зъбери и продължаваме да лъкатушим нагоре. Температурните инверсии са големи и дори през деня да е било около 30 градуса, нощите са усойно ледени. Предполага се, че още през 4 век майката на император Константин – Елена, заела се да издири и покаже на света реликвите на християнството по повод обявяването му за официална религия на империята, е основала църква тук, свързана с неизгарящия къпинов храст.
Според библейските предания манастирът е основан на мястото, където Мойсей вижда горящ храст – Божий знак, че е избран за пророк. „Неупалимата” къпина е още там, зад църквата, но въпреки десетките опити не може да бъде разсадена никъде другаде из Синай. В района има изрисувани от природата, естествени камъни, в които сякаш е вградена сянката на свещения къпинов храст.
Покровителката на свещената мъдрост
Екатерина живяла в Александрия през 4 в. по времето на царуването на император Максимиан. Тя нямала двайсет години, когато вече владеела философията и медицината. Била надарена с красота и мъдрост, произхождала от знатен род и една среща с духовния наставник на майка й – тайна християнка – я обърнала към Божието познание. Екатерина станала предана и безстрашна изобличителка на езичеството. Заради вярата й я хвърлили в тъмница. Извикали я на спор с 50-те най-лични мъдреци на Египет, но и те не могли да я отклонят от пътя й. Обратно, самите те й повярвали и били осъдени и изгорени живи. Дори императрицата станала нейна последователка. Момичето изтърпяло нечовешки страдания преди да бъде посечено с меч през 305 г. Ангели отнесли тялото й на планината Синай, дето е построен манастирът.
Света Екатерина се почита като една от най-образованите жени на своето време и пламенна поддръжничка на новата религия. В нейна чест се основават църкви и манастири по целия християнски свят. Един от свързваните с нея символи е сребърният пръстен с кръст, с който тя е венчана като Божия невеста. На празник игуменът на манастира в Синайската пустиня го дарява на поклонниците за спомен. Други паметни знаци са бичът и колелото с шипове, с които била изтезавана.
Статията продължава на следващата страница…
Манастирът „Света Екатерина” сега е със статут на автономна православна църква под патронажа на Йерусалимския патриарх, където живеят и служат гърци. Историята му е силно преплетена с библейските сказания. Монасите и досега твърдят, че е основан на мястото, където е бил станът на Мойсей. Представлява голяма четириъгълна крепост, чиито високи стени са го пазели от набезите на иноверците и местните – бедуините. Има собствен източник на прясна вода и е бил под закрилата на много владетели и религии – дори в двора му има изградена и все още налична джамия.
Това, че не е бил разграбван и опожаряван, го правят едно от редките и уникални места по света. Тук има запазени автентични папируси, стенописи, мозайки, книги и документи от древността. Някои от манускриптите и иконите са още от 6 в. – от времето на Юстиниан I: връзка, за която свидетелства и надписът в негова чест на вътрешната порта. Като на много други места из Египет, където светото семейство прекарва общо три години и половина и малкият Исус прохожда и проговаря, раннохристиянските църкви и манастири са преживели много смутни времена. Неговият роден език, арамейският, има уникално музикално звучене и все още се използва от малки общности в Близкия изток.
ДЕСЕТТЕ БОЖИ ЗАПОВЕДИ
Дори и през лятото поклонниците, които поемат към Монт Синай, върха на планината над манастира, са с дебели якета, шапки, ръкавици и ….фенерчета. Водачи в три през нощта тръгват с групата по каменистата пътека на няколкочасов преход нагоре по стръмното. Покорилите билото посрещат изгрева на слънцето и получават символично опрощение на греховете. Два-три заслона предлагат чай и одеяла срещу студа и вятъра, както и дребни сувенири. От Евангелието разбираме, че именно тук Мойсей се изкачва да благодари на Господ за успешното извеждане на народа му към Обетованата земя и получава скрижалите с десетте Божи заповеди. Християни и туристи от цял свят идват в манастира през цялата година и за тях близо до манастирските стени е изграден скромен хостел със столова.
Светилището е посещавано от много знатни особи от различни религии: султан Селим I, руската императрица Екатерина, Наполеон Бонапарт. Монасите показват и грамота с печата на пророка Мохамед, когото укривали. Те поддържат и популяризират древното духовно наследство на най-стария манастир в Синай – още един от безценните паметници под закрилата на ЮНЕСКО.
Текст и снимки Бойка Велинова
Прочетете още:
Жажда за Париж – великолепния и неустомимия (част 3)
Жажда за Париж – великолепния и неустомимия
5,030 преглеждания
