Един ден, когато имам дете, няма да ти го давам да го гледаш!

Разхождаме се с дъщеря ми из парка и се наслаждаваме на последните слънчеви часове в октомврийския ден, в очакване на есенното захлаждане, което за поредна година се бави благосклонно, а около нас щъкат забързани хлапета, майки бутат колички с все още боси бебета в тях, обичливи домашни любимци търсят несъществуващи за носовете им следи… Говорим си неангажиращо за нещата от нейното ежедневие, което тя все по-пестеливо споделя с мен, вероятно от страх да не й „се бъркам в личното пространство“ и в един момент изтърсва: „Един ден, когато имам дете, няма да ти го давам да го гледаш!“ Идиличният слънчев следобед тутакси помръква, при това точно на 3 октомври – „Денят да баба и дядо“.

Гледам я озадачено, защото:

1. Не можех да предположа, че на нейните 20 години и половина из главата й шумолят подобни мисли.

2. Жегва ме тая все още тинейджърска категоричност в изказа, защото знам от опит, че така споделеното, често е по-сериозно, отколкото ми се иска.

3. Кара ме да се засмея „на ум“, защото ми е ясно, че „един ден, когато… имаш дете, искаш или не, все ще се случи да ми звъннеш с въпроса: „Мога ли да ГО оставя за няколко часа/дни при теб? Трябва да разпусна, иначе ще полудея!“ (И това от опит знам.)

И въпреки това ми докривява трайно и ме наляга необяснима тъга, вероятно защото осъзнавам, че малката ми принцеса вече е голямо момиче, а аз пък отдавна не съм онова момиче, което „след вятъра тича“ и че пътищата ни са различни и нейният няма нищо общо с моя, освен тънката червена линия, останала назад във времето в една родилна зала.
Но всяка дъщеря (а вероятно и син), идва на този свят, за да ни приземи, да ни покаже, че грешим, да нарече съветите ни абсурдни, притесненията ни неоснователно истерични и глупави, да отрече смисъла на грижовността ни и да ни каже, че с „тоя живот ще си се справям сама!“

Независимо от чувствата, които ме заляха, напънах се да си спомня какви ги „дрънках“ на моята майка преди двайсетина и повече години и трябва да си призная, че в нея видях себе си, а в мен съзрях собствената си майка. И се стреснах!
Стреснах се, защото си дадох сметка, че ние – майките, неминуемо се превръщаме в собствените си майки, колкото и да се опитваме да сме различни от тях.

Не е честно да казваме, че бабите са неизбежното зло за възпитанието на децата, но дава ли им право опитът на живели повече хора да определят и налагат правила за възпитание и отглеждане. Изразите: „По мое време…“; „Когато ти беше бебе…“; „Имам по-голям опит в отглеждането на деца, така че сега ме слушай…“ и т.н. буквално могат да взривят и най-хармоничните отношения между майките и порасналите им деца, на които предстои да се сдобият или вече имат собствени деца.

Може би, защото все още не съм баба, погледнах на нещата отстрани и в главата ми се събудиха спомените за най-абсурдните съвети, които съм получавала като млада майка и които не бих искала да вярвам, че ще изрека, когато аз самата стана баба.

Ето ги:

1. „Еднократни пелени! Глупости! Ще вземем тензухени, ще ги перем и гладим денонощно, ако трябва!“
Каквото и да кажем по адрес на модерните пелени, не би било реалистично да се опитваме да ги отричаме. Най-малкото, защото с тяхна помощ поне нощем можем да си осигурим някои и друг час сън повече. За прането и гладенето – изобщо няма да отваряме дума. Можем ли да си го спестим – нека го спестим!

2. „Повивай бебето, че да са му прави краката“
Изобщо не вярвам, че има баби, майки или педиатри, които все още препоръчват повиването на бебето по начините, познати от преди 4-5 десетилетия. Най-малкото, защото днес всички знаят, че подобно опъване на крачетата, с остарялото схващане, че така детето ще има „прави крачета“ водят до дисплазия на тазобедрената става. Така че този съвет наистина е повече от абсурден.

3. „Не целувай бебето по лицето и устата“
Дали ще целувате детето по устните и лицето или по която и друга част на тялото, вероятно ще му предадете едно и също количество микроби. Срещата с тях е неизбежна, а и както в последно време стана ясно, полезна за детския имунитет. Така че, ако гледката на сладката физиономия ви кара да я целувате – правете го, но все пак, имайте едно наум, че бебето също има чувства и право на лично пространство.

4. „Преди всяко кърмене мий гърдите си със сапун“
Най-сигурният начин да се сдобиете с напукани, раздразнени и болезнени зърна е да ги миете преди и след всяко кърмене, при това със сапун! Едно-две измивания с обикновена вода на ден са напълно достатъчни, за да се поддържа нужната хигиена. Сапуните изсушават кожата, а тази на гърдите е особено нежна, тънка и чувствителна. Пазете я суха и здрава. Освен това, прекалено силните аромати на сапуна могат да накарат бебето да се откаже от сукането, а вие не искате това.

5. „Избръсни му главичката, за да му порасне коса“
И двадесет пъти да обръснете главата на бебето, ако вие с бащата сте с мека и тънка коса, бебето ви няма как да се сдобие с по-различна. Науката е доказала, че гъстотата на косата е напълно зависима от генетиката.

6. „Бебето трябва да се къпе с гореща вода, иначе ще настине“
Ако прилагате този съвет, не се чудете, че бебето ви не обича да се къпе и само като го поднесете към коритцето започва да пищи.

7. „Следвай ритуалите против уроки, ако искаш всичко да е наред“
„За да не хване уроки бебето, оближи палеца си и му избърши очичките!“; „Вържи му червен конец на ръчичката или златна паричка на шапката!“
Народните предания и фолклор са много любопитни и интересни и присъстват в съвременното ни ежедневие, но каквото и да си говорим  относно здравето на бебето, не е сериозно да свързваме здравословното му състояние с причини, различни от имунитет, закаляване и навременната превенция срещу вирусни и инфекциозни заболявания.

8. „Няма по-добър лек за възпалени очи от майчината кърма“
Майчината кърма притежава незаменими качества и е уникална по състав, но вероятността да помогне при бактериална инфекция на очите е минимална. Консултацията с педиатър и ако е необходимо с офталмолог, би била полезна.

9. „Възглавничка за бебето – не може без нея“
Нищо подобно! Особено за новороденото, тя не само е излишна, но и опасна, защото може да попадне върху лицето на бебето и да наруши достъпа на въздух до дихателната му система и да предизвика задушаване. Наред с това, ако е прекалено висока може да навреди на шийните прешлени. Педиатрите препоръчват използването на възглавница след втората годинка.

10. „Никакви срещи преди 40 дни от раждането“
Този съвет също е на границата с абсурда. Все пак, ако бебето е родено през топлите месеци, няма причина то да стои затворено в къщи 40 дни. Изповядването на тази максима е свързана с „хващането на уроки“, а и с прекалено голямата опасност от зарази. Но всички около бебето излизат, ходят на пазар, на работа, срещат се с различни хора, а след това и с него. Няма как да изключим вероятността от съприкосновение с външния свят. Така че, спокойно, и нека работим за повишаване на имунитета, отколкото да гледаме бебе под похлупак.

Със сигурност има още поне един милион бабини съвети, някои полезни, други абсурдни, както със сигурност има и майки, които отричат всеки един и други, които ги приемат безпрекословно. И все пак, живеем в 21-ви век, така че, най-добре да не следваме сляпо готови стереотипи и остарели схващания, а да се вслушваме повече в сигналите, които самото дете ни дава и да се ръководим от тях.

И, мами, независимо колко ви напрягат свекървите и собствените ви майки, срещайте ги с техните внучета! Тези срещи са безценни за децата, но още по-безценни са за бабите, а дали ще изпълнявате съветите им – вие си знаете! 😉

текст: Ани Тодорова