Как да общуваме с по-голямото си дете

Общуването с децата над 6 години е доста по-различно от това с по-малките. Трябва да разберем тяхното поведение, причините, които го предизвикват и съответно да знаем как да подходим. Това е периодът преди пубертета и ние трябва да го използваме максимално, за да подготвим и себе си, и него за предстоящите трудни тийнеджърски години. Ето няколко насоки как да бъдем добри в комуникацията с нашето дете, което има толкова голямо желание да е вече възрастен.

Децата на възраст 6-11 години. Как комуникират те?

1. Въображението намалява

Детското въображение започва да намалява все повече. Децата вече мислят в по-реални категории, разбират адекватно случващото се около тях. Правят ясна разлика между фикция и реалност. Надделява логическото мислене. Засилва се причинно-следствената връзка между нещата.

2. Искат да са възрастни хора

В този период децата имат много силно желание да са възрастни и да се държат като такива – да ходят на работа, да имат пари, много и елегантни дрехи и т.н. Мислят си, че могат всичко и нямат нужда от родителска помощ. Обиждат се, ако се държите с тях като с малки деца.

Импулсивно изразяване

В този период малчуганите заявяват себе си и желанията си напълно и без срам. Изговарят това, което искат, а и речникът им вече е богат. Затова не се учудвайте на експресивния им и импулсивен изказ – това е най-често умишлено търсен ефект, за да привлекат внимание.

Копират модели на поведение и говорене

Децата продължават да имитират, но вече не само вас, а и своите учители, съученици, приятели. Обикновено това става на периоди, които бързо се сменят.

Не пренебрегвайте влиянието на медиите в тази възраст – телевизия, радио, вестници, интернет.

Споделят по-малко и крият свои тайни

Децата нарочно започват да споделят и говорят по-малко вкъщи – това ги кара да се чувстват по-сериозни, възрастни, важни. Умишлено си измислят малки тайни, които в повечето случаи са много незначителни.

Вицове и анекдоти

Децата постепенно развиват чувство за хумор, затова в този период всякакви смешки, вицове и забавни истории са много актуални и се радват на успех. Лесно можете да прилъжете детето с хубав виц или смешка – но имайте предвид, че те трябва да са свързани вече не с някаква фикция, а по-скоро да имат натуралистична и даже физиологична основа – т.нар. елементарен хумор.

Как да комуникирате вие?

Намерете време за разговори, дори и когато детето не ви е молило за това

Организирайте си занимания, които да са си само ваши и ги провеждайте редовно. Измислете си ден или два от седмицата, които да са само за вас и детето ви – да правите любими неща, като например да ходите на кино, да хапвате нещо вкусно, да се разхождате из парка и още какво ли не. Не правете компромиси с личното си семейно време и винаги спазвайте дадените на детето обещания.

Разговаряйте с детето като с възрастен

В никакъв случай не се дръжте с малчугана като с малко дете – децата на тази възраст ненавиждат това. За да спечелите доверие и искрени разговори, разговаряйте така, сякаш разговаряте с възрастен човек. Обсъждайте важни исторически събития, който детето изучава в училище, литературни творби, известни личности – приобщете се към живота на малчугана. Осъзнайте, че той вече води друг, паралелен на семейния, живот, има свои задължения, приятели, учители, социални роли. Покажете му, че знаете колко важна част от ежедневието му е училището, връстниците. Вие от своя страна му разказвайте за работата си, как е минал денят ви. Съпоставяйте задълженията си, като не омаловажавате неговите. Изградете си навик да вечеряте всички заедно, например, и всеки да разкаже какво е преживял днес.

Задавайте конкретни, а не общи въпроси

Между 6 и 11 години детето вече усеща кои въпроси са искрени и демонстрират реален интерес и кои са т.нар. реторични въпроси или въпроси от любезност. Задавайте му такива въпроси, които да му покажат, че наистина се вълнувате от ежедневието му. Не го питайте всеки ден винаги едно и също, например: „Как беше в училище”. Променете въпроса и го направете по-индивидуално насочен – например: „Взехте ли вече новия урок по история или се упражнявахте”, „Учителката в добро настроение ли беше днес?” и т.н.

Показвайте отношение и заинтересованост

За тази цел отговаряйте на детето не с едносрични отговори, а с цели изречения или думи. Демонстрирайте емоции, интерес, радост, дори недоволство, ако е необходимо.