Кога децата започват да владеят гневните си изблици и как да им помогнем?
Преходът от липса на контрол към самоконтрол
Новороденото бебе е неспособно да контролира импулсите си. Към възрастта на прохождането контролът все още е примитивен. Ако друго дете му вземе играчката, хлапето ви най-вероятно ще го удари, за да си я върне. Ако се спъне в количката, сигурно недоволно ще я ритне.
Между третата и шестата година обаче детето активно се заема с изграждането на система на контрол над импулсите си. Това, разбира се, не може да стане за ден или два. Ако разумно и насърчително му помагате в предучилищна възраст, към шестия си рожден ден то най-вероятно ще притежава задоволителен контрол. Иначе казано, ще е развило у себе си способност да се въздържа да удря, да задига чуждото или да проявява друг вид антисоциално поведение, което да му навлече неприятности в училище. Така че от шестата година нататък ще имате относително малко поводи за пошляпване или викове.
Постигането на самоконтрол изисква време
Някои родители като че ли не разбират, че постигането на самоконтрол изисква време. Струва им се, че кажат ли „не” на детето си, то трябва незабавно да им се подчини. Ще чуете родители да възкликват: „Не знаеш ли какво значи „не”?” Разбира се, че знае. Но системата му за контрол още не е достатъчно изградена, за да му откликне.
Обучението на детето в самоконтрол изисква голям брой повторения през целия предучилищен период. Необходимо е постоянство, за да го научите да обуздава антисоциалните си инстинкти. Припомнете си, че след като е проговорило, то не е започнало веднага да употребява сложни фрази от сорта на: „Джони и аз отиваме до сладкарницата, за да си купим сладолед”. Произнасяло е фрази от една или две думи.
После е свикнало да се изразява и по-сложно. Обикновено родителите проявяват разбиране и търпение, когато децата постепенно овладяват езика. Същото търпение им е нужно и докато детето развие у себе си способност да контролира импулсите си.
Детската психоаналитичка Селма Фрайбърг илюстрира трудностите, които изпитва детето, когато трябва да овладее инстинктивните си пориви и да се откаже от каприза си, със следния забавен пример. Двегодишно момиченце много обичало сладките неща; Преди десерта то удряло с лъжица по масата и възбудено викало: „Десерт!
Десерт!” Един ден за десерт имало сладолед и майката трябвало да отиде до кухнята и да го извади от фризера. Виковете и тропането с лъжицата я раздразнили и тя възкликнала: „О, Джани, потърпи малко!” Когато се върнала от кухнята, с ужас видяла, че малката е получила гърч. Седяла вцепенена на стола си и като че ли не дишала.
„Джани, какво ти е?” извикала майката. Джани изпуснала въздуха си и разтворила юмручета: „Ами търпя”, отвърнала тя. .
Да отложи задоволяването на желанието си изисквало такова усилие от момиченцето, че то призовало всичките си запаси от енергия, за да се противопостави на порива.
Поради тази причина именно на децата им трябва толкова време, за да овладеят инстинктите си.
Приучвайки децата си да се контролират, родителите могат да допуснат две големи грешки:
Например нищо да не изискват и тогава шестгодишното дете ще си остане горе-долу на двегодишното си ниво – ще е неспособно да възпира антисоциалните си инстинкти. Или обратното – на което са склонни повечето родители: прекалено рано да се опитват да го обучат да се владее. Затова е полезно да се знае кое е разумно да се очаква от детето в предучилищна възраст.
Внимателният прочит на книгата на д-р Гезел „Малкото дете в съвременната цивилизация” много би ви помогнал да нагодите изискванията си към онова, на което детето е способно на дадена възраст. Прекалено рано оказваният от родителите натиск може да породи многобройни проблеми: отказ от храна, мързел, гризене на ноктите, страхове, кошмари – все възможни отговори, чрез които детето реагира на преждевременните опити, целящи да го принудят да се контролира. Родителите трябва постепенно и незабележимо да увеличават изискванията си за сдържане на антисоциалните инстинкти. Третата година е подходяща възраст за започване на
обучението, защото е период на равновесие и сговорчивост. В този момент детето вече достатъчно владее езика, за да може да усвои самоконтрола. Като го оставяме да изразява с думи чувствата си, ние му помагаме да развие способността си да контролира инстинктите си и антисоциалните си действия. Ако му позволим да заяви на сестра си, че я мрази, улесняваме усилието му да се въздържи да я удари или да й счупи играчките. Кажете му: „Не, Чарлс, не бива да удряш сестра си. Но знам, че те е яд на нея и ти се ще да я удариш. Затова удари вместо нея тази топка”.
Осигурете отдушник
По този повод д-р Рут Хартли прави едно забележително предложение. Тя препоръчва на родителите да осигурят отдушник за антисоциалните инстинкти на детето, като му дадат „кукла за биене”, тоест специално направена, за да получава удари без сериозни последствия. Става дума за здрави парцалени кукли. Главата е от платно с пълнеж, а чертите на лицето са избродирани с цветни конци. Зашивате за врата дамска блуза или мъжка риза и марионетката е готова.
Марионетките ще свършат много работа за неутрализиране на антисоциалните инстинкти и за успокояване на чувствата.
За да докаже ползата от тези малки създания, д-р Хартли дава следния пример: когато се ражда братчето й, Мари е на три години. Тя веднага кръщава куклата си Тони на името на брат си. В деня, когато истинският Тони се връща от болницата, Мари се отдава на нова игра – тя „бие Тони”. Разбира се, всеки бой е напълно заслужен. Тони е лош, той чупи чинии, плаче нощно време. Към истинския Тони Мари е нежна и майчински настроена. Куклата й стига, за да изрази ревността си.
А ако можете да изпратите детето си на детска градина на три или четири години, то още по-лесно ще се научи да овладява инстинктите си.
Откъс от книгата „Изкуството да бъдещ родител” на Д-р Фицхю Додсън
Вижте още:
Какви са причините за тръшкането при децата и как да постъпим?
„Бебешки пубертет” – какво да очакваме и как да се справим
11,933 преглеждания
