„Бебешки пубертет” – какво да очакваме и как да се справим

boy_pubertet

За мнозина понятието „бебешки пубертет” звучи някак абсурдно, дори комично. Важно е обаче да знаем, че такъв период от живота наистина съществува и децата преминават през него под една или друга форма. Процесът не е свързан толкова с физически промени, както е при същинския пубертет, а с емоционалното развитие, което настъпва в детската психика.

Кога настъпва бебешкият пубертет?

Когато детето е на около две години (по рано или по-късно) идва периодът на преход от бебешка възраст към детска възраст. Иначе казано, вашето малко човече започва да осъзнава своята индивидуалност и изпитва потребност да я изрази пред околните. Самата аз, като майка на момченце, което в момента преминава през този етап, всекидневно виждам признаците на така наречения „бебешки пубертет”.

Какви са симптомите?

Най-често това са тръшкането и демонстративният рев, отказът да се спазват правила, които до вчера детето безропотно е следвало, чести промени в настроенията. Детето вече не желае да се подчинява сляпо, показвайки, че не е безпомощно бебе, а отделен индивид, който вече може да взима решения за себе си.

Много често това желание за самостоятелност обаче е съпроводено с физическата и емоционална неспособност на детето да бъде толкова самостоятелно, колкото му се иска. Например то може да поиска да се облича само и да отказва вашата помощ чрез силно непокорство. В същото време обаче детето не успява да се справи със задачата, която само си е поставило, и тогава отново е недоволно, този път защото не сте му помогнали.

Друга типична проява е неспособността на детето да чака и да отстъпва. Силното му желание да получи или направи нещо, кара вашето мъниче да става нервно, дори агресивно. Не се изненадвайте, ако станете свидетели на рязка смяна в емоционалното му състояние – от бурен смях в истеричен рев или обратното.

Желанието за надмощие и командване също е доста често срещана реакция на децата през тази възраст. Вашата разходка в парка може да се превърне в истинско предизвикателство, защото малкият началник решава, че трябва да отидете точно там, където той е решил. Пазаруването в супермаркета пък може да се превърне в зрелище за околните, ако детето започне да се тръшка задето не се съгласявате да купите нещо, което то е избрало.

Не се страхувайте от подобни прояви и не ги осъждайте строго – те носят много трудности, но са необходим процес, свързан с развитието и порастването на вашия малък наследник.

Защо се случва всичко това?

Психолозите обясняват периода „бебешки пубертет” с факта, че през този период детето ви открива своята индивидуалност. Опитва се да построи свои правила и да покаже, че вече не е просто пеленаче, което е изцяло зависимо от родителите си.

Ако например вашият господин или госпожица до вчера безропотно са седели на гърне, изведнъж може да започнат да се опъват и да се тръшкат само при вида на тази тоалетна принадлежност.

От новородено мъничето ви се вози в количка и обикновено това никога не е било проблем за него, дори напротив. През периода на бебешкия пубертет родителите често се сблъскват с нежеланието на детето да седне в количката и силната проява на недоволство, дори агресия, ако се опитате да го поставите в нея. Вместо това, детето иска да бута своето превозно средство, показвайки самостоятелност и независимост.

Така то изпитва потребност да се раздели с установените правила като форма на раздяла с бебешката възраст и преминаване към детството.

Как да постъпите?

Реакцията на родителите през този период е изключително важна и може да окаже ключово въздействие върху емоционалността и характера на детето. Не търсете начин да избегнете тези прояви или да ги облекчавате. Бъдете търпеливи и благосклонни и в същото време достатъчно авторитетни. Не проявявайте излишна строгост, нито излишна слабост. Наказанията, заплахите и виковете са най-лошото решение.

Много често съм чувала разговори между майки, които споделят: „Ах, то е дете мечта, толкова кротко – само си седи в количката и си мълчи”. Или пък: „Ужас, това е дете терорист, непоносимо е, прави каквото си поиска”.

Много е трудно да се намери златната среда между двете състояния, но не и невъзможно. Давайте достатъчно свобода на детето си, но в същото време не позволявайте то да доминира над вашите решения. Ако сте му забранили да яде желирани бонбони и то започне да се тръшка, след което му ги позволите, това прави позициите ви силно отслабени. Детето вече знае как да ви контролира и ще използва своето оръжие всеки път, когато се наложи. Най-добрият начин за реакция при тръшкането и нервните изблици е или да ги игнорирате, или да обясните спокойно своите съображения. При всички положения наказанията или безропотното съгласяване с всяка прищявка само би влошило нещата.

Ако детето е лишено от право на избор в този ключов за развитието му период, твърде вероятно е да израсне като нерешителен и неуверен млад човек. Ако пък родителите му не използват думата „не” и оставят детето да доминира, това доста често е повод за превръщането му в авторитарен възрастен, който трудно прави компромиси и проявява егоизъм.

И така – бъдете търпеливи!

Всяко дете носи своята индивидуалност и само вие, неговите родители, бихте могли най-добре да видите кое и как въздейства върху него. Колкото и труден да е понякога периодът, наречен „бебешки пубертет”, той носи своето очарование и незабравими емоции. Преминете през тях с много любов, търпение, разбиране и най-важното – наслаждавайте се на това да сте родители.

Подобни статии:

Ако в носа или ухото на детето заседне предмет…