Защо някои деца са пакостници?

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

rp_kids-lie-2.jpgЕтикетът „пакостник“  препраща мислите на много хора  към Том Сойер,  Хъкълбери Фин, Макс и Мориц, Денис Белята … Някои се сещат за съседчето от горния етаж. Други поглеждат към собственото си дете. Едно е сигурно, тези деца са „неудобни“ и често създават излагащи ситуации.

Вероятно ще се изненадате, но е научно  доказано, че непослушните деца са много талантливи в разнообразни направления, изключително артистични, креативни и любознателни. Пакостниците се опитват да привлекат възхищение с „оригинални“, но крайно неприятни ситуации. Като по-малки, те демонстрират креативното си мислене, например с рязане на пердетата и запушване на тоалетната, блокиране на всякаква техника. Арсеналът на порасналите може да включва катерене по покриви и балкони, наводнения в различни сгради, пълнене на ауспуси на случайни (или не) коли със строителна пяна.

„Защо не покажат прекрасните си качества по нормален начин?“, ще попитат всички, които са имали и нямали срещи с особено палави младежи.

Истинската причина е: защото пакостниците се чувстват недооценени!

Накратко, те не получават похвала, одобрение, съпреживяване, възхита (толкова колкото на тях им е нужно!) от семейството, от единия или двамата родители, от роднините и учителите. Непослушните деца имат остра нужда от тази подкрепа, защото само с нея изграждат самоувереност!  Затова си търсят вниманието по безотказен начин. С поредната беля приковават всички погледи към себе си. А ако има поредност, то възрастните стават мнителни и постоянно наблюдаващи, което отново си свършва работата – цялото внимание е към пакостника. Сякаш подсъзнанието на тези деца диктува „и лошата реклама е реклама!“

Разгледано в общ план, от всичките си таланти палавото дете създава нещо, което предизвиква всеобщото внимание, но с негативен знак. То обикновено съзнава, че не е правилно, но подсъзнанието казва – „по-добре да си упрекван,  отколкото „незабелязан“. Детето не знае само как да обърне действията си към положителната страна. Възрастните са хората, които да приласкаят такова дете и да му покажат възможностите как да постигне впечатляващи прояви, будещи възхищение.

Често се наблюдава объркване у родителите – много от тях споменават, че хвалят децата си и в никакъв случай не ги пренебрегват. А терапевтите репликират – „Да, но за вашето дете това е крайно недостатъчно! Нужно е още да работите над връзката ви. Когато се почувства сигурно във вашето мнение и оценка, то ще прекрати с пакостите.“

Какво означава достатъчно родителско внимание?

 Има се предвид  всекидневно качествено общуване и изслушване между възрастни и детето за всичко, което вълнува детето.

* Изслушване – как се чувства подрастващият, какви притеснения има, как му минава ежедневието. Желанието за изслушване дава сигурност на детето, че то е приемано и обгрижено.

* Изслушване без караници (колкото и да е трудно), какво точно е искал да постигне пакостникът с последната си беля. Така може да се разбере по какъв начин и в коя сфера иска да се прояви детето. Следва да се помисли как да се даде такава възможност, но с положителен знак. Често чрез белите повечето палавници всъщност молят за включване в дейностите на възрастните и за отпускане на повече свобода. Обикновено след като получат желаното, те стават кротки, удовлетворени, спокойни и отзивчиви. И по-нататък пробват да добият желаното, не с бели, а с преговори.

*Предлагане на нови дейности, които да съдържат предизвикателство към детето. Тук се цели да се открие ново интригуващо поле за изява, за да се отклони фокусът от белите. Заниманията по музика и изкуство, спорт, бойни изкуства, науки и други, имат добро влияние за себеутвърждаването на такъв тип деца. Както казахме, те са надарени и търсят своята изява.

*Полезно е възрастните да отделят време, за да изучат поведението на детето точно преди да се случи поредната пакост. Със сигурност това ще даде яснота в какви моменти пакостите взимат превес и какво липсва в този момент на детето.

* Изключват се оплаквания от тежкия ден и работата на родителя, натякване „как може да не оценяваш, какво правим за теб“ – истината е, че децата не ги интересува какви проблеми имат възрастните! Такива думи ще доведат не до вразумяване, а до самовнушение – „аз на всички преча, продължавам поне да ги дразня качествено“

* Изключват се назидателни разговори, „четене на конско“, а след това тиради „трябва да си по-внимателен, по-мирен, по-послушен“.

* Изключват се опити за приласкаване с награди „ако си послушна, ще ти купя желаната играчка/ ще получиш колело/ плейстейшън“. Това не е формулата за благодарност и послушание от едно хитро дете. То би спазило условието да получи „наградата“, а на следващата минута би  направило поредната беля.

* Изключват се наказанията – пакостливото дете може да стане абсолютно проклето, тъй като притежава остър и бистър ум! Препоръчителните са по-меките варианти на преговори.

Колкото и странно да звучи, пакостливите деца са „благоприятна почва“ за развиване на положителни качества! Те незабавно реагират на всяка оказана подкрепа (включително на гореизброените). Те са щедри в благодарността си за това, че някой им е обърнал внимание – разкриват потенциала си и стават чудесни, будни и творчески личности.

anna_vlaeva

Автор: Анна Влаева
Консултант по ранно детско развитие, логопед

тел: 0885 396946
www.uchebnikpojivot.com

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

3,627 преглеждания

Comments are closed.