Защо децата се страхуват от Дядо Коледа

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

dqdo-Koleda-strah

Сещате ли се за онези снимки от вашето детство, на който странно маскиран мъж ви държи на коленете си, а вие се дърпате, гледате уплашено и обикновено ревете с глас. Е, има и още по-фрапиращи случаи, някой да е заснет в момента, в който панически се спасява нанякъде от прегръдката на белобрадия старец.

А замисляли ли сте се, защо се получава така?

Страхът от Дядо Коледа не е нещо нетипично или рядко срещано, точно обратното, децата обикновено се страхуват от непознати, а още повече когато те изглеждат необичайно. Този страх е характерен с особена сила за децата между 2 и 7 години.

Психолозите казват, че много рядко децата се радват на тази среща и повечето от тях не я свързват с трепет и очакване на нещо приятно. Те обаче обобщават и заключението, че този страх има и своите положителни страни, а именно, че страхът, породен в детето от срещата му с дядо Коледа развива неговата емоционална интелигентност. Появата на чувство за страх и несигурност се появява при децата във възрастта между 2 и 7 години. То е плод на уроците, които ние като родители ежедневно даваме на децата си – да не говорят с непознати, да не взимат нищо от тях и т.н. Поради това, повечето деца са доста озадачени, че в един момент ние самите ги поощряваме да седнат на коленете на някой непознат, та дори това да е познатия от книжките и картинките дядо Коледа, и не само, но и да приемат някакъв пъстро опакован пакет от него. За децата това е странно и на практика необяснимо, и е свързано от една страна със развития вече страх, а от друга с вроденото им любопитство.

На  практика да имат този страх и да плачат от срещата си с дядо Коледа, означава, че децата имат правилно изградени представи за контакта си с непознати и това е положителен знак за тяхното развитие.

Някои деца изпитват истински ужас, че у дома влиза непознат човек, пък бил той и дядо Коледа. Наред с това, неговата фигура е обвита от тайнствен ореол, познат на децата от приказките и независимо от своята възраст, всяко дете дълбоко в себе си има съмнения за реалното му съществуване. Появата му реално в дома или срещата с него в някой търговски център, естествено поражда разнополюсни чувства и емоции.

Не стига това, ами той – човекът с бялата брада, оценява поведението и заслугите на всяко дете, което е още една причина, децата да се притесняват и да си задават въпроси от типа: „Дали съм бил достатъчно послушен?“; „Ще получа ли подарък?“; „А, дали няма да ме пропусне, защото направих онази беля…?“ и т.н.

Това са и моментите, в които някои деца, обикновено по-големите, са готови да отрекат изобщо съществуването на дядо Коледа и да се замислят върху сценария и реалността на тази дълговечна измислица.

Разбира се, страха от дядо Коледа, както и липсата му, не е знак, че детето ни е прекалено затворено или че е прекалено доверчиво към непознати, но наличието му е свидетелство, че детето се развива правилно.

До голяма степен за появата и развитието на страх от дядо Коледа, значение има отношението на родителите и възпитателните методи, които те използват. Ако те обясняват на децата, че дядо Коледа е положителен образ и е част от щастливите моменти на цялото семейство, то децата е малко вероятно да израснат с отрицателна нагласа към него. Когато предстои първата среща на малкото дете с дядо Коледа е задължително да не го оставяме само, а да бъдем до него неотлъчно. Така то ще се чувства защитено и нивото на неговите притеснения ще е незначително.

Във възрастта между 2 и 7 годишна възраст децата изграждат основите на своята самостоятелност. За да се случи това по най-правилния и естествен начин, децата трябва да усещат нашето присъствие, подкрепа и закрила във всеки един момент от ежедневието си. Така е и с дядо Коледа, за да е приятна срещата им с него, те трябва да бъдат поощрени от нас да я осъществят, защото на практика това е среща с непознат.

Като родители трябва да сме наясно, че за децата дядо Коледа е някакъв странен дебел мъж, с голяма бяла брада, червени бузи и огромна червена шапка, на всичко отгоре и с черни кожени ръкавици. Не стига това, а и говори някакви странни неща за северни елени, дълбоки снегове и мънички джуджета, които работят за него, докато той се мотае из МОЛ-овете, вре се в комините на хората, обикновено нощем, и си хапва и пийва порядъчно. Как  децата да го възприемат за безопасен символ на зимните празници?

Ето защо е съвсем естествена реакцията на повечето деца, които плачат при срещата си с него. За тях той е един дебел непознат мъж, облечен в червено!

Коледа е прекрасен празник. Именно като такъв той трябва да бъде представен на децата и те да го помнят като светъл момент от детството. По никакъв начин децата не бива да бъдат принуждавани да приемат символите на празника, само и единствено заради самата идея. Това трябва да стане по естествен път, постепенно и така че децата да възприемат белобрадия старец за приятел, който ще направи празника още по-хубав. Родителите не бива да се опитват да насаждат готови шаблони за тези възприятия, нужно е децата сами да изградят представите си, независимо колко време ще им отнеме това. Възрастните могат само да насърчават децата, така че те да се научат да различават приятелски настроените хора извън семейството и вече познатия кръг на обкръжение.

Адаптация за Първите седем от www.mirror.co.uk

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

556 преглеждания

Comments are closed.