За щастието от това да имаш второ дете

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

mother

Когато забременях с второто си дете изпаднах почти в паника – как ще разделя обичта си на две? Та нали моята дъщеря бе моята вселена! Вече две години аз живеех през нейните очи, плачех от нейните вълнения, преживявах нейните страхове, танцувах и тичах с нейния ритъм, играех и пеех заради нейната усмивка…Връхлетяха ме хиляди въпроси – ще може ли друго бебе да ме развълнува по същия начин? Ще бъде ли така красиво, нежно и МОЕ, както бе тя? Ще мога ли да го обичам, без да го сравнявам с нея? Ами ако и двете деца плачат, кое ще прегърна? Ще имам ли сили да „преговоря” всичко от раждането през прохождането и първите думи? Ще мога ли да съм така всеотдайна и ентусиазирана?

Въпроси, въпроси, въпроси.

Чувствах се неуверена и адски притеснена. Още в първите месеци на бременността ме загриза съвестта. Вълнението за бебето никак не бе същото. Помня как с Нина четях в захлас какво се случва с плода всяка седмица, чаках всяко поритване и изпадах в еуфория щом усетех „пеперудите” в стомаха. А сега? Тичах подир дъщеря ми, пеех с пълно гърло любимите й песни, катерех се по пързалките и единственото, за което внимавах, бе да не ударя корема си или тя да не ме срита прекалено силно. С първата бременност обикалях детски магазини, четях брошури и си мечтаех как ще посрещнем малката ни принцеса у дома. А сега? Попрегледах натрупаните от Нина дрешки и играчки и реших, че няма да купувам нищо. Преди две години бях най-спокойната бременна на света. Вървях гордо изпъчила корем и се радвах на предстоящата ми роля – МАЙКА. А сега? Върху корема ми всеки ден сядаше двегодишно момиченце, ако то плачеше, плачех и аз, а ако правеше сцени, спокойствието ми се изпаряваше…

Нероденото ми ново бебче обаче ме накара да го уважавам и обичам още от утробата.

То издържаше стоически всички мои упражнения от репертоара на Нина. Пълзяхме под масата, прескачахме огради, гонехме пеперудите, плувахме под вода, цопахме в локвите…Бебето ме изпълваше с прилив на енергия, която Нина изпиваше до дъно за по-малко от час. Радвах му се искрено и му благодарях, че благородно ми подарява лека бременност, за да съм все още напълно отдадена на каката. Дори когато настъпи МОМЕНТЪТ, моето ново бебче бе достатъчно съобразително и силно, за да се появи бързо и лесно и да ме дари с неописуемото щастие да не се страхуваш, а да се насладиш на раждането.

Повярвайте, щом го сложиха върху гърдите ми, всички въпроси изчезнаха. Тя – майчината любов просто се умножава по две. Достатъчно много е и достатъчно всепоглъщаща и всеотдайна.

Щастието на второто дете трябва да се преживее!

Емоцията е толкова различна, но не по-малко дълбока, силна и пречистваща. Прекрасно е когато от първия ден нямаш никакви съмнения дали се справяш като майка, дали яде достатъчно, дали му е студено, защо плаче и дали си направила най-добрата снимка на ей тази нова физиономия. Правиш това, което трябва или в най-добрия случай това, което можеш, докато отбиваш опитите на първото дете да хвърли топка в бебешкото кошче. И ако с първото дете си се чувствала щастлива, щом си под душа повече от пет минути, сега не си спомняш дали успя да си измиеш зъбите тази сутрин. Но си два пъти по-щастлива. Ако с първото обличането за разходка ти е приличало на Пуническа война, то сега просто внимаваш голямото да не обуе чорапите на бебето. Ако с първото главата ти е кънтяла в края на деня, то сега се чувстваш леко притеснена, ако успееш да чуеш тишината. Ако с първото си четяла внимателно етикетите на храните в магазина, то сега пазаруваш със скоростта на Шумахер, за да не може голямото да понесе половината щанд с бисквити към касата. Да, но на третия ден този екшън вече ти харесва и дори ти е скучно, ако си само с едното дете на разходка на пазар.

А колко безценни са моментите, когато каката целува братчето по малката главичка, протяга мъничката си ръчичка и хваща неговото юмруче. Как ти омекват коленете, когато тя му носи от своите книжки и му разказва за животните. Колко развълнувано бие сърцето ти всяка сутрин, в която тя се буди и първо целува спящото бебе. Колко усмивки красят лицето ти, когато му подава сирене на вечеря и му разказва колко е вкусен тараторът…

Знам, че прекрасните, безценните, красивите моменти предстоят и ще са милиони, дори милиарди.

Знам, че тези две същества ще се търсят все по-често и че съвсем скоро ще са съюзници срещу мен. Знам, че ще се карат и ще тичат пак в моите прегръдки, търсейки справедливо отсъждане. Знам, че ще чувам две гласчета, които ще чуруликат „Обичам те, мамо”! И всъщност – това ми стига. За да е пълно щастието и за да се вдъхновявам отново и отново всеки ден. С моите ДВЕ ВСЕЛЕНИ!!!

Автор: Ралица Николова

Още:

Последователността на раждане на децата

Братчета, сестричета и новороденото

Конкуренцията между братя и сестри

 

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

48,708 преглеждания

Comments are closed.