Училищният тормоз

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

school-bulling

Не може да играеш с нас!”, „Много си тъп!”, „Къде си тръгнал с тия грозни дрехи?!”, „Дай ми играчката!”, „Разкарай се от тук!”, „Зубрач!”. Чували ли сте тези реплики… Съществува име за подобно отношение – нарича се „булинг” или „тормоз”.

Тормозът е най-често срещаната форма на насилие в днешните училища. За съжаление се среща и в детските градини. Той прави климатът в училище заплашителен, страшен за децата. Предизвиква самота, депресия, тревожност, хранителни разстройства… И наранява всички – жертвите, насилниците, свидетелите.

Всяко дете има правото да се чувства сигурно, уважавано и приемано в училище или в детската градина – да учи, да работи и да се наслаждава на училищните активности без страх от физическа или психическа заплаха. За съжаление нито размера на училищната такса, нито престижността на квартала, нито познатите в училищното ръководство могат да гарантират, че детето ни няма да стане жертва на тормоз.

Анти-булинг кампанията би трябвало да ангажира и училищното настоятелство, и  децата, и родителите. Всички да са активни участници в осигуряването на безопасни и сигурни класни стаи, коридори, тоалетни, спортни площадки.

В какво се изразява булинга?

Тормоз се нарича явление, при което едно дете (или група деца) наранява, унижава или плаши друго дете целенасочено отново и отново. Това може да се случва по много начини:

  • Бутане, блъскане
  • Препъване
  • Ритане
  • Удряне, шамаросване
  • Подхвърляне на расистки, сексистки и фанатични забележки
  • Наричане с прякори
  • Изнудване
  • Правене на иронични забележки
  • Отправяне на заплахи
  • Щипане
  •  Разпространяване на слухове и лъжи
  • Кражба или унищожаване на нечии вещи
  • Изпращане на груби имейли или бележки
  • Измъчване, тормоз
  • Злоупотреба с профила на личността във виртуалното пространство

Как да разберем дали детето ни е жертва на тормоз:

  • Губи интерес към училище, отказва да ходи на училище;
  • Предпочита да си смени маршрута до училище;
  • Изглежда щастливо през уикендите, но очевидно в по-различно настроение през останалите дни от седмицата;
  • Внезапно започва да предпочита повече компанията на възрастните;
  • Често се разболява, има кошмари или нарушения на съня;
  • Прибира се вкъщи с необясними драскотини, синини, разкъсвания на дрехите;
  • Изглежда отдръпнато, тревожно, страхливо, но не пожелава да каже на какво се дължи настроението му;
  • Развива внезапно поведенчески промени – подмокряне на леглото, тикове, загуба на апетита, заекване;
  • Търси непрекъснато протекция;
  • Няма, или има малко, приятели, рядко го канят на социални събития;
  • Развива интерес към филми и видео игри с насилие;
  • Избягва посещение на зоните около училище;
  • Споделя за намерение да избяга или да се самоубие.

Какво да правим, ако детето ни е жертва на тормоз: 

  • Запазете спокойствие – осигурете ефективна връзка с училището и съдействайте заедно да разрешавате ситуации на тормоз. 
  • Разберете какво точно се е случило – кой, кога, какво, къде – разпитайте детето си подробно и му вярвайте. 
  • Свържете се с учителката на детето възможно най-скоро – поискайте лична  среща. Можете да й пуснете запис на разказа на детето си. Говорете за конкретни стъпки, които можете вие, училището, детето да предприемете, за да се спре тормозът. 
  • Помогнете на детето да научи техники за устояване на тормоза – практикувайте начини за ходене, говорене и отстояване на себе си в случай на тормоз. Помогнете на детето да изгради умения за създаване на приятелства. Обърнете се към училищния психолог за съдействие.

ВАЖНО: Разрешаването на проблема с тормоза отнема време! Опитайте се да запазите спокойствие. На учителите ще им отнеме време да разговарят с детето ви, с насилника, с останалите свидетели и тогава да вземат решение, което да е най-подходящо за всички замесени.

Какво НЕ бива да правите, ако детето ви е жертва на насилие:

  • Да обещаете, че ще запазите тайна – от изключителна важност е учителите да са информирани за проблема, за да се направи максималното да се спре тормозът. 
  • Да се обадите на родителите на насилника – родителите на децата-насилници обикновено заемат защитна позиция. Да се конфронтирате с тях почти винаги води до влошаване на нещата. 
  • Да окуражавате детето да отвърне на удара – по този начин само поставяте детето в още по-опасна позиция за вбъдеще. Вместо това, окуражете детето да говори веднага с учител, ако усети приближаване на опасност. 
  • Да обвинявате детето си за това, че е жертва – обвиненията затварят комуникацията и оставят детето в безпомощна позиция. Изяснете на детето, че то по никакъв начин не заслужава да бъде тормозено.


Дали вашето дете тормози другите деца?

Предупредителни сигнали: 

  • Има пари или вещи, чието притежание не може да бъде обяснено (или се оправдава, че са на негов приятел);
  • Игнорира правила, нарушава граници;
  • Държи се агресивно към братята и сестрите си;
  • Винаги иска да печели, трудно му е да губи;
  • Превъзбужда се, когато се зараждат конфликти и се наслаждава на предизвикани от него спорове;
  • Обвинява другите за собствените си несгоди, отказва да поеме отговорност, ако е сгрешил, крие грешките си;
  • Търси начин да доминира или манипулира околните;
  • Изглежда, че се наслаждава на чуждите страхове, дискомфорт, болка;
  • Демонстрира липса или минимална емпатия към чуждите проблеми;
  • Изпитва трудност да се вписва в група.

Какво да направите, ако учителят ви казва, че детето ви тормози другите деца:

  • Разговаряйте с детето, знаейки че детето ви може да отрича. Запазете спокойствие и му разяснете, че тормозът е неприемливо поведение за вас. 
  • Разговаряйте насаме с учител или училищен психолог. Запознайте се с фактите и поискайте да бъдете информирани при всяка проява на насилие от страна на детето. Работете съвместно с училището и регулярно се информирайте за прогреса на детето. 
  • Прилагайте разумни, съобразени с възрастта последствия спрямо детските постъпки – тайм-аути, отнемане на привилегии. Не викайте, не заплашвайте, не удряйте, не се въздържайте от емоционален отговор – тези действия повече нараняват, отколкото да помагат. 
  • Окуражавайте усилията на детето за промяна – осигурете подходяща награда при спазване на домашните и училищни правила. 
  • Уверявайте непрекъснато детето си във вашата безусловна любов – казвайте му, че ще работите заедно, за да промените неприемливите поведения и няма по никакъв начин да се откажете от него.

Какво да правите, ако мислите, че детето ви тормози другите: 

  • Прекарвайте пълноценно време с него – проявявайте интерес към дейностите на детето в училище, с приятелите, със съседите. Окуражавайте разговори за силните чувства и трудните теми, които съпътстват порастването на детето. 
  • Ограничете времето на детето пред компютъра и телевизора – проучете кои видео игри, телевизионни филми и предавания, както и посещавани уеб-сайтове съдържат агресивни послания и ги ограничете. 
  • Проверявайте – поставяйте разумни граници. Винаги изисквайте да знаете къде и с кого е детето. 
  • Помагайте в усвояването на социални умения – разигравайте различни ролеви игри, в които детето може да упражнява умения за разрешаване на конфликти. Потърсете помощ от училищния психолог за включване на детето в група за контрол на гнева.


Превод и адаптация: Allan Beane “The new bully free classroom”

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Публикувано в: Полезно

35,911 преглеждания

Comments are closed.