„Ту-ту-бау“ и как криеницата помага за развитието на детето

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

krienica-k

Всеки от нас е играл на „ту-ту-бау“ като дете, а и като родител. Често с тази лесна игра разсмиваме хлапетата и себе си. Тя е опростена версия на игра на криеница.

Докато детето е още съвсем малко, достатъчно е да покрием лицето си с длани, а когато го открием да кажем „ту-ту-бау“. Съвсем естествено децата лесно и бързо се научават да правят същото и да се забавляват много с това. Когато пораснат и започнат да пълзят и да ходят, те вече имат възможността да се крият реално на произволно избрани от тях места. Любими са им завесите и покривките.

Тази игра обаче съвсем не е само за забава. Тя може да ни разкрие много за важните етапи от развитието на детето.

Децата обичат играта на криеница, от най-опростения й вариант с покриване на лицето с длани, до реалната криеница зад врати, шкафове и завеси. И това искрено ги забавлява. Тя им е необходима не само заради положителните емоции, чрез играта на криеница те опознават заобикалящата ги среда.

Криеницата е позната на децата по целия свят и е широко разпространена сред всички социални слоеве на обществото. В някои страни, като Франция и Полша, тя е част от програмата в детските ясли. В САЩ криеницата е включена в скрининговия тест за развитие (DDST), предназначен да идентифицира умствена изостаналост сред деца на възраст от 0 до 6 години. Във Франция се използва за диагностициране на аутизъм.

Играта на криеница е полезно занимание.

Придобитите умения помагат на децата да опознават света. По време на игра те се сблъскват с непозната среда или да преодолеят страха си от непозната среда. За бебетата играта на „ту-ту-бау“ е начин да преодолеят напрежението и страховете си без плач, тъй като възбужда любопитството им. Това много ясно се забелязва в ситуации, в които непознати за малкото дете хора приложат играта. По този начин то много по-лесно приема новия човек, без да изпитва излишен страх и притеснение.

Наред с всичко споменато до тук, играта на криеница развива чувството за хумор и подпомага правилното възприемане на реалността и дори някои по-сложни житейски ситуации.

Малките деца развиват дългосрочна памет на по-късен етап, но докато са малки те възприемат само това, което виждат и това, което могат да докоснат. Играта на криеница показва на детето, че самите предмети не изчезват и не се появяват, и ако нещо изчезне от зрителното поле, това не означава, че то си е отишло завинаги.

krienica-k1

Играейки на криеница детето осъзнава, че когато мама излезе от стаята, това не е завинаги и ще се върне, ако я повика. Всичко това подобрява сложните умствени процеси: възприятие, внимание, памет, мислене и формира самочувствие в детето, както и чувство за сигурност и увереност по отношение на заобикалящата среда.

При децата способността за възприятие на околната среда и предметите в нея се формира едва след 6 месечна възраст. Преди това детето вижда само онова, което попада в зрителното му поле, независимо дали то е лицето на мама или някаква играчка. Друга особеност е, че детето на тази възраст не забелязва малки детайли и дребни подробности, за него те не съществуват. Едва след 8 месец то започва да различава отделни те детайли. В тази възраст бебетата могат да развият страх от появата на непознати за него хора.

Именно поради тези особености в развитието на бебето, то ще бъде готово за игра на криеница едва на 6-8 месеца. В този период умът му е вече по-зрял и може да различава подробности от обичайно заобикалящите го обекти. Детето постепенно осъзнава себе си като отделна от майката единица и именно това е времето, в което е важно да осъзнае, че мама е наблизо и винаги ще се грижи за него, дори когато не е в полезрението му.

Родителите трябва да помнят, че в развитието на децата за всяко умение има определен и конкретен период с начало и край.  Основният елемент за развитието и възпитанието са игрите. Възрастните трябва да намерят време да играят с децата си, да използват въображението си, за да помогнат на децата  да разберат по-добре всички аспекти на човешката комуникация и взаимодействие.

Основните уменията на бебето на годинка са главно прохождането и проговарянето. След 12 месец детето използва почти цялата си енергия, за да ги усъвършенства. Процесът продължава във времето и моторните и словесни способности продължават да се развиват активно. Развива се и сензорното възприемане, т.е. получаване на информация за околния свят чрез сетивата. Това е времето за нови игри. Особено полезни са мобилните занимания – скачане, тичане, ходене с различна скорост и по различна повърхност, игри с топка, обръч и др. В същото време не бива да се забравя за необходимостта да говорим с децата през цялото време, да му обясняваме и да го караме да повтаря непознати и нови думички.

След една година децата осъзнават понятия като размер, форма и структура на предметите, така че родителите трябва да създават ярка и достатъчно разнообразна среда за смоите деца. Тя ще стимулира интереса към учене, по този начин ще допринесе за развитието на малкото дете и за формирането на нови полезни умения.

Важно е да започнете да играете „ту-ту-бау“ навреме – нито да избързвате, нито да закъснеете. Детето трябва вече да разбира какво се случва около него и да разпознава най-близките си. Ако майката вече се е върнала на работа, то трябва да е наясно, че колкото и пъти да повтори „ту-ту-бау“, тя няма да се върне. В противен случай ще я очаква, ще бъде тревожно и дори има вероятност да развие страх от изоставяне.

Когато за първи път покажете на бебето как да играе на „ту-ту-бау“ е нереално да очаквате то да схване от раз и бързо да отговори положително. Дори най-умните деца в повечето случаи отговарят доста бавно. Не бива да се прибързва и да се помага на детето, като вземете ръчичките му и ги вдигнете към лицето му. Това няма да ускори усвояването. По-добре е вие да повторите неколкократно всяко движение и звук, така то ще възприеме много по-лесно и бързо и скоро ще повтори всичко в задачата.

Превод за Първите седем от www.2mm.ru

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

3,568 преглеждания

Comments are closed.