Трите думи, които вече няма да произнасям

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

maiki_i_dushteri
Намерението ми е да отгледам дъщеря си като любезен човек, който мисли за другите хора и лесно се приобщава. Също така, искам да е достатъчно уверена и ако й се наложи, да може да отвърне на удара. Разбира се, не съм застъпник на насилието, казвам това само символично.

На десет годишна възраст започваме бавно да откриваме тайните, които карат този свят да се върти, а също и различните полове. Често е много неприятно да чуваме всичките прякори и намеци, които момчетата отправят по наш адрес. Ето защо в крайна сметка осъзнах, че трябва да науча дъщеря си на изкуството да се справя с този и някои други проблеми. Убедена съм, че трябва тя самата да е достатъчно уверена, за да може да се застъпи за себе си при нужда.

Отговорността ми е да науча дъщеря си как уверено да съществува на този свят, без да се извинява, за това, което самата тя е.  Уроците ми няма ще се свеждат до това, което й казвам, но по-важно, от начина, по който й говоря.

Това, което казвам като майка има голямо значение. Думите ми вероятно ще се превърнат във вътрешен глас на детето ми. Посвещавам огромно внимание на това, което казвам пред дъщеря си, за да може да има позитивен ефект върху ежедневието й, както сега, така и в бъдеще. Научаването на тези уроци в ранна възраст, надявам се, ще й помогнат да остане вярна на самата себе си и ще може да избере пътя си по свой собствен вкус.

Има определени думи, които използваме твърде често, без дори да се замисляме. Най-простото нещо, което може да се направим е да изтрием въпросните думи от речника си.

Трите думи, които аз никога повече няма да произнасям са: перфектен, просто и малко.

Перфектен – да притежаваш всички необходими или желани качества, елементи и характеристики.

Признавам си – аз лично използвам тази дума доста често. Всеки път, когато децата ми покажат нещо, което самите те са изработили, написали, нарисували или нещо подобно, отговарям с: „Много ми харесва! Перфектно е!“. Когато казвам думата перфектен, за да опиша тях или творенията им, несъзнателно създавам идеята за перфекционизъм. Лично минах по този път и мога да кажа, че да се гони перфекционизма изобщо не е хубаво. Да си перфектен е нещо недостижимо, нереалистично и честно казано – напълно ненужно.

Като родител, майка, възрастен и образован човек не намирам място  в живота си за съвършенство. (Перфектните хора рядко са забавни.) Знам, че не съм съвършена и никога не бих твърдяла обратното. В този случай, какво послание отправям към децата си, когато им кажа, че онова, което са направили е перфектно? Научавам ли ги на умението да се справят с посредствеността?

Тази дума е напълно ненужна и има безброй заместители. Освен това, знам че е дума, която трябва да спра да произнасям, защото почти никога не съм чувала мъж да я произнесе. Мъжете не наричат нещата „перфектни“ и се чувстват напълно комфортно с това. Мъжете дават предложения, когато е необходимо и дават съвети за подобрение на работата без да се чувстват гузно. Последния път, когато чух съпруга си да използва тази дума беше, когато се опитваше да се изрази за гърдите ми преди да родя. В този случай бях съгласна с него – наистина изглеждаха невероятно.

Просто – прост; само; нищо повече от…

В повечето случаи, когато се постави тази дума пред някакво изказване, то изказването става омаловажаващо. Едва ли ще чуете някой да казва: „Това е просто туберкулоза.“, защото когато се използва тази дума тя  изменя цялото значение на изречението и се получава обезценяване на всичко, което следва. Това също е ненужен израз.

Спрях да използвам тази дума дори в професията си. Като жени не би трябвало да се оправдаваме за нещата, които правим. Тази дума пречи на нашите цели и възможности, защото изричайки я омаловажаваме това, което пишем, казваме или правим.

Това е дума, която също много рядко ще чуете мъжете да използват. Когато са на работа, мъжете не пишат е-мейл, с който да се оправдават или извиняват за това, което правят и казват, особено когато това е свързано с тяхното мнение и гледна точка. Именно поради тази причина смятам, че жените също трябва да  спрат да я използват?

Малко – малък по размер, количество или степен ( често използвано за изразяване на слабост или снизходително отношение )

Моля всяка жена в стратосферата – спрете да използвате тази дума, когато говорите за живота си. В красивия ни език има много различни начини, които да използваме в описанието на нещата, свързани с нас и нашето семейството. Да, реално погледнато детето ми е малко, но само защото по стандарт е най-ниският член в семейството. Когато сме навън и водим разговор за реалните размери на заобикалящите ни неща, тази дума не би трябвало да намира място в дискусията. „Малката й чантичка; малкият му приятел; малкото ми семейство; малкото ми творение.“ Това е дума, която се използва често, но това е по навик – ненужен и съкрушителен. Още по-лошо е, когато използваме думата, за да определим себе си.

Това, което казваме има ефект върху това, което правим. Това, което казваме създава представата на другите за нас и как ни възприемат.

Ако променим начина, по който възприемаме тези думи и променим начина, по който ги използваме, може в последствие да се промени и начина, по който взаимодействаме със света.

Ако тези промени ми помогнат, а те вече го направиха, мога само да се надявам да помогнат и на детето ми.

Мелъни Фортсал,
www.scarymommy.com

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

3,080 преглеждания

Comments are closed.