Три незабравими детски стихчета за лятото
Лято
Георги Авгарски
Слънце грее вънка,
ябълките зреят.
Свойта песен звънка
лястовици пеят.
Патешкото ято
крачи по брега…
Лято, лято, лято,
лято е сега!
Макове крайпътни,
бели маргаритки
чакат ни, зоват ни
да си вием китки.
Свети като злато
всеки житен клас…
Лято, лято, лято
е дошло у нас!
край
***
Ех, че лято!
Ана Александрова
Пясъкът ме пари — все не мога боса…
С моите другари кофичките нося.
Трябва ни водица — правим крепост славна!
Бързайте, дечица, трудим се отдавна!
Ала щом изсъхна, пясъкът се срина.
Тягостно въздъхна наша дружина.
Времето е скъпо, трябва да решим:
Нека се окъпем! После ще строим.
Вихрено цамбурна детското ни ято.
С пояса се гмурнах… Ех, че славно лято!
Весело се кискат на брега децата.
Махат, нещо искат, сочат над водата…
Даже и не питам! Правя въртележка,
но защо ли ритам със краката тежко?
Само за минутка сетих се…
Кога ли влязла бях обута с новите сандали!
край
***
Лятото рисува
Кинка Константинова
Видях и ще разкажа
как лятото рисуваше на плажа.
Погалени от синята му четка,
изплитаха вълните синя плетка.
Но пяната и корабите цели
оставаха си бели.
По небесата четката премина,
но вече беше бледосиня.
Чадърите на плажа не забрави —
нашари ги червени, резедави.
И пясъците щедро и богато
намаза със боя от чисто злато.
А мене щом видя, за да съм здрава,
направи ме кафява.
край
***
23,971 преглеждания
