Три незабравими детски стихчета за лятото

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

summertime

Лято

Георги Авгарски

Слънце грее вънка,
ябълките зреят.
Свойта песен звънка
лястовици пеят.

Патешкото ято
крачи по брега…
Лято, лято, лято,
лято е сега!

Макове крайпътни,
бели маргаритки
чакат ни, зоват ни
да си вием китки.

Свети като злато
всеки житен клас…
Лято, лято, лято
е дошло у нас!

край

***

Ех, че лято!

Ана Александрова

Пясъкът ме пари — все не мога боса…
С моите другари кофичките нося.
Трябва ни водица — правим крепост славна!
Бързайте, дечица, трудим се отдавна!

Ала щом изсъхна, пясъкът се срина.
Тягостно въздъхна наша дружина.
Времето е скъпо, трябва да решим:
Нека се окъпем! После ще строим.

Вихрено цамбурна детското ни ято.
С пояса се гмурнах… Ех, че славно лято!
Весело се кискат на брега децата.
Махат, нещо искат, сочат над водата…

Даже и не питам! Правя въртележка,
но защо ли ритам със краката тежко?
Само за минутка сетих се…
Кога ли влязла бях обута с новите сандали!

край

***

Лятото рисува

Кинка Константинова

Видях и ще разкажа
как лятото рисуваше на плажа.

Погалени от синята му четка,
изплитаха вълните синя плетка.

Но пяната и корабите цели
оставаха си бели.

По небесата четката премина,
но вече беше бледосиня.

Чадърите на плажа не забрави —
нашари ги червени, резедави.

И пясъците щедро и богато
намаза със боя от чисто злато.

А мене щом видя, за да съм здрава,
направи ме кафява.

край

***

 

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Публикувано в: Зона за деца Стихотворения

Етикети:

968 преглеждания

Comments are closed.