Танците са важни толкова, колкото и уроците по математика

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

tanciОт времето, когато ние бяхме деца сме приели, че в училище част от учебните дисциплини са важни, а други – не чак толкова. Например: математиката е сериозна работа, но часовете по музика и рисуване – са си истинска забава.

Днес положението не се е променило съществено и картинката преповтаря добре познатата от нашето детство. Децата ни залягат на математиката и езиците, и възприемат часовете по музика, спорт и изкуство за разтоварващи в програмата си.

Кен Робинсън, специалист в областта на развитието на творческото мислене и образование обаче е на друго мнение. Той смята, че творческите занимания са точно толкова важни и значими, колкото са и часовете по математика.

„В продължение на няколко години бях патрон на Лондонското училище за съвременни танци. През 2016 г. бях поканен да изнеса лекция в чест на основателя Роберт Коган и реших да говоря за ролята на танците в училищата. Преди лекцията написах в Туитър статус: „Защо танцът е толкова важен, колкото и математиката в образованието“. Имаше много одобряващи коментари, но и няколко въпроса. Един потребител каза: „Кен, танците не са толкова важни, колкото математиката.“ Втори написа: „И какво? Телефоните са по-важни от бананите. Мравките не са толкова важни, колкото тоалетни четки.“ Аз се засмях. Не споря с математиката – тя е неразделна част от великото творческо приключение на човешкия ум. Това също е тясно свързано с динамиката на танца. Това е аргумент в полза на равенството в преподаването. Говоря за равнопоставеността на танците с други изкуства, езици, математика, хуманитарни науки в общото образование на всяко дете.“

Кен Робинсън категорично твърди, че заниманията с танци и музика подпомагат възстановяването на емоционалното равновесие при децата, връщат им усмивките и радостта, карат ги да се чувстват спокойни и намаляват напрежението и стреса, които децата понякога изпитват, докато са на училище.

Според специалистът, танците са физическият израз на човешките взаимоотношения, на чувствата, които децата, а и възрастните превъплъщават чрез движение и ритъм. Танцът не е изобретение или нарочно създадено занимание, той е заложен дълбоко в  човешката същност на всяка човешка общност и е част от културните традиции на човечеството. Ритмичните движения, свързани с музиката са родени от първични импулси и първоначално са имали социална роля, а по-късно от свещен, характерът им придобива развлекателен характер.

Чрез танца хората не само се разтоварват, той е неделима част от ежедневието на хората, в което съществена част заема и образованието.

Някои хора отдавна са осъзнали, че танците са неразделна част от живота и образованието. Ниският статус на танците в училищата е отчасти свързан с високия статус на традиционната академична работа, която свързва обучението основно с устно и математическо мислене. Изследванията, събрани от Nielsen и Berridge, показват как по-доброто разбиране на танца развива предизвикателствата на стандартните концепции за интелигентност и постижения, и показва преобразяващата сила на движението за хора от всички възрасти и произход.

Танцовото обучение има важни предимства за социалната адаптация на човек. Много форми на танци са по своята същност социални. Те включват комбинация от движения в синхрон и съпричастност с директен физически контакт.

Група от изследователи в областта на кинезиология и педиатрия е провела мащабно преразглеждане на повече от 850 проучвания на физическо въздействие върху децата в училищна възраст. Те измерват ефекта на 30-45 минути умерена или енергична физическа активност три до пет дни седмично върху много фактори: затлъстяване, сърдечно-съдовата система, кръвното налягане и костна плътност, както и депресия, самочувствие и академично представяне. Въз основа на сериозни доказателства в редица категории, групата категорично препоръчва учениците да имат поне един час, а още по-добре умерена или енергична физическа активност на ден.

Отчитайки конкретно академичните постижения, групата учени е установила сериозни доказателства, че „физическата активност има положителен ефект върху паметта, концентрацията и поведението в училище“. Академичните постижения доказано се увеличават значително, когато са плод на по-висока физическа активност. Това вероятно се дължи на прякото влияние на движението на краката върху мозъка.

От танците има и редица икономически ползи. Той насърчава развитието на хармонични личности, които работодателите ценят високо. Митът, че изкуството е предназначено за талантливите е история, защото изкуството е от полза за всички, независимо от професионалните им умения и заложените по рождение таланти.

Никой не се занимава само с математика с единствената мисъл, че е бъдещият Айнщайн, нито се учи да пише, само защото вярва, че е следващия Толстой. Същото е и с танците – заниманията с тях най-вероятно няма да помогнат на някое малко момиченце да тръгне по пътя на Мая Плисецкая, но това, което научават децата в училище, включително и от часовете по изкуство и физическо възпитание, ще им помогне да са по-здрави, по-уравновесени и един ден по-успешни в усвояването на още нови знания, в трупането на разнообразен опит и в постигането на успешна кариера един ден, когато пораснат и станат успешни възрастни хора.

Първите седем

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Публикувано в: Детето Развитие

Етикети:

3,546 преглеждания

Comments are closed.