Сексът и отношенията в двойката след раждането на детето им

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

sleeping family

Много се пише за бременност и раждане, и значително по-малко по темата за секса след раждане, която също вълнува много родители, но някак остава встрани.

Като въведение, нека обърнем внимание, че периодът, в който двойката избира да не прави секс след раждането на детето им е индивидуален и според проучванията варира в широки граници от 10 дни до 6 месеца.

От значение са както прихологичните нагласи на партньорите, така и процесът на възстановяване на майката от раждането.

Лекарите препоръчват да не се пристъпва към секс преди да е спряло кървенето след раждане (лохии), което е свързано със зарастването на раната, създала се при отделянето на плацентата от матката, което обикновено спира около месец след раждането.

В настоящия текст ще обърнем внимание на психологичните аспекти на сексуалното общуване след раждането.

Според Неорайхианската теория и практика, създадена от проф. Валдо Бернаскони „в сексуалния акт се отразява качеството на целия комплекс от взаимоотношения в двойката”[1].

От тази отправна точка можем да предположим, че ако изминат месеци след раждането и при жената или мъжа няма медицински противопоказания, възпрепятстващи сексуалната близост между партньорите, то най-вероятно става въпрос за специфична динамика в отношенията им, за форма на отдалечаване или промяна в естеството на връзката.

Вярвам, че ако двойката съумее да се грижи за това да остане близка в този натоварен етап от развитието й, това ще е от полза за всички в порасналото семейство.

Надали е реалистично да се очакват ежедневни сексуални преживявания, но дори те да са факт два или три пъти месечно, съществено е как се преживяват от двамата.

Бебето и грижите около него често се превръщат в алиби да се избягват сексуална, сензорна и емоционална близост в двойката. Майката или бащата може да обясняват това с преумора, прекомерна ангажираност с мисълта за бебето, липса на настроение, физически промени и т.н. Тези фактори определено не са без значение, но обичайно са допълващи по отношение на основната причина, която стои в преките отношения между мъжа и жената, а не встрани от тях.

Новите роли в двойката не само на партньори, но и на родители на първо или следващо дете, неизменно налагат нови задължения, отговорности и събуждат нови нужди и очаквания между партньорите.

Например, майката може да има нужда партньорът й по-често от преди да я подкрепя, успокоява или да е нежен с нея физически; бащата, може да има нужда от явно внимание, което му показва, че все още е много важен за жена си, че тя има нужда от него и го цени и т.н.

Нуждите във всеки случай са индивидуални, както и произлизащите от тях очаквания.

Нормална особеност от ежедневието на семейство с бебе е, че отношенията у дома стават по-интензивни и наситени. Майката, често остава у дома с бебето, а бащата около 2 седмици след раждането се връща на работа. Всеки от родителите влага енергия в обичайните си ангажименти и нова голяма доза към бебето. Във вихъра на ежедневието, всеки има все по-малко капацитет „да се спре”, да настрои сетивата си към другия, за да усети какво има нужда да получи от него и как адекватно да опита да се погрижи за нуждата си. Вместо молба за помощ или мил зов за близост, партньорите, често започват да си разменят претенции, нападки, команди или сърдито мълчание, които вярвам ще се съгласите не сближават, а раздалечават емоционално партньорите.

Ако достатъчно често партньорите успяват да преживяват другия като човек с чувства, нужди и лични лимити и се опитват да се поставят на негово място, за да изберат подходящия тон и време, за да споделят нуждата си, то е много по-вероятно да си подарят повече моменти на „заедност”, които са представка за съживяване на желанието за близост.

Да, в новия състав на семейството за много неща остава по-малко време, но за доброто отношение, понякога са достатъчни секунди или минути: отправен поглед на разбиране, подаден в точния момент предмет, дребна отмяна в домакинската работа, някое мило докосване или дума, акт на зачитане на личното пространство на другия и т.н.

Ако вие и партньорът си „сервирате” достатъчно добро отношение и споделяте приятни моменти на физическа близост, то и желанието за секс, най-вероятно ще се възроди.

Ако обратно, вглъбявате се в себе и и оставите другия далече във фона на ежедневието ви, то надали ще имате нужда от секс с човек, който преживявате далечен и чужд.

Сексът е като десерт, приятно е да го вкусим, когато сме се нахранили с пълноценната „храна” на общуването с партньора, по-рядко ни харесва когато сме много гладни за редица неща в отношенията с „половинката” ни.

Сексуалният акт може да е дълбоко, емоционално, споделено и разтоварващо преживяване, когато отношенията ни с партньора са подплатени с разбиране и близост, а може и да се превърне в досадна, дори неприятна физическа активност, която преживяваме зле.

Автор: Полина Гиргинова

Polina.G

Полина Гиргинова е психологичен консултант в „Сдружение за психично здраве Вега”, клиничен социален работник 

За повече информация: www.vegabg.com , e-mail: polina.girginova@gmail.com


[1]  Валдо Бернаскони, „Неорайхиански теории”, изд. ЛаковПРЕС, 2004

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

21,316 преглеждания

Comments are closed.