Седем неща, които бих променила в първите си седем години като майка

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

(Част първа – бебето)

bebe-mama-purvite7

Веднага се сещам за първото – сигурно сте забелязали, че времето препуска бързо и идва момент, в който ви се струва, че дните, които сте прекарали с малкото ви бебе са били жестоко кратки. Аз със сигурност не бях подготвена за това прозрение и ето, няколко години по-късно си мисля с носталгия: “Ех, къде отиде малкото ми бебче”. А дори и да не ставаше дума само за бебето – с възрастта спомените все повече избледняват и понеже съм на преклонните тридесет и шест…

1. Със сигурност щях да снимам повече видео

Предисловие: до ден днешен се чудя защо с мъжа ми така и не наехме видео-оператор за сватбата, за да чуем пак как си казваме заветното “да”? Може би и на златната ни годишнина ще му напомням този малък пропуск.

Като повечето съвременни хора, и аз имам тонове снимки в телефона, фотоапарати и архивиращи дискове, но те си остават безмълвни. А колко по-забавно е да откриеш забравено клипче и детето да види как се е клатушкало, току-що проходило или да чуе как точно е звучал гласът му, когато е било на две годинки?! Или пък на раждането му да сте записали първият му поглед, първия плач. Ето, сега ми се прииска и това да имаме в архива си, а не само любимите снимки, които всяка година гледам с умиление, за да пусна по една сълзичка в навечерието на рождения му ден.

Сигурно е, иска ми се да бяхме снимали повече видео! През последната година това ми желание се усили и вече не забравям в ключови моменти да запечатам безценните спомени така. Може би затова винаги питам и семействата, с които работя като дула, дали искат да заснемам кратки клипчета по време на ражданията на техните бебета.

2. Ако можех, бих “редуцирала” посетителите в началото, освен тези, които ни носят готвена храна

Знаете как е – ражда се новото бебе и всички близки се радват, искат веднага да видят малкия трофей. Но време ли е за гости в тези първи дни на адаптация? Това го определя всяка майка, според нуждите и нагласите си. След моя първи майчин опит знам, че посетителите могат да бъдат 1) приятни (и полезни) или 2) натоварващи (и излишни) особено в началото. И ако ми се случи да родя за втори път, нека се знае, че добре дошли у нас ще бъдат гостите, които носят топла супа и свеж зеленчук. За да не изглеждам груба, нека обясня:

В нашето начало като родители, с мъжа ми преживявахме не само трепети, а и трудности. След секциото имах повече от два месеца кръвоизливи и развих анемия, съпругът ми се включваше активно в грижите за бебето, но и всеки ден ходеше на работа. А детето ни нощем беше от ревливите – реки от кърма течаха от гърдите ми (за капак имах и хиперлактация!) и това често му причиняваше стомашен дискомфорт. Сигурно и при вас е било подобно в началото – наред с радостите и любовта към бебето се натрупват и умора, липса на достатъчно сън, което може да се превърне в предизвикателство. В ритъма на бебешкото ежедневие време за готвене не винаги има, а новите майки често пропускат да хапнат и дори не се сещат през целия ден.

Затова, мили гости, бъдете добри, ако искате да се порадвате на бебето, първо нахранете родителите му. Все пак тях ги чака нощната смяна, когато вие ще се приберете да поспите спокойно в тихия си дом.

3. Щях да използвам многократни пелени за бебето

Покрай бременността си намразих всички ароматизирани субстанции и предмети. Почти шест месеца не можех да мина покрай щандовете с козметика и битова химия в супер-маркета без натрапчивите препарати да ми причинят поне гадене – в повечето пъти направо ми прилошаваше от тях. Имам чувството, че се бях сдобила с безупречен вграден радар, който на мига локализира всичко вредно и изкуствено – от ароматните свещи, до “плодовата” газирана вода. Започнах да преосмислям и генерално промених домакинските и хранителните си навици.

Но да се върна на пелените – с новата си неприязън към изкуствено-добавените миризми така и не можах да изляза на глава след като родих, а и до днес. Когато бях майка на пеленаче имаше само една марка читави еднократни гащички без мирис и без досадните шарени щампи, естествено, най-скъпи навремето. Ако предварително имаше как да съпоставя “инвестицията” със сигурност щях да направя такава още преди раждането и да купя необходимите комплекти от многократни бебешки гащи! Освен че са произведени от естествени материали и не съдържат алергени, те са и безвредни за природата, в която живеем… Очевидно отговарят на настоящото ми разбиране за света. Прането щеше да е в повече, но пък рискът, че ще трябва да пускам пералнята още по веднъж на ден, не е точно риск, нали?

4. Бих захранила по “другия” начин

Като много майки и аз захраних бебето с пюрета. Бавно въвеждах едно, после друго, трето, четвърто – през няколко дни и след регистрирана липса на алергични симптоми. Беше си класическото захранване тогава. Четях стъпка по стъпка инструкциите в доказани книги и форуми, информирах се за всички алергени. В началото прекарвах повече време в избиране на марки зеленчукови и плодови бебешки храни, както и в четене на етикети, отколкото в това да сваря и намачкам варен селски картоф, тиква или брокол. Добре че бързо узрях за информацията, че прясно сготвената храна е по-ценна от консервираната в бурканчета с шарени капачки и преминах към готвене за бебето, непосредствено преди хранене..

Ако обаче захранвах бебето си днес, със сигурност просто щях да го захраня по най-спокойния, според настоящата Таня начин, а именно – захранването, водено от бебето. Сигурно много от вас са изпитали предимствата на този лесено приложим естествен метод и могат да споделят опит в коментарите под текста или във Фейсбук.

Сега, като чета написаното, малко ми става забавно. Първо, защото точките, които изброих, дори не могат да се определят като грешки. Става дума за едни избори, които съм правила тогава, на базата на тогавашните ми знания и опит и други, за които съм узряла сега. Второ, естествено, че не мога да променя детайли от миналото, нито пък ще взема да съжалявам след толкова време за тях. И до днес се изправям пред избори, които касаят отглеждането на сина ми и ежедневно се питам дали са правилните. Вътрешно знам, че давам най-доброто от себе си. Всъщност, май ми харесва да съм точно такава каквато съм – автентична и добра… (почти долавям ехото: “и скромна”) :)

Какво бихте променили вие от първите месеци с бебето, ако можехте да върнете времето назад?

Таня Лисичкова
www.mydoula.bg

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

12,564 преглеждания

Comments are closed.