С уважение за раждащите жени

Когато говорим за правата на раждащата жена има една добра и една лоша новина. Добрата е, че затрудненията, които жените срещат днес, влизайки в българската система за родилни грижи, са отдавна познати и преодолени в развитите страни. Лошата – че България е едва в началото на пътя, а именно – да осъзнаем, че в тази система има проблем.

В рамките на проект „Стратегия за дългосрочна застъпническа кампания за спазване на човешките и гражданските права в майчиното здравеопазване“, финансиран от Програма за подкрепа на НПО по ФМ на ЕИП 2009-2014 адвокат Елена Атева разяснява какви са международно защитените права на раждащата жена, кои са най-честите нарушения на тези права и има ли системи, които са решили този проблем.

Къде сме ние?

Всъщност, някъде по средата. Безспорно в повечето европейски държави съдържанието на понятието „безопасно майчинство“ се е развило далеч отвъд физическото оцеляване на майката и бебето. То включва респект към основните човешки права на жените – достойнството, чувствата, изборите и предпочитанията им, както и правото на придружител по време на раждане. В средата на 2015 г. изследователи от Световната здравна (СЗО) и Медицинския институт Джон Хопкинс публикуваха мащабно изследване за правата на раждащата жена и нарушаването им. Документът е резултат от обобщение на данните в 65 проучвания, проведени в 34 страни по целия свят.
Оказва се, че проблемите, които раждащите жени срещат навсякъде по света, са доста сходни и могат успешно да бъдат класифицирани в седем групи:

1) Физическо насилие
2) Сексуално насилие
3) Вербално насилие
4) Стигма и дискриминиране
5) Неспазване на професионалните стандарти за грижа
6) Лоша комуникация между жените и изпълнителите на медицинската
дейност
7) Състоянието на здравната система и нейните ограничения

Тези общи формулировки обобщават преживявания, които за съжаление могат да разпознаят почти всички пациентки на българските родилни отделения – от груб или вулгарен език, през неуважение на желанията и липса на информирано съгласие, непредоставяне на информация, дискриминация по етнически или социален признак, лишаване от достъп до бебето.

Неуважението към родилките и майчината смъртност

Старото клише гласи: „причините за този проблем са комплексни“. Огромно предизвикателство е приемането, че психологическото и физическо насилие над раждащата жена е в реда на нещата. Много от обществата не познават друг модел на грижа. Затова и липсват политики, които да наложат уважението към родилката като водещ принцип, който да бъде защитен от закона, медицинските правила и болничните практики.

Липсва и съзнание у самите работещи в системите за родилна грижа, че съществуващото статукво има нужда от качествена промяна. Лошото отношение към бременната и раждащата жена е по-характерно за развиващите се, отколкото за развитите държави, затова и основната маса от изследвания са от Азия, Африка и Латинска Америка. Данните в тях сочат, че неуважението към раждащата жена може да застраши живота ѝ. Докладът на СЗО посочва насилието и неуважението по време на раждане като една от основните пречки за намаляване на майчината
смъртност в световен мащаб.

Правата на раждащата жена

Зачитането на човешките права трябва да се превърне в акцент на Глобалната стратегия за женско и детско здраве. Такава поне е гледната точка на международна група учени, които изследват проблема. Резултатът от работата им е публикуван през септември миналата година в сп. „Бритиш медикъл джърнал“. Документът поставя амбициозни цели към здравните истеми и правителствата в много държави по света, а постигането им може да се случи с едновременни мерки на всички нива на системата. Например – да се приемат закони, които да овластяват бременната и раждаща жена, да ѝ дават повече възможности да изисква и защитава правата си.

През 2011 г. група адвокати, учени и активисти разработват Хартата за универсалните права на бременните и раждащи жени. Тези права са извлечени от широко разпространени международни конвенции и други правни инструменти, които са приети в много държави, в това число и в България.

Харта за правата на раждащата жена

Всяка жена им право да не бъде наранявана или унижавана.
Всяка жена има право на информация, информирано съгласие и отказ, и уважение към нейния избор и предпочитания, включително да бъде придружавана по време на цялата грижа.
Всяка жена има право да ражда в уединение и необезпокоявана от нежелани погледи.
Всяка жена има право да бъде третирана с достойнство и уважение.
Всяка жена има право на равенство, да получава еднакво качествена грижа, без да бъде дискриминирана.
Всяка жена има право на здравеопазване и на най-високото възможно ниво здраве.
Всяка жена има право на свобода, автономност, самостоятелни решения, и да не бъде насилвана.

Да го направим възможно

Проблемите със спазването правата на раждащата жена и нейното бебе са сходни навсякъде по света. Много европейски системи са минали по пътя, който предстои на България, за да направят родилната си помощ по-съвременна, щадяща, рентабилна, и преди всичко – обърната към потребностите на новороденото и майката.

Сред възможните стъпки за подобряване на средата виждаме:

• Внедряване на доказани добри практики в болничните протоколи за грижа

• Промяна на медицинските стандарти по неонатология и акушерство и гинекология; създаване на отделен стандарт по акушерство, който регламентира и дейността на акушерките

• Нормативно регламентиране на възможността раждащата жена да бъде придружена

• Нормативно регламентиране на възможността бебето да бъде оставено при майка си винаги, когато медицинското му състояние го позволява

• Нормативно регламентиране на достъпа на родителите на бебета с проблеми (в това число недоносени) до децата им

• Осъвременяване на познанията и уменията на медицинските екипи в областите: подкрепа за кърмене; контакт с пациенти; предоставяне на информирано съгласие и др.

Този документ е създаден в рамките на проект „Стратегия за дългосрочна застъпническа кампания за спазване на човешките и гражданските права в майчиното здравеопазване“, финансиран от Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014г.

Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение „Родилница“ и от Фондация „Родители за родители“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

www.ngogrants.bg
www.eeagrants.bg