Реджо педагогика: Успешната методика за обучение на деца в предучилищна възраст

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

painting-with-fingers

Реджо-педагогиката представлява методика за обучение на деца от 3 до 6 годишна възраст. Създадена е от италианския педагог и психолог Лорис Малагуци. Методът приема името на града, в който Малагуци открива първата си школа – Реджо Емилия. Основните идеи, на които се основава този метод на обучение, са свързани с естественото развитие на детето и отношенията му с хората, с които то контактува. Малагуци смята, че децата могат да се изразяват на „100 езика“ и затова най-важното в тяхното развитие, отглеждане и възпитание е, да не им се пречи да изявяват своите заложби.

Освен отношенията с околните, в Реджо педагогиката от огромно значение е ролята на родителите. За тази цел се създава среда, близка до семейната обстановка, няма строги учебни правила, програми и графици. Набляга се преди всичко на артистичните занимания, развитието на въображението и преди всичко творческото мислене. Изкуствата заемат първостепенно място в ежедневието на децата. Възпитателите имат за цел да развият близки и открити отношения с децата, като те самите непрекъснато биват поощрявани да са откровени и близки с останалите деца от групата. Разбира се, има определени правила, които децата трябва да следват, но те са динамично променящи се, в зависимост от различните групи общности и ситуации, в които децата попадат. В Реджо педагогиката липсват понятия като „неправилно“, например, при нея се залага преди всичко на различните варианти, които може да има едно решение, а учебният процес изцяло се основава на интересите на децата и на тяхната фантазия.

Още в началото на 90-те години, Реджо педагогиката добива славата на една от най-добрите образователни системи с света.

В основата на този педагогически подход стоят следните принципи:

*положителни взаимоотношения с другите деца, с учителите, с родителите
*позитивна учебна среда
*отразяване на резултатите от учебния процес, по този начин учителите оценяват развитието на децата, а децата реално виждат своя напредък и усвояването на нови умения
*самостоятелна работа по собствени проекти – децата участват в екологични проучвания, избират сами какво да изследват, събират данни, а след това ги споделят и анализират с останалите деца и с учителите си
*предоставяне на разнообразни възможности за изява на способностите на всяко отделно дете
*акцентиране върху визуалните методи на работа
*активно слушане, при което учителят се съобразява с реакциите на всяко едно дете, с преценките, мнението и отношението му.

Чрез този подход за образование и обучение, децата получават допълнителни стимули за развитие и разширяване на собствените си способности. Реджо педагогиката приема всички деца за равни, а способностите им за уникални. Ролята на учителите е в това да позволят на децата да постигнат своя потенциал и в това е разликата с други педагогически системи, при които детето по подразбиране се приема за некомпетентно и задължително имащо нужда от помощ, а ролята на учителя е да коригира некомпетентността на децата. Реджо педагозите категорично се обявяват против поставянето на оценки, основаващи се на възрастови норми и придържането към стандартизирани тестове.

Основното при тази методика е, децата да бъдат оставени да са себе си, да са това, което са в конкретния момент  – тук и сега, а не да се поощряват да си представят какво биха могли да бъдат след време.

Основната цел на Реджо подхода е да се запазят и развият всички възможни начини за самоизява на детето. Децата притежават стотици начини да мислят, играят и говорят, но класическата образователна система оставя само един – вербален. За да се избегне такова потискане на способностите,  Лорис Малагуци, счита, че е необходимо да се осигури възможност децата да могат да се себеизразяват винаги и навсякъде без никакви ограничения.

Учебният процес може да се организира навсякъде: на разходка, на закрито, по време на обяд или на всяко друго място и по всяко друго време.  Всяка тема и ситуация са ценни, но не и в добре познатите ни формати: „Отиваме в гората да събираме листа, а аз (учителят) ще ви разкажа, защо падат през есента“. Реджо педагогиката залага на непосредствеността, например: По време на обяд, докато децата се хранят, учителят пита: „Защо днес супата е оранжева, какво мислите?“

В помещенията за обучение и пребиваване на децата има много полезни предмети, които непрекъснато, но и ненатрапчиво стимулират визуалното и тактилно възприятие на всяко дете. Обикновено тези предмети са интересни, а понякога и необичайни за докосване. Децата биват поощрявани да правят предположения да произхода им, за тяхното устройство и за това как биха могли да ги използват в игрите и ежедневието изобщо.

Например: различни материали от естествен произход: листа, клони, семена, черупки, камъни; инструменти за изучаване и обработка (лупи и микроскопи, осветителни маси, различни инструменти);  мъниста, копчета, различни части, който могат да се сглобяват или подреждат в разнообразни форми, да се отделят по вид, да се броят и т.н.; цветни бои, флумастери, моливи, хартия, платна за рисуване, гланцови хартии, глина, мозайки – всичко, с което човек може да изрази своите впечатления, емоции, чувства и разбирания. Първоначално децата, по правило, използват средствата за рисуване и писане, а с напредване на възрастта постепенно започват  да създават колажи, пана, мозайки и други подобни от останалите материали.  Умишленото насърчаване на уменията за четене, писане, броене и смятане в Реджо групите  не стоят в основата на образователния процес. Основната функция на учителя в този подход е да им помогне да направят собствените си открития, да се притекат на помощ навреме, когато това се налага и да бъдат независими в откриването  и проучването на света около тях.

Все по-нарастващият интерес към подхода Реджо е следствие от сегашното претоварване на предучилищната образователна система, където всяко дете се опитва да бъде приведено в съответствие с показателите и стандартите. При Реджо методиката  детският начин на мислене се счита за ценност, която изисква индивидуално развитие и разкриване на уникалните способности на всяко дете.  Родителите и учителите работят в тесни връзки и са запознати с всички проекти и събития, отнасящи се до децата им, а освен това често са съавтори и участници в проектите на своите деца. Родителят е първият и най-важен преподавател в подхода Реджо, а учителите са асистенти на децата в процеса на тяхното развитие.

Реджо обучението се основава на няколко основни принципа:

*всяко дете заслужава уважение
*всяко дете може да контролира собственото си развитие
*всяко дете може да избира това, което му е интересно
*децата не се ограничават по отношение на движението и търсенията си
*децата трябва да имат избор по отношение на начините за себеизява

Оказва се, че много родители използват принципите на Реджо педагогиката подсъзнателно. Поради тази причина те нямат нужда от въвеждащо обучение, а е достатъчно да държат процесите, отнасящи се до развитието на детето им под наблюдение и да ги актуализират от време на време. Насърчаването и изразяването на творческите способности е добра семейна практика, позната на повечето родители.

Следвайки принципите на Реджо педагогиката могат да се определят няколко правила за общуване с децата:

*обяснявайте правилата и задавайте въпроси
*предоставяйте избор, не пришпорвайте децата в избора им
*винаги се опитвайте да научите нещо ново и полезно от всяка ситуация
*насърчавайте и  учете децата да спорят, да фантазират, да си измислят, да медитират

Интересът на децата към света и процесите в него е движещата сила на развитието им и тяхна най-добра мотивация. Тя се стимулира с помощта на навременни, адекватни въпроси, както и на отговорите, които детето ще търси за себе си, формирайки собствения си поглед върху конкретните въпроси. Това е начинът да се формират и нови, нестандартни идеи, при това в рамките на правилата, с които така или иначе детето трябва да бъде запознато и с които да се съобразява в по-малка или по-голяма степен. Въпросите, които възрастните трябва да задават на децата, трябва да изискват едносрични отговори. Когато предлагате на детето да си избере храна, дреха, игра, вие му показвате, че трябва да слуша себе си и същевременно, че се интересувате от неговите желания и сте готови да се съобразите с неговите нужди. Когато сте в състояние да изтъкнете последиците от избора на детето, то се научава да носи отговорност за него.

Не на последно място, трябва да се отбележи, че за Реджо педагогиката не важи принципа на уседналост – няма определено място и време за обучение. Където и да сте, имайте предвид, че може да изникне обект за дискусии и изследване. Важно е да се отбележи, че децата е добре да се научат да фантазират във възможно най-ранна възраст, тъй като с порастването се развива и усъвършенства логическото мислене, а то пречи на фантазията. Затова, ако едно дете не е научено да си измисля и да фантазира, докато е било малко, в бъдеще ще бъде много по-трудно да усвои това умение, а ако му липсва творческия подход при решаването на различни ситуации и проблеми, то най-вероятно ще намира много по-трудно решенията им.

Реждо педагогиката, не без основание, се счита за една от най-обещаващите методики за ранно детско развитие. Единственото условие то да се реализира успешно е, родителите да създадат на своите деца условия за това.

 Първите седем

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

8,187 преглеждания

Comments are closed.