Признаци на разглезеното дете и съвети за родителите

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

rp_stubborn-child.jpg
Разглезеното хлапе понякога се превръща в истинско бедствие за родителите. То постоянно търси внимание, стреми се да е център  за всички и по всяко време, а това води до редица неприятни ситуации, особено извън дома.

С порастването разглезените деца се превръщат в разглезени тинейджъри, а по-късно и в разглезени възрастни хора. Но дали, когато пораснат, околните ще продължават да им се възхищават и да се забавляват с глезотиите, които са свикнали да демонстрират непрекъснато. За съжаление това бързо се променя и скоро разглезените деца биват приземени, често със сериозни сътресения и големи разочарования от света около тях.

Кои са отличителните характеристики на разглезеното дете?

1. Разглезените деца не споделят нищо с никого – лакомства, играчки – те са единствено за тях. Те са свикнали с принципа: „Моето си е мое, чуждото е общо!“ Смята се, че единствените деца са по-разглезени от тези, които растат с братя и сестри, тъй като са свикнали да получават всичко за себе си, нямат конкуренти, както и изградени навици за споделяне. Разбира се, всяко правило има своите изключения.

2. Разглезените деца често проявяват спонтанни пристъпи на ярост и неконтролируеми емоционални избухвания. Тези прояви са често срещани при три-четири годишните и повечето възрастни не се впечатляват от тях. При децата от предучилищна възраст обаче тези пристъпи на истерия са начин за манипулация.

3. Разглезените деца имат специални претенции към храната. По същество в това няма нищо лошо, особено ако това се налага по здравословни причини, но когато приготвянето на специални ястия се превърне в ежедневие за напълно здраво и нормално развиващо се дете, е неоправдано и ненужно. Това е класически пример за това, че детето е разглезено.

4. Разглезените деца са почти винаги недоволни и намусени. Обикновено тези деца мрънкат за щяло и нещяло, заради играчките, книжките, дрехите, храната. Тези деца трудно задържат вниманието си за по-дълго време върху едно занимание, бързо им доскучава и обикновено новите играчки им омръзват за броени часове. Непрекъснато искат нови и нови неща и не могат да преодолеят факта, че някой друг може да има нещо, което те все още нямат. Подобно поведение до тригодишна възраст се счита за приемливо, но при по-големите деца това е признак, че вероятно детето ще продължи да се държи така и когато порасне, стане тинейджър и дори възрастен човек. Децата твърде често развиват потребителско отношение към света и близките си, престават да се държат възпитано и любезно, а това е причина да се породи неуважение и грубост.

5. Разглезеното дете смята себе си за център на Вселената. За да привлече вниманието на околните, то е готово буквално „да застане на ушите си“, прекъсва разговорите на възрастните, държи се избухливо, често гневно, а когато е сред повече хора дори може да се тръшка и реве. Невъзможността на тези деца да се контролират на обществени места често се превръща в сериозен проблем, който трудно може да бъде овладян.

6. Разглезените деца осъзнато отказват да понесат отговорност за действията си. Това се дължи на факта, че каквото и да направят, тези деца живеят с убеждението, че мама, татко, баба и дядо го обожават и че за лошото му поведение няма да има никакви последствия.

7. Тези деца не знаят смисъла на думата „не“. Разглезеното дете не може да си представи, че има неща, които няма как да получи и ако е възможно да простим подобно поведение на дете до 3-годишна възраст, при 4-7 годишните това е недопустимо.

Съвети за родителите на разглезени деца:

1. Бъдете сдържани и се опитайте да запазите спокойствие. Това е единственият начин да контролирате ситуацията. Виковете, крясъците и заплахите няма как да принудят детето да ви изслуша или разбере. Ако успеете да игнорирате поведението му и да не обръщате внимание какво прави или казва в яда си, то лека-полека ще се успокои. Единственото неща, което можете да кажете е, че ще говорите с него, когато се успокои.

2. Ако осъзнаете, че детето плаче, крещи и се тръшка, за да получи своето, по-добре спрете да му обръщате внимание. За изпълняване на желания и дума не може да става, защото по този начин то ще приеме, че може да постигне всяка своя цел с рев и крясъци.

3. Научете изкуството да отказвате на детето си. Това ще ви спаси от образа на „ходещ портфейл“, в какъвто можете да се превърнете в очите му, ако угаждате на всяко негово желание. Децата не се нуждаят от ежедневни подаръци. Вместо това, постарайте се да му подсигурите време за повече игра с вас, четене, разходки, пътувания.

4. Не се страхувайте да поставите свои изисквания пред детето, за да осъзнае, че то също като вас има известни задължения. Поощрявайте го да ви помага в домакинството като първото нещо, което детето трябва да научи е, че е достатъчно голямо, за да прибира само играчките си.

5. Не се поддавайте на излишни крайности, защото те могат да отблъснат детето от вас и то да реши, че не го обичате. Обяснете му, че го обичате както преди, но понякога не можете да го познаете, особено когато се държи зле.

6. Не забравяйте да му казвате, че го обичате и че неговото съществуване е от огромно значение за вас.

Адаптация за Първите седем от www.vospitaj.com

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

190,028 преглеждания

Comments are closed.