Предизвикателството да бъдеш приемен родител (интервю)

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Интервю с SOS приемното семейство на Ирена и Стефан Василкьови от Перник

iintervuSOS2

Откога сте SOS приемни родители?

Стефан: Станахме приемни родители към SOS Детски селища България през 2013 г. За тези 4 години през нашето SOS приемно семейство преминаха 8 деца.

Защо приехте да станете SOS приемни родители?

Стефан: Много често ни питат защо сме взели това решение. Ние и двамата сме работили повече от 25 години с деца. Целият ни живот е свързан с тях. Това е най-удовлетворяващото нещо за нас. Всеки ден ни изпълва с обич и ни променя по много начини.

Ирена: Да се грижиш за дете, което е неглижирано или е претърпяло насилие, поражда в сърцето ти болка. Но когато го видиш да се усмихва, да играе и да те гледа в очите без страх, тогава сърцето ти прелива от любов. Да бъдем SOS приемни родители е нещо нормално и за нашата собствена дъщеря. Тя се научи, че ние сме на този свят, за да помагаме на другите, поставяйки ги над себе си. Когато приемем дете в дома си, ние започваме да живеем неговия живот – понякога по-лек, друг път осеян с много трудности и препятствия, но винаги с огромната отговорност за бъдещето на това дете.

 Каква е вътрешната ви мотивация?

Ирена: Моята майка е останала сираче, когато е била много малка, и се е наложило да живее  в сиропиталище цели 7 дълги години. Тя не споделяше много за това, но разказите й винаги бяха пропити с горчивина, болка и страдание.
Професионалният ми път на учител ме отведе в SOS Детски селища.  Работих като детска учителка почти година, но всеки ден все по-натрапчиво се прокрадваше мисълта да се грижа изцяло за няколко деца. Спомнях си често разказите на майка ми, имах подкрепата на съпруга ми и дъщеря ни и когато се отвори възможност, не се и поколебах и си подадох документите за SOS приемен родител.

За колко време човек може да се подготви да стане приемен родител?

Ирена: Както много пъти съм казвала, не всеки може да бъде приемен родител. Не всеки умее да се раздава на деца, които не са биологично негови. Да не говорим, че има хора, които не са готови да се грижат и за собствените си деца. Това не се научава. Носиш го в душата и сърцето си. А иначе, когато вече си наясно със себе си и осъзнаеш, че животът ти престава да бъде само твой, нещата по-лесно се подреждат. Екипите по приемна грижа провеждат обучения, които са с продължителност няколко месеца. Приемният родител трябва непрекъснато да се обучава. Ние участваме във всички обучения, организирани от SOS Детски селища България, както и обучения и конференции на Националната асоциация по приемна грижа, на която сме членове.

Как протича ежедневието на едно SOS приемно семейство?

Ирена: Често се шегуваме в нашето семейство, че никой с никого не е роднина, но въпреки това сме сплотени и се обичаме. Това, че сме SOS приемно семейство не би трябвало да ни прави по-различни от другите семейства. Както в повечето семейства ставаме рано, закусваме вкъщи  и всеки си изпълнява задълженията – едни отиват на работа, други – на училище, трети -  на детска градина. Най-интересното е вечер, когато всички се събираме у дома. Разказите са разнообразни и емоционални. Отговорността за толкова много деца понякога е изтощителна, а грижата – 24/7.
Всеки ден е приключение и носи нови изненади – положителни и отрицателни.

iintervuSOS1

Какви трудности и предизвикателства срещате като приемни родители?

 - Да бъдеш приемен родител е най-трудната „работа“, за която може да се сетите.

 - Да общуваш с деца с различни характери и съдби, които в повечето случаи са тежки.

 - Да им помогнеш в „борбата“ за намиране на място в приемното семейство.

 - Да зададеш рамките в поведението на деца, които не спазват правила.

 - Да определиш техните задължения в семейството, като запазиш достойнството им.

 - Да намериш правилен подход към детето, когато то има някакво психическо разстройство и да му оказваш най-адекватната помощ.

 - Да коригираш убедително поведението им, когато залитат в неправилна посока.

Приемните родители са изправени пред много предизвикателства. И разбира се, не бива да се нарушава крехкия баланс във взаимоотношенията между членовете на семейството. Когато успееш да постигнеш и запазиш този баланс, щастието е голямо.

Как един човек/семейство може да стане приемен родител/семейство? Какви са процедурите? Какъв е редът?

Важно е човек да има стабилна мотивация и да не се страхува от неизвестните величини в работата с децата. А иначе, процедурите не са сложни и редът е ясен. Всичко това може да се прочете в интернет. Което означава, че за да бъдеш приемен родител, задължително трябва да бъдеш грамотен и да имаш образование.

За колко деца се грижите в момента? Някой помага ли ви?

В момента в нашето SOS приемно семейство се грижим за 4 смели момчета, които са на възраст от 5 до 15 години. В домакинството разчитам основно на помощ от страна на съпруга ми и на децата, разбира се.  Но аз не бих могла да бъда приемен родител без подкрепата на другите. А под „другите“ разбирам организацията SOS Детски селища, приятелите, психолозите на децата и нашия психотерапевт, социалните работници, педагогът, логопедът – всички те са част от SOS Центъра за обществена подкрепа в Перник, който през юни тази година ще има двоен юбилей – 10 година Програма Подкрепа за семейството и 1 година SOS Център за обществена подкрепа в Перник. Разбира се, SOS Детски селища България ни оказва и голяма финансова подкрепа благодарение на събраните дарения от SOS Приятели и фирми. И съвсем не на последно място – учителите на децата, които също полагат огромни усилия, за да се чувстват те уверени и спокойни.

iintervuSOS3

Кое е най-ценното в това да си SOS приемен родител?

Осъзнаваме, че всеки ден ни се случва нещо различно, научаваме нещо ново. Благодарение на преживяванията на всяко дете и общите ни мечти за тяхното бъдеще, нашият живот става по-богат и по-добър.

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

9,208 преглеждания

Comments are closed.