Подробностите от пейзажа на една майка
Някои откъслечни моменти от живота ми на майка, които първи изникват в съзнанието ми и най-вероятно не означават нищо, а може би и всичко:
…Книгите в библиотеката ми (моето най-ценно притежание и любим начин да си прекарвам времето) са изблъскани дълбоко навътре, за да отстъпят място на кошницата с памперси, кърпи и крем за дупе. На моменти дори не се сещам коя е последната книга, която съм прочела – не е за вярване, но е истина и се отнася за мен.
…Върху клавиатурата ми спи малко зайче, завито с книжна салфетка, открадната от масата след вечеря. Махам я, за да поработя, след като всички са приспани.
…Всичките ми тефтери са изпълнени от първа до последна страница с шарени драсканици – някои напълно гениални, всъщност.
…Почти няма дреха в гардероба ми, която да не е пострадала от попарките или спаначените супи.
…Не знам кое е любимото ми ядене, нито това на моя любим. Знам, обаче, поне пет, които децата биха яли за вечеря, без да се налага да ги подканвам с „айде още една лъжичка”.
…Дори когато съм сама си тананикам детски песнички. Какво си пусках преди, за да релаксирам или пък да „живна”? …. Няма смисъл да се опитвам да си спомня – просто не знам и всъщност повече обичам тишината.
…Стайните цветя вкъщи, които навремето триумфираха, сега изглеждат изплашени и отстъпили в самоотбрана. На практика са сведени до няколко листенца тук-там. За сметка на това от пръстта стърчат забити много ветропоказатели, пеперудки, моливи, има и пантофи и дори дистанционни.
…Кутията ми с бижута – навремето царство на шарените нанизи – сега е полупразна. Но имам много торбички, пълни с различни по големина и цвят топчета, чакащи деня, в който отново да се превърнат в гердани.
Ако трябва да заснема в няколко кадъра моето майчинство, тези биха били просто част от фотоалбума. Както и много други. И всъщност това е начинът да опиша себе си като майка. Хората, които все още не са станали родители, са много нетърпеливи да разберат как се чувстваме, какви са емоциите ни, усещанията, какво се е променило в живота ни.
Усещането да съм майка е като усещането да си сладолед, изваден от хладилника. Основната маса е стегната, а по краищата – приятно разтопена от докосването с външната среда.
От една страна стои въпросът за мобилизацията и дисциплината. И това, че губиш повечето удоволствия, които са глезели живота ти преди. Но от друга – получаваш усещания, моменти и мисли, които надали в последствие си готов да се разделиш.
Нямам време да разтоваря стреса с еждневната тренировка, но гънките на малките устнички, съвършено повтарящи линията на моите ме изпращат в петминутно сапунено-мехурено щастие.
Всичко в дома ми е хаос и нищо няма свое място, защото то пък от своя страна е заето от друго нещо, което не си е на мястото. Понякога не знам откъде да започна, за да разчистя поне пода. Но от другата страна на хаос-ред фронта са малките ръчички, които стават все по-чевръсти и сръчни в опитите си да правят всичко, което моите големи ръце извършват многократно всеки ден.
Нямам своите пет минути „Оммм” преди вечеря, за да потуша емоциите преди да седна на масата. Но имам онова нелепо и завладяващо умиление, с което ме изпълва гледката на спящите деца и играчките, окопирали цялото ми лично пространство – нощното шкафче, канапето, спалнята, секциите, саксиите,
в хладилника – навсякъде са! Когато децата спят не можеш да им се сърдиш за нищо.
И всеки, ВСЕКИ път си давам сметка: „Един ден моят дом ще е тих, блестящ и подреден. Този безпорядък ще е издълбал бездна от липси в душата ми. Дано тогава съм мъдра
и успея да намеря начини да я запълня.”
А дотогава – пълня кутии и лавици с шарени мъниста и се стремя да не стъпвам върху писукащи играчки, когато децата са заспали.
Още по темата:
10 лесни начина таткото да изгради връзка с бебето
От бременността до раждането – традициите по света
4,369 преглеждания
