Пет типа емоционално насилие в детството, за които рядко говорим

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

emotional-violence

Когато стане дума за насилие над деца, първите два вида, за които ни идва наум са физическото и сексуално насилие. Доколкото изобщо говорим за насилието над децата, трябва да си признаем, че тези два типа насилие са единствените, които обсъждаме.

Има обаче още няколко категории насилие над децата, които открито биват пренебрегвани, а те са не по-малко зловредни, освен че са добре прикрити и трудно се идентифицират.

Съществуват пет вида емоционална злоупотреба в детството, за които често никой не чува, защото никой не говори. Този списък съвсем не е изчерпателен, но е опит да надникнем в голямата и неизследвана територия на емоционалното насилие в детството.

Ето петте вида емоционално насилие в детството, за които обикновено мълчим:

1. Емоционално пренебрежение

Пренебрежението много често бива пропускано, когато говорим за емоционално насилие изобщо. То обаче може да нанесе сериозни щети на детето, почти същите, каквито би нанесло и физическото насилие. Емоционалното пренебрежение по време на детството оставя траен отпечатък през целия съзнателен живот на човек. То не е активен тип насилие, не може да се види или пипне, не се усеща както се усеща шамар или ритник. Малките деца дори не осъзнават, че то се случва.
Емоционалното насилие от детството е невидима сила, която обикновено остава незабелязана през годините на детството, но която може да се прояви с пълна сила по-късно, по време на зрелостта.

Симптоми на емоционално разстройство в зряла възраст, които са резултат от емоционално насилие и пренебрежение в детството са:

-         Чувство за празнота

-         Страх от зависимост от други хора

-         Неправилно осъзнаване на самоличността

-         Трудно разбиране на собствените емоции

Емоционалното пренебрежение може да се превърне в причина едно дете да се почувства незначително, различно, да изпита усещане, че е бреме за семейството си, да няма смелост да изрази собствените си разбирания, чувства и емоции.

За съжаление този тип пренебрежение често остава незабелязано или се приема за нещо нормално в повечето семейства. Ако детето има подсигурени грижи за физическото си развитие, получава добри образователни и медицински грижи, се приема, че то получава достатъчно. Често деца от привидно безпроблемни семейства, в които на пръв поглед не липсва нищо, изпитват силен емоционален дефицит.

Най-често емоционалното пренебрежение идва от родители, които имат проблеми с алкохола, наркотиците или имат доказани психически заболявания, които им пречат да определят своите собствени приоритети по отношение на емоционалните нужди от тези на собствените си деца. Те сякаш отсъстват от реалността, от домовете си, макар физически да са там.

От съществена важност за емоционалното оцеляване след подобно отношение в детството е вярата на самото дете, че то заслужава повече от това, което получава.

2. Прикрито „кръвосмешение“

Това са случаи, в които връзката родител-дете е нарушена, границите са неясни и детето не разбира къде е мястото му в семейната йерархия. В случаите на „скрито кръвосмешение“ родителят превръща детето в заместващ партньор, с цел да се справи с проблемите на собствения си разстроен брак. Тези взаимоотношения не винаги включват сексуално посегателство, както при някои други видове открито кръвосмешение, свързани със сексуална злоупотреба.

В този случай сексуалната злоупотреба обикновено се ограничава до ненавременно запознаване на детето с някои сексуални въпроси, въвличането му в интимни разговори, дискусии и коментари. Това обикновено е свързано с периода на съзряване, в който децата са твърде чувствителни и лесно раними. Подобно преждевременно „съзряване“ може да нанесе непоправими вреди върху психиката на детето и да предизвика сериозни проблеми в зряла възраст.

Т.нар. „скрито кръвосмешение“ е вид емоционална злоупотреба с деца, за която почти никой не говори. Най-лошият аспект на една подобна връзка родител-дете е, че децата биват въвлечени в сексуални разговори твърде рано. Такива деца често знаят  всичко за секса още на 5-годишна възраст.

Понякога този тип емоционално насилие се свежда до това, че  родителят се държи собственически с тялото на детето си, коментира го, съветва го как да се облича, дава оценка за качествата на тялото му и т.н.

Този вид емоционална злоупотреба може да окаже негативно влияние върху формирането на сексуалността на по-късен етап от развитието на детето и способността да се установят здрави и надеждни отношения с противоположния пол. Деца, претърпели подобно насилие срещат сериозни проблеми по отношение на личната си идентификация извън обсега на родителя.

Психолозите казват, че от подобно насилие има изход. В зряла възраст тези хора трябва да установят строги граници на контактите си с родителя и да не позволяват той да се държи попечителски с тях.

3. Словесни нападки и открито лошо отношение

Всички знаем, че не е добре да се бием, да нападаме другите с камъни и пръчки, но оказва се, че по-опасни са случаите, в които думите са оръжие. Оказва се, че вербалната агресия в детска възраст може да допринесе за отключването на редица психични заболявания и разстройства на личността. Тя може да опустоши детската психика, а ефектите от нея да се проявят още по-натрапчиво в зряла възраст. Вероятността да носите бащините обиди в сърцето и мислите си цял живот е повече от вероятна. Думи като глупак, идиот, некадърник;, мързеливец, ревльо и др. подобни остават дълбоко закодирани в съзнанието на детето, а когато стане възрастен те могат да продължат да определят битието му. Ако едно дете чува непрекъснато тези думи, когато греши, започва да вярва, че наистина е глупак и некадърник. Неговите убеждения за уменията му са дълбоко накърнени, а очакванията му за резултатите от труда му – ниски и неубедителни.

Дете, което системно е подлагано на подобна вербална агресия ще продължава да чува осъждащите и омаловажаващи оценки, които е чувало в детството си  и като възрастен.

Освобождаване на мисленето от последиците от преживяна в детството вербална злоупотреба е трудна и дълга. Ключът към изцеление е самоосъзнаването, че изкуствено насаденото чувство за малоценност и срам е нереално и че трябва да остане в миналото завинаги.

4. Прикриване на сексуално насилие

В този случай извършителят на сексуално насилие е някой добре познат на детето. В световен мащаб се оказва, че в 90% от случаите на сексуално насилие, децата са познавали извършителя.

Това, за което не се говори в подобни ситуации е прибягването до злоупотребяващи тактики, които сексуалните насилници използват, в комбинация със страховете и срама на детето. Насилниците трупат доверие у потенциалните си жертви, така че последните да им се доверят и да ги приемат за приятели. Такива хора насаждат чувство за вина в детето и изискват от него мълчание и пазене на тайна за случилото се. Обичайно ги заплашват, че ако кажат на някого, ще наранят техен близък.

Как можем да предотвратим сексуалната злоупотреба с деца?

На първо място дете, което смятаме, че може би е потенциален обект на сексуално посегателство, трябва да бъде наблюдавано за признаци и на друг тип насилие. Тези признаци не винаги са ясно изразени.  Такова дете е свито, срамежливо или има необичайно за възрастта си сексуално поведение. Наред с това е характерно регресивно поведение като смучене на палеца, гризане на нокти, хапане на устни и други подобни. 

5. Насаждане на чувство за срам чрез унижение

Класически признак за детско емоционално насилие е насаждането на чувство за срам чрез унижение. Пример за това е „излагането“ на детето пред определена аудитория. Подобно отношение поражда страх в децата, а споменът за случилото се ги съпътства през целия им живот. Подобно емоционално отношение е пречка за нормален емоционален живот и трудно може да бъде изкоренен.

Често родителите дори не осъзнават, че подлагат децата си на подобно емоционално насилие и го правят дори с „добри намерения“ или „на шега“. Пример за това е публикуването на клипчета и снимки в социалните мрежи, в които децата са голи или правят нещо, което по някакъв начин уронва тяхното самочувствие – снимани са на гърне или във ваната и други подобни. Макар повечето такива материали да са пуснати на „шега“, те са унизителни за децата в своята същност. Това, че родителите смятат нещо за „шега“ не означава, че детето го осъзнава по същия начин. Независимо от крайния резултат, тези действия могат да нанесат вреда на детето в емоционален план и да доведат до депресия. Депресията може да е плод от емоционалното насилие, свързано с насаждането на чувство за вина чрез унижение.

Ролята на родителите е да се грижат за детето и да му осигурят емоционален комфорт, да се грижат за неговото умствено израстване и нормално физическо развитие.

Последствията от емоционалното насилие могат да сринат психиката на детето, това да продължи в зряла възраст, а последствията да са непредвидими. Ето защо е важно да говорим за емоционалното насилие и да се грижим за емоционалното благосъстояние на децата си.

По материали от www.scarymommy.com

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

7,452 преглеждания

Comments are closed.