Отговорите, които ТО очаква от нас

Четири начина да отговаряме правилно на детските въпроси:

1. Децата не е нужно да знаят повече от това, което сами поискат да знаят, затова им давайте простички отговори, съдържащи само онова, което реално ги интересува. Ненужно е да ги претоварвате с излишна информация, дори ако ви се иска да споделите с тях всичко, което знаете относно въпроса, който са задали.

2. Децата не бива да бъдат заблуждавани, подвеждани или лъгани. Дори с най-добри намерения и дори тогава, когато не знаете отговора на техния въпрос. Най-лесно е да си признаете, че не знаете, а след това да поканите детето да намерите отговора заедно. По този начин ще затвърдите позициите си пред детето и то ще продължи да ви търси за помощ, ще ви се доверява, докато неискреността и лъжата, които рано или късно ще бъдат разкрити, само ще наранят детето и ще го отдалечат от вас. Освен това, когато детето научи истината ще поиска отговор и на въпроса, защо сте го излъгали преди това. Не си го причинявайте.

3. Забравете за снизходителния и пренебрежителен тон, както и за назидателните поучения. Подигравките и насмешките заключете някъде на тъмно и се отнасяйте с еднаква сериозност към всеки въпрос, който детето ви задава, дори да ви се струват смешни, несериозни и нелепи. Не бихте искали детето ви да търси отговорите в интернет, при връстниците си или при съседите, нали?

4. Винаги търсете първоизточника на техните въпроси, мотивацията им, онова, което ги е накарало да ви попитат именно това в конкретния момент. Често децата задават въпросите си първосигнално, а може да са израз на несъзнателно търсена помощ относно тяхно вътрешно притеснение или страх. Всеки въпрос е реакция на нещо, което децата преживяват, затова винаги се опитвайте да разберете защо той бива зададен и какво детето цели с това.

Първите седем