От какво се страхуват децата в различните възрасти

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

deca-strahove-1

Детството е най-безгрижното време в живота.

Но то е и още много неща…

Ние възрастните се фокусираме върху собствените си проблеми, заспиваме с тревогите си и се будим със страховете си, но не сме единствените.

Децата също имат своите тревоги, страхове, опасения, съмнения. И макар детството да е символ на безгрижие и мечти, тревожността е чест спътник в детското ежедневие. Често, ние родителите дори не подозираме колко много и разнообразни чувства бушуват в детските глави и колко е трудно на децата ни да се справят с тях.

Детската тревожност е в пряка зависимост от възрастта и нивото на интелектуално развитие на всяко отделно дете.

Защо децата се тревожат най-често?

Всяко дете е различно по своя темперамент и начин на възприемане на света. Едни деца са тихи и спокойни, други са буйни и шумни. Някои говорят малко и рядко плачат, други не спират да приказват, често се тръшкат и плачат. В това няма нищо необичайно. Различните типове темперамент са свързани с когнитивното, емоционалното и социално развитие на индивида.

Различната степен на тревожност при различните деца се дължи на особеностите на детския мозък, които определят всеки отделен характер. Детството е онзи период от живота на всеки човек, в който количеството информация, която трябва да осмисли, е огромно, освен, че тя трябва да бъде разбрана и приложена в ежедневните дейности. Тук влизат фактори като заобикаляща среда, роднини, приятели, нови предмети и понятия, свързани с всичко това. Всичко това тревожи децата, тъй като те не притежават способностите да се справят с цялата тази информация, поне докато не достигнат тинейджърска възраст.

Поради това децата, а често и порасналите тинейджъри, изпадат в състояние на безспокойство. За тях е невъзможно да останат спокойни, тъй като не са в състояние да разберат цялата информация, която ги залива от всички страни.

Страхът от непознатото е неразделна част от израстването, и това е присъщо за природата в най-примитивната част на човешкия мозък – амигдалата (бадемовидно тяло в мозъка, част от лимбичната система,  която е отговорна за регулиране на емоциите в отговор на неприятни гледки, усещания, миризмиь най-често се свързва с емоции като страх и тревожност, както и с чувството на удоволствие от причинена агресия). До 6 годишна възраст мозъкът се развива по-бързо, след което този процес се забавя, а това увеличава чувството за тревожност.

Ето най-често срещаните причина за безспокойство при децата в различните възрасти:

Кърмаческа възраст (от 0 до 2 годишна възраст)

1. Страх да не бъдат изоставени

Почти до десетия месец всеки път, когато оставяте детето, то е почти сто процента сигурно, че няма да ви види никога повече, дори само ако излезете от стаята. С напредване на възрастта децата започват да осъзнават, че вие просто сте някъде другаде.

Въпреки това, почти до втората годинка децата не са склонни да се отделят от мама или татко, макар с порастването да осъзнават достатъчно ясно, че макар понякога да не са заедно, те са обичани от родителите си.

2. Страх от силни звуци

Детският мозък е свръхчувствителен към прекалено силни звуци от всякакво естество. Силният звук довежда мозъка на бебето и малкото дете до състояние на повишена тревожност и объркване.

3. Външен локус на контрол
(Локус на контрола е термин в психологията, който се свързва с убежденията на личността относно причините за добрите или лошите резултати в нейния живот изобщо или в конкретна сфера. Склонността да се приписват резултати от действията на външни фактори се нарича „външен локус на контрола“ – екстерналност)

С прохождането децата осъзнават своята независимост. С всеки следващ ден те развиват все по-силно чувство за контрол върху средата, в която се намират, а скоро след това започват да се стремят да налагат този контрол и извън обсега на своите възможности, а това може да е причина за тревожност.

Ранна детска и предучилищна възраст

1. Страх от тъмнина

Между третата и петата година децата трудно правят разлика между реално и нереално. Ако по някаква причина децата свържат мрака с нещо неприятно или с някаква заплаха е много вероятно те да се страхуват и да отказват да остават сами в тъмната детска стая.

2. Страх от маскирани хора

Страхът от маскирани хора се дължи на това, че всичко непознато и непонятно кара децата да се чувстват несигурни и извън свои води. Това е честа причина те да са нервни и раздразнителни, и с право. Представете си как бихте се почувствали, ако някакъв огромен мъж с бяла брада, червен костюми шапка се изправи срещу вас и започне да се смее гръмко и да говори със странен глас.

Училищна възраст (от 6 до 12 години)

След страховете, които са тревожили детето до преди да тръгне на училище, се нареждат и редица други с тръгването на училище.

1. Страх останат сами в къщи

Независимо, че вече те самите се възприемат като пораснали хора, децата в тази възраст все още не са сигурни, че могат да се справят сами у дома, ако родителите отсъстват, макар и за малко.

2. Страх от отхвърляне

Хората са социални същества и имат нужда да се утвърждават пред другите непрекъснато от най-ранна възраст. Децата се тревожат за външния си вид, за вкусовете и предпочитанията си, които са най-честите причини за отхвърляне в тяхната среда.

3. Страх, че нещо лошо ще се случи с родителите им

В тази възраст децата осъзнават неизбежността на смъртта. Това ги кара да се притесняват, че може да загубят родителите си завинаги.

Юношество (12+ години)

1. Страх, че не изглеждат добре

Децата са на прага на зрелостта и това ги кара да се вглеждат непрекъснато в себе си, да се сравняват със своите идоли, непрекъснато да намират недостатъци и да се притесняват, че и другите виждат само недостатъците им. Това е времето, в което децата осъзнават значимостта на социалните контакти и съзнателно търсят подкрепата на своите връстници, а не толкова на своите родители.

2. Страх, че прогресът им не върви по план

Тинейджърите се ужасяват, че може да не успеят в нещо и това ги плаши до паника. Те са изцяло погълнати от това да намерят начин да постигнат целите си и често са прекалено взискателни и строги към себе си. Това се отнася както към оценките в училище, така и по отношение на социалните им контакти извън клас.

3. Страх да са пределно откровени с родителите си

Децата след 12-тата си година до голяма степен осъзнават важността всеки човек да е независим и самостоятелен, но същевременно явно или не, те осъзнават, че имат нужда и от подкрепата на околните. Съчетанието на тези две неща води до конфликт на личността. Най-доброто, което родителите могат да направят, е да убедят детето, че винаги са готови да го слушат спокойно, да го изслушват, да го подкрепят и да му помагат без значение как, с какво и кога. В тази възраст децата имат нужда да усещат цялата родителска подкрепа, на която сте способни, и същевременно тя да е възможно най-ненатрапчива и незабележима.

Адаптация Първите седем

deca-strahove-1

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

7,584 преглеждания

Comments are closed.