Основни принципи на френското възпитание
Мнозина смятат френското възпитание за доста по-различно от възпитанието на децата в други части на света. За него дори се твърди, че е в противоречие с по-голямата част от най-новите световни практики. Но, макар да изглежда, че е доста различно, френското образование и възпитание определено показва повече от добри резултати. Питате ли се вече защо?
Ето защо:
Запознатите казват, че френските деца си лягат навреме, спокойни и уравновесени са и рядко избухват. Казват още, че децата на французите растат щастливи, безгрижни, любезни и наистина послушни, а родителите им не се принасят в жертва в името на детското благополучие и щастие.
Американската журналистка Памела Друкерман, живяла известно време във Франция, е посветила част от своите усилия на това да проучи този феномен. Тя успява да състави кратък списък от основните елементи, които са отговорни за успешното френско родителство.
Ето какво включва той:
1. По време на бременността френските жени са доста по-спокойни, отколкото американките. Те не се отказват от нищо, което са обичали да правят преди да забременеят и не си губят времето в четене на специализирана литература за бременността и раждането, не посещават и специални курсове за бременни жени. По-голямата част от бъдещите майки на много места по света са склонни да жертват всичко заради детето си, но френските жени определено не са от тях. Те съвсем категорично заявяват, че нямат намерение да се превръщат в жертва на бъдещия си наследник и обикновено запазват обичайния си ритъм на живот.
2. Във Франция жените нямат проблем с идеята да родят с анестезия и определено смятат, че най-важно от всичко е детето им да се появи на бял свят по възможно най-безопасния начин. За тях всяко излишно страдание е ненужно, така че всичко, което медицината предлага и прилага по въпроса за обезболяването на раждането е от първостепенно значение. Във френските клиники и родилни домове епидуриалната анестезия се прилага в 87 до 99 процента от случаите, при които жените не държат категорично да родят детето си по естествен начин.
3. Френските бебета спят в самостоятелните си легла от първата нощ у дома, а родителите им са категорично против да практикуват съвместен сън с тях. Бебешкото легло обикновено е в отделна стая. Те приемат за напълно в реда на нещата бебето да е на моменти неспокойно, да издава звуци, да плаче и да се върти нощем, но не смятат, че това е причина за постоянното му взимане и разнасяне на ръце както през нощта, така и през деня.
4. Французите са изключително стриктни по отношение на храненето на малките бебета. Те хранят децата четири пъти в денонощието и това е всичко! През деня не съществуват опции „хранене на поискване“, а за през нощта дори не си го и представят. Бебетата свикват бързо с този режим на хранене, но той, за съжаление, не поощрява отделянето на кърма, което предопределя кратките срокове на кърмене.
5. От най-ранна възраст френските деца биват привиквани на търпение и толерантности. Те се научават да изчакват и да се самоуспокояват сами. Педиатрите дори съветват родителите да не бързат да отговарят на всеки повик на бебето, а са изчакват, за да предоставят на детето възможността да се успокои само. Ако това не се случи, родителите едва тогава реагират. Повечето френски семейства са убедени, че бебетата, макар и малки, са в състояние да се контролират и поради тази причина са склонни да следват тези съвети.
6. За френските родители бебето не е център на света и определено не смятат, че след раждането животът им трябва да е само хранене, смяна на пелени, детски филмчета. Това подпомага изграждането на самостоятелни навици в децата от най-ранна възраст. Това е свързано и с факта, че френските деца тръгват сравнително рано на детска градина, където персоналът е добре обучен, а храната отлична. Фактът, че френските деца тръгват рано на градина е свързан и с кратките срокове, в които се кърмят.
7. Децата на французите се възпитават доста строго и в конкретни граници. От малки те са наясно, че не всичко, което поискат ще бъде изпълнено. В центъра на френското семейство не стоят децата, а възрастните.
Да се види френско дете да се търкаля на пода в магазина и да се тръшка, защото иска едно или друго нещо просто е невъзможно или е изключителна рядкост. Ако родителят веднъж е казал „не“ това означава „не“ и нищо повече! Исканията на детето се възприемат като ирационален каприз, импулсивно желание или обикновена прищявка, които не заслужават родителски внимание и всичко приключва бързо и безболезнено.
7,169 преглеждания
