Нося си шапката и не ям сняг!
Мамо, слагам си шапката, защото навън е студено, и, вярваш или не, не я свалям, когато завия зад ъгъла. Представяш ли си, колко съм пораснала!
Храня се добре. Дори понякога ми се струва, че е време да престана, защото си похапвам прекалено добре.
С изпитите всичко е наред, а последното ми есе получи хиляди харесвания във Фейсбук.
Дори квартирата ми е чиста и подредена. Странно, но откакто не живея при вас, се оказа, че няма нищо по-досадно от безпорядъка, в който да си търся сутиена с часове. Танцувам редовно с прахосмукачката и замечтано гледам как навън летят снежинки, без да се опитвам да ги ловя с език.
Един ден ще си купя прахосмукачка-робот, сама да си танцува.
Научих много нови неща. Ето, например това, че готвенето не е чак толкова сложна наука. Научих още, че не е толкова страшно да търсиш квартира в чужд град, да останеш без работа по време на криза, да избираш приятелите си така, че да не ти се налага да плачеш заради тях, да възпитаваш децата си така, че те да не плачат за теб.
Между другото, помниш ли, страхувах се, че у мен никога няма да се събуди майчински инстинкт. Е, събуди се и той. И аз престанах да спя, заедно с него.
Сега те разбирам – напълно. Разбирам те, но не те анализирам. Някои казват, че това е мъдростта на зрялата възраст – да разбереш собствените си родители, вместо да се опитваш непрекъснато да ги анализираш. Да се грижиш, да цениш, да се обаждаш, да не мрънкаш и по-често да казваш, че всичко е наред и че си добре, защото вече знаеш, че има някой, за когото това е най-важната новина.
Помня колко лесно беше преди – „мама разрешава“ или „мама не разрешава“! Твоите решения ме освобождаваха от всякаква отговорност.
Сега всичко зависи от мен, взимам решенията сама. И зная, че, ако искам мога да ходя без шапка в студа и да ловя снежинки с език, и да се чувствам в безопасност сякаш съм на 9.
sobiratelzvezd.ru
1,657 преглеждания
