Монтесори за малкото дете – как да отгледаме любознателни и отговорни деца

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Montesori-za-malkoto-dete_600_861

Как да превърнем „ужасните две“ във време на любопитство, учене и открития? Как да улесним детето в началото на процеса по себеутвърждаване и изграждане на индивидуалност? Как да му създадем полезни навици без наказания и викове?

Всички тези въпроси си задавала и Симон Дейвис като млад родител.

След като записва едно от децата си в Монтесори училище, бързо се убеждава в ефикасността на метода. През 2004 г. преминава през обучение в Международната Монтесори асоциация (AMI). В Амстердам създава свое Монтесори училище – „Джакаранда Трий“, където води уроци за деца и родители. Автор е на популярния блог и инстаграм профил The Montessori notebook, където дава съвети, отговаря на въпроси и провежда онлайн обучения с родители от целия свят. Използвайки наученото, пише книгата „Монтесори за малкото дете“.

В КНИГАТА СИ ДЕЙВИС ПРЕДЛАГА „ПРЕВОД“ НА НЯКОИ ОТ НАЙ-ЧЕСТИТЕ ЕЛЕМЕНТИ НА ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА, КОИТО НИ ИЗГЛЕЖДАТ НЕОБЯСНИМИ:

  • „Това, което ви се струва като неспособност да се приспособява (Не мога да закусвам без любимата си лъжица!),

ВСЪЩНОСТ Е израз на силното му чувство за ред.

  • Когато ви се струва, че водите битка на характерите,

ВСЪЩНОСТ малкото ви дете се учи, че нещата невинаги стават както то иска.

  • Това, което ви изглежда като непрестанно повтаряне на една и съща игра,

ВСЪЩНОСТ Е стремежът на детето да овладее дадено умение.

  • Това, което изглежда като експлозивен гневен изблик,

ВСЪЩНОСТ Е сигнал, че детето ви казва: Обичам те толкова много, че се чувствам спокоен да извадя навън всичко, което съм трупал в себе си цял ден.

  • Когато ни се струва, че нарочно върви бавно, за да ни дразни,

ТО ВСЪЩНОСТ изучава всичко по пътя си.

  • Когато детето казва пред хората нещо, което може да ни накара да се почувстваме изключително неудобно,

ВСЪЩНОСТ демонстрира неумението си да лъже, образец за честност.

  • Това, което изглежда като поредната безсънна нощ,

ВСЪЩНОСТ СА пухкавите малки ръчички, които ви прегръщат посред нощ, за да ви покажат чистата си любов към вас.“

Симон Дейвид предлага и стотици практически идеи за всеки аспект от живота с малко дете – как да поставим граници с любов и уважение, да организираме дома си, да създадем на детето подходящи занимания.

КАК ДА ПОДГОТВИМ ДАДЕНО ЗАНИМАНИЕ?

„Като цяло, малките деца избират с какво да си играят, в зависимост от това, кое им се струва интересно в момента.

Затова, вместо просто да поставите дадено занимание на рафта, препоръчвам да отделите няколко минути да го подготвите така, че да изглежда още по-привлекателно за детето ви.

1. Извадете го върху рафта. Вместо да държим заниманията в кутия за играчки, за малкото дете е много по-лесно да вижда какво има на разположение за игра, когато подредим няколко неща върху рафт.

2. Направете го да изглежда привлекателно. Ако едно занимание е поставено в панер или върху табличка, това може да го направи по-привлекателно за детето. Ако ви се струва, че това занимание повече не му е интересно, понякога смяната на табличката може да го направи по-привлекателно.

3. Покажете кои неща вървят заедно. Една табличка или панерче събира всички необходими за едно занимание неща заедно. Например на табличката за пластилин можем да сложим кутията с пластилина, пособията за оформяне и рязане, шаблоните и постелката, върху която се работи.

4. Подгответе всичко така, че детето да може да се оправи само. В къта за рисуване можем да закачим престилка на кукичка, прикрепена от едната страна на статива, и мокър парцал от другата, който да е готов за забърсване на разлято, на ръцете или за почистване на статива в края на заниманието. Може да има и кошче с празни листове, за да може детето само да си ги взема, както и разтегателно въже за простиране с щипки, за да може да закача само картините си да съхнат. По-малките деца може да имат нужда от помощ в изпълнението на тези стъпки, но постепенно ще започнат да се справят сами с все повече и повече неща.

5. Развалете вече завършеното занимание. Едно завършено занимание не е толкова привлекателно за малкото дете, отколкото това, което е оставено недовършено. Разглобете заниманието на съставните му части, преди да го върнете на рафта. Поставете парчетата в купа отляво (да речем, частите на един пъзел), а самото занимание – отдясно (да речем, основата на пъзела). Проследяването на движението от ляво надясно е индиректна подготовка за четенето.“

За автора

Симон Дейвис е Монтесори учител, лицензиран от Международната Монтесори асоциация, както и автор на популярния блог и инстаграм профил The Montessori notebook, където дава съвети, отговаря на въпроси и провежда онлайн обучения с родители от целия свят. Живее със семейството си в Амстердам, където води часове за деца и родители в Монтесори училище „Джакаранда Трий“.

Поръчай лесно и бързо онлайн ТУК

Бъди мой водач, аз нямам нужда от слуга или от шеф (откъс)

Бъдете водач на детето си

Когато синът ми беше на 1 година, прочетох книгата „Как да говорим така, че детето да слуша – и да го слушаме така, че да говори“. (През цялото време се позовавам на нея в книгата, ако това е някакъв знак за ефекта, който е имала и продължава да има върху мен.)

Най-ценното за мен беше това, че осъзнах, че ролята ми на родител не е да се спускам да решавам всеки проблем на децата си. Вместо това трябва да сме до тях, за да ги подкрепяме, да бъдем техен коректив или сигурното им място, където могат да разкрият всички разочарования, които са преживели през деня си.

Това е невероятна промяна. Огромна тежест, която пада от плещите ми. Ние сме водачи на децата си, засаждаме семенцата, но ги оставяме сами да пораснат. Ние сме тяхната опора, стояща на заден план, и помагаща само толкова, колкото е необходимо, и възможно най-малко.

Един водач:

•          дава пространство на детето само да се справи;

•          е на разположение, когато е нужен;

•          е почтителен, нежен и ясен;

•          ще помогне на детето да поеме отговорност, когато е нужно;

•          ще осигури безопасна, богата среда за изследване;

•          изслушва;

•          отзовава се, вместо да реагира.

Не бива да бъдем шефът, който раздава заповеди, командва и учи детето на всичко, което то трябва да знае. И не бива да бъдем негов слуга и да вършим всичко вместо него.

Може просто да бъдем негов водач.

Използвайте дома си като свои помощник

Точно както Монтесори учителят използва средата в класната стая като помощник-учител (вижте втора глава), ние можем да аранжираме дома си така, че да ни бъде от помощ. В четвърта глава говорихме подробно как да направим това, но бих искала да обърна внимание на някои от тези идеи и тук, за да илюстрирам как промените, които правим, за да подкрепим детето си, подкрепят и нас.

Когато сме изморени, можем да потърсим начини домът ни да свърши повечето от работата вместо нас. Ето някои примери за това:

•          Винаги когато правим вместо детето си нещо, което то би могло да свърши и само, можем да направи малка промяна, така че да успее да се справи без помощ – и в крайна сметка да снемем известен товар от плещите си. Например можем да сложим лъжица в кутията със зърнената закуска, за да може само да си я сипва на закуска. Ако събаря всички салфетки на земята, може да потърсим начин да оставяме по няколко салфетки на чинията му и да държим кутията с останалите извън досега му. Вариантите са толкова, колкото успее да роди въображението ни.

•     Ако осъзнаем, че често повтаряме „не“, можем да потърсим начини, да променим средата.

•    Ако установим, че детето е прекалено зависимо от нас, можем да намерим начини да включим в ежедневния си ритъм неща, които да прави самостоятелно.

•    Ако забележим, че отделяме много време за подреждане, можем да намерим начин да ограничим броя на играчките. Можем да подберем по-внимателно кои от тях да оставим, като наблюдаваме към кои от тях детето ни вече не проявява интерес, или да потърсим как да му помогнем да надгради уменията, които са му нужни да подрежда само след себе си.

Бъдете честни

Децата ни възприемат повече, като ни наблюдават, отколкото като им казваме как да се държат, затова трябва да бъдем пример за честност за тях. Трябва да ги научим, че честността е важна морална ценност в нашия дом. Без благородни лъжи.

Бих казала, че повечето хора си мислят, че са честни. И все пак малките благородни лъжи са често срещано явление:

•          Кажи му, че говоря по телефона. (Когато не искаме да говорим с някого.)

•          Какво мисля за прическата ти ли? Страхотна е. (Когато изобщо не мислим така.)

•          Нямам никакви пари в мен. (Когато някой на улицата ни поиска пари.)

Вместо това бихме могли да кажем:

•          На нежелан телефонен разговор: В момента съм уморен. Мога ли да ти се обадя утре?/Можеш ли да ми изпратиш имейл?

•          За нечия нова прическа: Явно много ти харесва.

•          На човека на улицата: Не и днес – късмет или Мога ли да ти купя някакви плодове от магазина?

В действителност е много трудно да бъдеш любезен и честен. Това е нещо, за което трябва да се стремим да бъдем пример.

Поемайте отговорност за живота си и изборите, които правите

 

В живота има много трудности или предизвикателства, които не можем да променим. Но можем да си дадем сметка, когато някои от главоболията в живота ни са в резултат на изборите, които сме правили.

Ако сме избрали да живеем в къща с градина, тя ще се нуждае от поддръжка. Или ако сме избрали да живеем в космополитен град, това ще означава, че наемите са високи. Или ако искаме нетрадиционна форма на обучение за децата си, това може да струва пари. Не е нужно да променяме своите избори. Всъщност ние сме късметлии, че изобщо можем да правим такива. Можем да отговаряме за решенията си и за произтичащите от тях отговорности.

Можем също така да бъдем пример за децата си как да приемат отговорността за изборите, които правят, като коментираме на висок глас, когато се сблъскаме с дразнещ проблем. Влакът пак закъснява! Благодарен съм, че живея в град с обществен транспорт, но днес нямам много търпение. Следващия път можем да тръгнем по-рано. Можем да се наблюдаваме безпристрастно отстрани, за да си дадем малко пространство, за да се успокоим, да сменим гледната си точка.

Можем да изхвърлим всички „трябва“ от живота си и да правим само нещата, които искаме. Трябва да изгладя тези ризи. Трябва да сготвя вечерята на децата. Трябва да ѝ се обадя. Трябва повече да внимавам с децата си. Може да ви звуча, сякаш съм против това да се готви вечерята или да се обръща внимание на децата. Всъщност това, което имам предвид, е, че готвим вечеря, защото искаме да осигурим питателна домашно приготвена храна за децата си. Направете този избор. Казвам, че обръщаме внимание на децата си, защото искаме да израснат с чувство за сигурност и че са приети. Направете и този избор свой.

Винаги когато кажем „трябва“, можем да си помислим дали това е важно за нас. В противен случай можем да проявим креативност и да го променим.

Можем да решим кое е важно и да го запазим. Като поемаме в ръце собствения си живот и собствените си решения, ние управляваме посоката на кораба, наречен наш живот, а не просто дърпаме безсмислено въжетата срещу вятъра.

Учете се от грешките си 

Когато допуснем грешка, ни е много лесно да обвиним някого или нещо за това. Например детето ни ни е подлудило и сме загубили самообладание или картата не е била ясна и сме объркали пътя.

Така както поемаме отговорност за решенията си, така трябва да носим и отговорността за грешките си. Ще има дни, в които няма да имаме достатъчно търпение. Когато бъркаме нещо. Когато разочароваме детето, партньора или себе си.

Това, че правим грешки, означава, че имаме възможността да се извиним и да помислим какво бихме могли да направим вместо това.

Винаги мога да кажа на детето си (или на когото и да било другиго): Много се извинявам. Не биваше да… Можех да кажа/направя…

Това е много по-важен пример за детето ни, отколкото да обвиняваме някого другиго. Така то вижда, че се учим от грешките си и винаги се опитваме да направим по-възпитания избор. Както и че никой, дори и родителите му, не е идеален.

Празнувайте постигнатото

Понякога сме толкова заети да правим нещата по-добри, че забравяме да поглед­нем в настоящето. Знам, че забравям да признавам и приемам къде се намирам в момента, докато се стремя да науча повече и да бъда по-добър пример за детето си.

Често забравяме да си кажем: Правим достатъчно. Даваме най-доброто от себе си.

Предпочитам да си представям, че ние сме чаши, пълни догоре с вода. И не търсим някой друг, който да ни напълни – партньора, децата ни, ние самите, – пълни сме такива, каквито сме.

Това ми дава огромно чувство на облекчение. И не значи, че ще спра да се уча и да се усъвършенствам, а просто, че се чувствам добре такава, каквато съм днес. Означава, че смятам, че мога да съм по-полезна за хората в живота ми, включително и за децата си.

Също така обичам да гледам на децата като на пълни чаши. Те правят всичко възможно с телата, които имат днес. Ние можем да ги подкрепяме, без да се разочароваме от тях или да им се ядосваме.

Издателство: Изток-Запад
Поръчай лесно и бързо онлайн ТУК

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

3,037 преглеждания

Comments are closed.