Митът за срамежливите деца

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

rp_sad-kid-and-mother-1_11952625.jpg

Имате ли у дома срамежливо дете? Е, възможно е – след като прочетете това – да промените нещата! Защото представата за срамежливо дете е чиста митология. Това е капан, в който попадат някои деца, а сетне не знаят, как да се освободят от него. И докато срамежливостта може да отива някому като дете, в зряла възраст тя се превръща в истински недъг. Защото истината е, че срамежливите хора се лишават от много неща.

Как се получава така, че някои деца стават срамежливи и как да им помогнем да се отпуснат? Срамежливостта е продукт от комбинация на случайности и изкуствено създадени външни условия. Всички ние изпадаме понякога в положение да вържем езика пред публика. Това се случва и на децата. На едно детско тържество видях някакъв клоун, който завря мутрата си в самото лице на едно детенце, уж да му каже здрасти, а то едва не се напика от ужас. Актъорът Робин Уилямс разказваше как завел двегодишното си дете в Дисниленд и установил, че от негова гледна точка добрият стар Мики Маус не е нещо по-различно от триметров ПЛЪХ!

Наш родителски дълг е да преведем безопасно децата през тези етапи. В края на краищата другите деца и възрастни, при които водим нашите, не би следвало да са злонрави, нито опасни, така че няма никаква нужда детето да се държи така, сякаш са.

Ето и препоръките:

  1. ПРИУЧЕТЕ ДЕЦАТА ДА БЪДАТ ОБЩИТЕЛНИ.

Това става лесно. Когато някой поздрави детето във ваше присъствие, обяснете му, че то трябва:

-          Да погледне в очите заговорилия го;

-          Да поздрави човека по име.

Можете да подходите и така: „Това е Питър, кажи му здравей, ако обичаш. Детето вдига поглед и казва: „Здравей, Питър!“. И това е цялата работа! Ако то е под четиригодишно оставете нещата дотук. То не бива да се превръща в център на вниманието за по-дълго от няколко секунди, защото в противен случай ще стане насила малък актьор. Произнасянето на една дума  плюс поглед в очите е достатъчно добро начало.

  1. БЪДЕТЕ ТВЪРДИ И ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ В НАСТОЯВАНЕТО ТОВА ДА СЕ НАПРАВИ НЕПРЕМЕННО!

Тригодишната Анджела е смятана от родителите си за прекалено срамежлива.  Те често имат гости и макар детето да е приказливо и буйно в други случаи, сега става свенливо, крие се зад полите на майка си и поначало се държи странно в присъствието на непознати. Постепенно този начин на общуване се разпростира и над общуването й с деца.

Родителите се консултираха с нас и приеха план за действие. Най-напред й дават ясни инструкции  за това, какво трябва да каже и как да погледне онзи, който я е заговорил. Когато детето не следва инструкциите при поредно посещение на една честа гостенка, казват му да се оттегли и помисли, докато се почувства готово да постъпи както е нужно. (Оттеглянето или изправяне на място с поръка да размисли е техника, към която прибягват мнозина родители, за да помогнат на децата при справяне с проблеми – алтернатива на крясъците и шамарите.) Анджи застава до стената обаче започва да реве и я отвеждат в стаята й. Обикновено не е лесна задача да се пробие стената още при първия опит. След като Анджела се поуспокоява, я водят обратно в дневната. Тя заявява начаса „готова съм“. Приближава, казва „Здравей, Маги!“ и отива да си играе ни лук ял, ни лук мирисала. Малко по-късно сама приближава Маги, за дай покаже играчка и да си побъбрят. Проблемът почти никога не възниква отново, а в единичните случаи, когато се повявява пак, съвсем кратък престой за размисъл се оказва напълно достатъчен. В рамките на броени дни Анджела се превръща от срамежливо в напълно открито дете.

Основна причина за упорития характер на срамежливостта е  прекаленото внимание, което й отделят повечето възрастни. Те са убедени, че детето е очарователно и мило, превръщат усилията си да го „измъкнат“ от това състояние в цяло шоу. То получава много повече внимание в битността си на „срамежливо“, отколкото ако се покаже като типично „перде“.

Единствените случаи, при които детето трябва да се страхува от непознати, са във ваше отсъствие или когато нещо около непознатия „куца“, т.е. когато той наистина крие опасност – пиян е или представлява сексуална заплаха (това е известно или интуитивно почувствано от самото дете). Такива типове поначало нямат работа покрай вашето дете.

Откъс от книгата „ Тайната на щастливите деца“ от  Стив Бидълф

Издателство Колибри

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

1,995 преглеждания

Comments are closed.