„Мамо, ти обичаш ли ме?“ – този въпрос съвсем не е случаен

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

obshtuvane
Често младите родители не обръщат внимание на един съществен въпрос от развитието на детето – умението му да общува. Това е така, защото всички ние приемаме, че умението да общуваме ни е заложено и ще се прояви когато му дойде времето. Оказва се обаче, че общуването на детето с околния свят е част не само от неговото естествено развитие, но и от неговото възпитание, за което родителите имат основополагаща роля.

Детето е за много малък период от време в компанията единствено и само на своите най-близки роднини  и това е така единствено в първите месеци от живота му. Скоро след това идва периодът, в който то попада в детската градина, в училище, в различни школи и клубове по интереси и спорт. За да общува с новите хора в живота си, детето трябва да се научи да комуникира. За да е тази комуникация максимално добра, на първо място стои контактът и общуването с родителите.

Както не веднъж сме казвали, децата повтарят родителските модели на поведение, те имитират нашите жестове, начина на говорене, отношенията ни с околните. Ако семейните отношения са хармонични и открити, детето несъмнено ще ги възприеме и преповтори в своето ежедневие. Но всички знаем, че не винаги у дома нещата вървят по „мед и масло“ и това обикновено поражда проблеми в комуникацията на детето навън.

Как да се държим и какво да правим, за да имаме добър диалог с детето си и то да има добър диалог с останалите хора?

- На първо място родителите трябва да се научат да приемат децата си безусловно. Да ги обичаме заради това, че са отличници, че са послушни и изпълнителни или умни, е хубаво, но по-хубаво е да ги обичаме защото това са нашите деца, нашето продължение, и каквото и да е то –  то е прекрасно.

- Когато има причина е добре да изразим несъгласието или недоволството си открито, но по подходящ начин, така че да не накърним самочувствието на детето. Крайните или силно порицаващи фрази е по-добре да бъдат избягвани. Вместо да кажем: „Ти си мързелив, затова не учиш и си получи заслужено двойката.“, е по-добре да кажем: „Зная, че можеш, просто не разбирам защо не положи повече усилия, разочарована съм от теб, но зная, че следващия път ще се постараеш повече.“

- С децата е много важно да се говори като с равни. По този начин детето ще е готово за открита комуникация. Този начин на контактуване ще отвори вратите за откровеност, докато непрестанното критикуване ще принуди детето да се затвори в себе си и да не споделя. За да се справите с тази задача, която не е никак лека, започнете да си записвате колко пъти на ден използвате фрази, с които критикувате детето си, изразявате се наставнически или морализаторски и колко пъти сте се опитали да обсъдите нещо интересно, да споделите новина, мисли, да му разкажете интересна история или анекдот. Сигурни сме, че не е нужно да казваме кой списък е добре да бъде по-голям. Не пропускайте да запишете и колко пъти сте похвалили детето си за същия период от време.

- Детето има нужда да чува от своите по-възрастни близки положителна оценка за своите действия. Въпросът: „Мамо, ти обичаш ли ме?“ съвсем не е случаен. Понякога децата изказват негативни мисли за самите себе си, като например: „Толкова съм тъп“; „Ама, че съм схванат!“ и това не е случайно. След подобни изявления децата очакват (обикновено подсъзнателно) да бъдат опровергани и се надяват да чуят: „Нищо подобно, ти си добър, следващия път ще се справиш много по-добре. Но както и да се справиш, аз пак ще те обичам!“

- Когато ние споделяме с детето си, то също ще се научи да споделя, да говори за чувствата си, а това ще му помогне да ги разбере по-добре.

- Децата по-често изразяват чувствата си с жестове, затова е важно да им помагаме да развият речта си. Най-добрият начин да стане това е, да говорим с тях и да им четем приказки.

- Семейните тайни имат силно отрицателно въздействие върху психо-емоционалното развитие на детето. То интуитивно усеща, че има нещо нередно и тъй като не знае каква е причината, започва да я търси и да се съмнява, че тя е в него. Това поражда редица неоснователни страхове в детето, напълно неоснователни, разбира се, но нещата могат да се задълбочат и да доведат да депресивни състояния в по-голяма възраст с непредвидими последици.

Хората казват „И най-горчивата истина е по-добра от сладката лъжа!“, но е важно да дозираме прецизно информацията, така че да опазим психиката на детето в съответствие с неговата възраст.

- Всеки родител трябва да знае, че основите на общуването се поставят у дома и че най-важно е да има добри модели на поведение у дома, за да може детето да ги прилага и в комуникацията си в останалите хора, които ще среща в живота си и извън семейната среда.

Адаптация за Първите седем от www.vospitaj.com

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

12,913 преглеждания

Comments are closed.