Логопедична ориентация за родители
Ако сте попадали на статии “Правилно говорно развитие”, Кога проговаря детето”, “Кои са първите звукове, които произнася бебето”, най-вероятно ви е направило впечатление, че често се говори за ранни звукове, късни звукове и кога би следвало те да се проявят в говора.
Днес няма да говорим за това.
Освен категоричните логопедични случаи – заменяне на звукове /шапка->сапка/ и непроизнасянето на един или повече звукове /рокля–>окля/, има още много симптоми, които не се разпознават като логопедични проблеми от обществото. Случва се родители да знаят, че детето им има нужда от помощ, но не знаят каква и от кого да я потърсят. Бих казала, че има категорична дезинформация относно работата на логопеда. Би следвало това да се промени. Тук можете да прочетете Що е то-логопед?
Ще обърнем внимание точно на тях – симптомите, които може и да не ви правят впечатление или да сте склонни да изчакате да отшумят, но да са важна индикация за проблем в комуникацията.
Започваме, разбира се, с неговоренето. Ако до двегодишна възраст детето все още не е направило опит да говори, консултирайте се с логопед. Да, има много деца, които проговарят късно. Но е по-добре да знаете от специалист, че вашето е от тези деца и да се изключи органичен проблем (хипотонус на езика, например).
Детето не може да построи граматично правилно изречение. Ако объркването продължава след третата му година, логопедът ще ви даде точен отговор, дали има нужда от терапия или ще се израсте.
Детето говори, но никои нищо не му разбира, и това продължава след третата му година. Понякога и вие не го разбирате.
Детето говори, но “гъгне” – звучи винаги като болно и хремаво, толкова, че не му се разбира говора. Освен консултацията с логопед е нужно и мнението на УНГ -специалист /оториноларинголог/.
Детето говори “на нос” – дори и лек носов говор, може да означава възпалена трета сливица или тесни носови прегради. Отново, освен логопедичната диагностика и тук е нужна консултация с оториноларинголог.
Детето губи гласа си (изключваме моментите на боледуване).
Когато детето гледа телевизия, рисува или слуша музика, то държи устата си отворена и диша през нея, или е с прехапан език или направо езика виси от устата.
Когато спи, детето хърка (изключваме моментите на боледуване).
Детето говори добре, но при говорене езикът му често се вижда да излиза между зъбите. Може да има/или няма/ нечисто изговаряне на звуковете С,З,Ц,Ш,Ж,Ч.
Детето има хиперсаливация – прекалено много слюнка, която, може да излиза от устата или да се събира в ъглите на устата.
Защо е нужно терапията да се проведе възможно най-рано?
Защото колкото повече говори детето, толкова повече то свиква да борави с езика, толкова повече то се ориентира и различава звуковете. Ако неправилният изговор продължи дълго време /до 6-7 годишна възраст/ вероятността нарушението да се трансформира в проблем на писането или четенето е голяма. Нaпример, невинното “гъгнене”, за което повечето родители казват “но той/тя така си говори” може да се отрази негативно на няколко звукови групи – объркване, заместване на звук [М] със звук [Н] , на звук [М] със звук [П] или звук [Б], на звук [Н] със звук [Т] или звук [Д]. От което следва така популярната напоследък “дислексия” в училище.
Ще се чудите откъде ви е дошло! Можете да си спестите главоболията по-рано.
Специални благодарности за този материал на Анна Влаева
Повече за автора: uchebnikpojivot.com
7,358 преглеждания
