Легенда за Марто и Белона

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

marto-i-belona

Много, много отдавна, още преди юдеите да заговорят за идването на Спасител на света, мартеницата е била символ на здраве, сила, дълголетие, ново начало, но и на мъжественост и смелост.

Тракийска легенда гласи, че днешните Пижо и Пенда някога са се наричали Марто и Белона, кръстени на тракийския бог Март и неговата любима – богинята Белона.

Легендата

Някога, преди повече от 2 хилядолетия, на върховете на древния и величав стар Балкан, гръбнака на родината ни, на върховете на Хемус планина властвал могъщият повелител на промяната – бог Март. Той бил повелител на пролетните промени, на разтърсването на земята от пролетни сокове, за да се раздвижи кръвта на младите семена и да избухне новият живот на земята, за да се раззелени и да започне истинската Нова година.

Това е същият бог, към чието име латините в своите текстове добавят едно „с“ в името, за да го превърнат в Марс, обитаващ планината Хемус. Не случайно и древната римска нова година започвала именно на първи март – деня на бог Марс, на новото начало, на пролетта, на „завирането на кръвта“ на земята, бог на кръвта и на войнската страст. Точно за това и името на “Червения бог“ кичи планетата Марс и първия пролетен месец в езиците на толкова много народи.

Пролетта е и времето, когато се отваря нова страница за семейството, очакващо новата реколта, която да нахрани челядта, но и време за ново начало на военните действия, замразени през студения зимен сезон. Точно тогава мъжете отивали на война и оставяли своите жени сами с децата си вкъщи.

Легендата говори, че когато мъжете тръгвали на война, на 1 март жените сплитали червени и бели конци, украсени с мъниста, и ги завързвали за китките и глезените на мъжете си. Така те показвали своята почит към боговете на промяната и войната, измолвали от закрилниците на тракийските воини – бог Март и богинята Белона, да им дадат смелост и мъжество, за да пожънат победа, както и сила и здраве, за да се приберат отново вкъщи. Но коя е бялата Богиня и как вплита съдбата си със страховития и могъщ Бог на войната?

Марто и Белона

Историята за това къде точно е била богинята Белона, преди съдбата да я доведе до могъщата Хемус планина, хорската мълва не е донесла през вековете. Но едно е сигурно – любовта не е само човешка сладост. Тя е слабост, когато двамата са разделени, но таи могъща сила, когато „той“ и „тя“ вплетат себе си един в друг по пътя на живота и отвъд него.

Белона е името на онази жена, която смилила сърцето на най-дръзкия и безстрашен войн сред боговете на древните траки – бог Март. Свикнали сме да чуваме древногръцки истории за богове, които имат слабост и изпитват разкъсваща душата им любов към смъртни жени. Не такава била любовта на Март към Белона.

Любовта му била властна, завладяла сърцето му бързо и мигновено като удар на меч още в мига, когато зърнал Белона в полите на своята Хемус планина. Тази любов останала там завинаги и душите им се вплели така, сякаш никога не са били разделени. Това била любов на равен с равна.

Каква мислите била по нрав невестата на Март? Блага, нежна и копринена? Може би…, но ако добавите към това и „беззащитна“, не чакайте милост от нежната й ръка.

На сватбата на Март и Белона богините поднесли на новата стопанка на Балкана корона, изплетена от розови рози, за да окичи косите си. Но Белона била на друго мнение. Надскочила по войнолюбство своя мъж, тя накичила себе си с титлата „Богиня на войната“ вместо с венеца от розови рози. Короната от розови рози Белона захвърлила в деня на сватбата си в полите на Стара планина и тази корона от рози още стои под Балкана. Там и до днес цъфтят най-омайните, божествени и дъхави рози, благословени с любовта на Март и Белона, а хората наричат местността „Розова долина“.

Тази любов и до днес е жива в ритуала на мартеничките. Връзката между Март и Белона никога не е прекъсвана, защото мартеницата е синоним на могъщите и непобедими Бог и Богиня на войната, на победата над трудните времена. Те са символ на надеждата. Мартеничката с вплетените червен мъж и бяла жена завинаги ще останат и символ на мъжеството и смелостта, на жертвоготовността и силата, от които всички ние се нуждаем след дългата зима.

Мартеницата е сред онези символи – мъниста от огърлицата на родовата памет на българина, предавани от поколение на поколение, които ни помагат да запазим себе си. Тя заслужава да носи със себе си всички свои значения, втъкани в бялото и червеното на нишките си.

И още…

Домът

Силата на покровителя на траките, могъщият бог Март, обитавал Хемус планина, никога не е преставала да властва над сърцата на индоевропейските народи. Силата му е толкова могъща, че много народи в по-нови времена се опитват да си присвояват местообитаването му, като именуват Марсови полета в различни части на Европа. В това няма нищо лошо, стига да помнят, че домът му е Хемус планина – Балкана. Иначе защо Claudii Claudiani (Клавдий Клавдиан) в „Поеми” в т. ІІІ, 305-341 ще изрече: „Марсе, било че ти лежиш на облаконосният Хемус/ или пребиваваш на побелялата от студ Родопа, / или на обезпокоеният от мидиеца Атон, / или на потъмнелият от черни дъбове Пангей, /въоръжи се заедно с мен и защити своите траки…”

Знаците

Март, защитникът на траките, е бил почитан със знаци, които други народи не притежават. Древните тракийски войни са носели символите на Март, произнасян от латините с окончание „с“, за да си осигуряват защита в битките, и точно мартеницата е индикация за привързаността и почитта ни към този бог.

Символът

Счита се, че бог Март символизира мъжкото начало, слънцето във вселената, и точно така той е изобразен в мартеницата – като червено слънце. Не е случайно,че именно на 1 март римляните са чествали „feriae Martis“ – празник на бог Март (Марс) – началото на римската нова година. Празниците отбелязвали идването на пролетта, на новото начало, на нов живот.


FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Публикувано в: Зона за деца Приказки

2,245 преглеждания

Comments are closed.