• Няма категории

Лабиринтът на порастването (откъс от книгата на Лиса Дамур)

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Prez_labirinta-na-porastvanetoВъведение

Нуждаем се от нов начин да говорим за тийнейджърките, защото този, по който говорят хората в момента, не е справедлив към момичетата и не помага на родителите им. Ако четете тази книга, вероятно вече някой е казал за дъщеря ви: „О, почакай само да стане тийнейджърка!“ (А родителите, които казват това, никога нямат предвид нещо хубаво.) Ако сте чели други книги за тийнейджърки, може би сте забелязали, че клонят към тъмната страна на подрастването – как момичетата страдат или причиняват страдание на родителите и връстниците си. Определено е истина, че момичетата могат да са лоши за себе си и останалите, и дори в най-добрите случаи са непредсказуеми и напрегнати.

Но твърде често говорим за подрастването, сякаш е задължително то да бъде мъчителен, бурен период за тийнейджърките и родителите им. Правим отглеждането на тийнейджърка да звучи като влакче на ужасите: цялото семейство скача на него, през цялото време се държи здраво с побелели пръсти и родителите се надяват, че след всички възходи и падения дъщеря им най-накрая ще слезе като здрава, щастлива жена.

Тук съм, за да ви кажа, че не е нужно да чувствате, че животът с вашата тийнейджърка е лабиринт без изход. Има предвидим модел на тийнейджърско развитие, по който момичетата израстват. Когато разберете какво се крие в ума на дъщеря ви, изведнъж ще започнете да я разбирате по-добре. Когато имате карта на развитието на подрастващите, е много по-лесно да насочвате дъщеря си, за да се превърне в стабилната млада жена, която искате да стане.

За да предоставя нов и полезен начин да говорим за тийнейджърките, организирах пътешествието през подрастването в седем отличителни линии на развитието, с които ще ви запознавам във всяка глава на тази книга. Тези линии на развитие изясняват специфичните постижения, които превръщат момичетата в успешни възрастни, и помагат на родителите да оценят, че голяма част от поведението на дъщеря им – колкото и странно или предизвикателно да им изглежда – е не само нормално, но и е доказателство за чудесен напредък.

Първите глави на книгата описват линиите на развитие, които като цяло са по-характерни за прогимназията (от 11 до 13 години при повечето момичета), а по-нататъшните глави описват линиите, които обикновено стават актуални, докато момичетата преминават към гимназиалния етап.

Нормално развиващите се тийнейджърки се придвижват по тези линии с различно темпо, а момичетата винаги растат на няколко фронта едновременно – факт, който ни помага да оценим защо тийнейджърските години може да са толкова стресиращи за момичетата и за възрастните, които ги обичат.

Аз съм една от тези възрастни, които дълбоко ги е грижа за тийнейджърките и съм посветила професионалния си живот на тях. Всяка седмица се срещам с момичета и родителите им в частната си психотерапевтична практика, обучавам завършващи студенти във Факултета по психология в университета „Кейс Уестърн Ризърв“, докато се учат да работят с тийнейджъри, и съветвам ученици в кабинета си в училище „Лоръл“ – независимо учебно заведение само за момичета, което започва с програма за прохождащи деца и стига до 12. клас, където работя като психолог консултант и ръководя училищния Център за изследване на момичетата. И като горда майка на две дъщери, имам щастието момичетата да са също и в сърцето на личния ми живот.

Това, че виждам момичетата от толкова много различни гледни точки, ме вдъхнови да оценя факта, че работата, която вършат, за да се превърнат във възрастни, се разпределя в логични категории, и осъзнах, че можем да използваме тези категории – тези линии, – за да измерваме как се справят момичетата с порастването. Концепцията за линиите на развитие не е нова – предложена е за пръв път през 1965 г. от Ана Фройд, дъщеря на Зигмунд и самата тя уважаван психолог, като начин да организира нормалната бъркотия на детското развитие. Тя изтъква, че децата се развиват в множество насоки – от зависимост към разчитане на себе си, от игра към работа, от егоцентричност към другарство – и отбелязва, че можем точно да оценим развитието на едно дете по отношение на съзряването с помощта на тези и други линии.

Ана Фройд е една от многото мислители, които са предложили рамки за оценка на здравословното психично развитие. През 1950 г. Ерик Ериксон очертава модел на развитие от ранното детство до старостта, с екзистенциални предизвикателства, които трябва да бъдат усвоени с всяка стъпка по пътя. Съвременните психолози поддържат традицията да изучават развитието във връзка със съставните му части. Днес ние обикновено разглеждаме порастването във връзка с неговите физически, емоционални, когнитивни и социални аспекти. С други думи, научните подходи към човешкото развитие, разделени на различими фази, сега представляват богата теоретична традиция и солидна база от изследвания; аз стоя върху раменете на интелектуални гиганти, когато предлагам конкретен и разбираем модел на това какво точно трябва да усвоят момичетата, за да преминат успешно през тийнейджърските си години.

Веднъж щом оформих този модел в ума си и открих, че осветява толкова много от нещата, които наблюдавах, запознах с него абсолвентите си, за да им помогна да хвърлят светлина върху сложните случаи на подрастващи, с които се занимават. Обикновено развиващите се тийнейджъри могат да бъдат импулсивни и бунтовни, че дори да изглеждат направо странни по стандартите на възрастните, така че тези млади психолози се нуждаят от система за оценка на психичното здраве на тийнейджърите, търсещи психотерапевтична помощ. Когато попитаме: „По кои линии тийнейджърът бележи прогрес, с кои се затруднява и по кои не се развива?“, можем да въведем ред в привидния хаос и да ориентираме младите лекари в работата, която се учат да вършат.

Да мислят за момичетата в рамките на линиите на тийнейджърското развитие е практично за професионалистите, но много по-важно е, че те позволяват на родителите да отбележат специфичните постижения, които превръщат момичетата във възрастни, и да намерят смисъл в познатото, но объркващо тийнейджърско поведение. Миналата година дъщеря ви може с радост да е участвала в детските игри на празника на квартала, но тази година настоява да стои с възрастните, докато се оплаква, че ѝ е скучно. На какво се дължи тази промяна? Може би е започнала да върши работата по раздялата с детството (Глава 1). И как да разберете момичето, което е еднакво ентусиазирано да купи както брой на „Икòномист“ за научния си проект за „Модел ООН“, така и три броя на списанието „Ю Ес Уикли“ с любимата ѝ момчешка група? Е, вероятно наблюдавате навлизането ѝ в света на романтиката (Глава 6). Когато разбирате важната работа по съзряването, която дъщеря ви извършва, няма да се суетите толкова заради озадачаващото ѝ поведение.

Когато мислим с помощта на линиите на развитие, това ни помага да фокусираме енергията си там, където е най-нужна. Например дъщеря ви може да се радва на група от верни приятели и да е успяла благополучно да се присъедини към ново племе (Глава 2), но може да пренебрегва училищните дейности и да се нуждае от помощ, за да планира бъдещето си (Глава 5). Може би целта ѝ е да играе софтбол в колежа, но игнорира съветите на треньорите си. Може да е посветена на целта си, но това да не отменя проблемите ѝ с противопоставянето на авторитета на възрастните (Глава 4). Обръщайки внимание на множеството области на развитие на дъщеря си, ще се предпазите от това да оставите успеха ѝ в някои области да отвлече вниманието ви от затрудненията ѝ в други.

Мисленето с помощта на линиите ни помага да съизмерим всеки един момент от живота на едно момиче във връзка с цялостния ѝ прогрес по съответната линия на развитие. Трябва ли да се тревожите за срива на дъщеря си, когато загуби в изборите за ученически съвет? Зависи от това дали тя обикновено е устойчива, или пък има големи проблеми с овладяването на емоциите си (Глава 3). Трябва ли да игнорирате решението ѝ да излезе без палто в студен ден, или пък това пренебрежение към собственото ѝ здраве е част от тревожния модел на трудностите ѝ да се грижи за себе си (Глава 7)? Като се има предвид, че тийнейджърките рутинно вършат неща, които родителите им не разбират, е от помощ да имате начин да разберете кога да останете настрана и кога е добре да се намесите.

Но ако за тийнейджърите е типично да вършат неща, които биха се сметнали за ненормални през всеки друг житейски период, как да разберете дали нещо наистина е проблем? За да изясни разликата между нормалното тийнейджърско поведение и това, за което наистина трябва да се тревожите, всяка глава завършва с раздел, наречен „Кога да се тревожите“, който ще ви помогне да разберете дали дъщеря ви е достигнала до етап, в който е необходимо да се предприеме драматична промяна в подхода или професионална консултация. С други думи, ще обсъдим както по-безобидните предизвикателства, които идват с отглеждането на тийнейджърки, така и ще придобием ново прозрение за това защо някои тийнейджърки преживяват срив или действат по разрушителни начини.

Има нещо общо между линиите на развитие, описани в тази книга: те улавят неизменните аспекти на порастването при момчетата и момичетата, както и при тийнейджърите от всякакви среди. Въпреки че и вие, и аз сме се развили в съответствие с тези линии, израстването днес е различно от това, което помним, тъй като сега отглеждаме деца във високоскоростна култура на интензивна конкуренция и денонощна дигитална свързаност. Ще разгледаме трайните аспекти на подрастването и как нашата настояща култура оформя реалността на това да бъдеш тийнейджър или родител на такъв.

В същността си момчетата и момичетата си приличат повече, отколкото се различават, затова не се изненадвайте, ако откриете, че някои от следващите истории и съвети ви напомнят за преживяното от познанството с или отглеждането на момче тийнейджър. Но момичетата са изправени пред уникални предизвикателства като тийнейджърки и тази книга изследва задълбочено последните проучвания, за които родителите, отглеждащи дъщери, трябва да знаят. Линиите на развитие, представени тук, са приложими при всякакви расови и икономически ситуации и тези фактори на контекста по отношение на тийнейджърите също ще бъдат разгледани. След като изяснихме това, вътрешните, психологични нюанси на развитието на подрастващите ще бъдат основният ни фокус.

Ще споделя истории, за да илюстрирам линиите на тийнейджърско развитие, но това не са специфичните детайли при всяко едно момиче или семейство. Те по-скоро са амалгама от наистина многото контакти, които съм имала през годините с тийнейджърки и техните родители. Понякога конкретните събития около даден случай са от такова критично значение за разказването му, че съм премахнала всякаква идентифицираща информация, но съм запазила емоционалния интегритет и образователната стойност на случилото се.

Тази книга има за цел да бъде повече описателна, отколкото да дава рецепти – да ви предложи нов начин да разбирате дъщеря си, а не да ви казва как да я оглеждате. В нея давам предложения как бихте могли да реагирате спрямо множеството нормални, но объркващи предизвикателства, с които ще се сблъскате като нейни родители, но не се чувствайте задължени да следвате съветите ми. Аз вярвам, че що се отнася до родителството, има много начини да направите нещата правилно. Нещо, което работи в едно семейство, не би работило в друго. Вие най-добре познавате дъщеря си и динамиката в семейството си. Надявам се да обедините това познание с рамките, които предлагам тук, и да използвате примерите, които давам, за да мислите за поведението на подрастващата си дъщеря като свързано с растежа, който тя се опитва (или би трябвало да се опитва) да постигне.

Предоставяйки ви описание на работата по съзряването, тази книга ще ви помогне да разберете по-добре дъщеря си, да се тревожите по-малко за нея, да ѝ предложите полезна помощ в пътешествието ѝ през съзряването и да осъзнаете – всъщност да бъдете поразени от това колко много работа ще извърши тя по отношение на развитието си в тийнейджърските си години. Тази книга няма (и не би могла) да включи всяко предизвикателство, с което ще се сблъскате, докато дъщеря ви расте, и опитвайки се да опиша тийнейджърките като цяло, аз със сигурност няма да успея да опиша перфектно дъщерята на всеки поотделно. Но в поведението на момичетата има модели и за хората, които ги водят (визирам вас), е полезно да знаят какви са тези модели. Възхищавам се на родителите на тийнейджърките поне толкова, колкото се възхищавам и на дъщерите им, и написах тази книга, за да подкрепя вас, за да можете да се справяте още по-добре с подкрепянето на вашето момиче.

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

302 преглеждания

Comments are closed.