Кой стои зад Училище за родители „Фокс“?

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Tanya_sЗдравей!
Днес ще ти разкажа своята история. Тя е лична, откровена и променила живота ми.  В нея ще прочетеш за уроците, през които преминах в края на бременността си (и кой знае, може част от разказа ми да ти се стори близък), ще разбереш до какво води подкрепата на най-близкия и ще научиш как приятелството с екип, в който си работил в миналото, може да бъде причина за нещо прекрасно  в настоящето. Ще те запозная с една жена на име Светла и заедно ще те поканим на откриването на новата ни светла идея …

Но нека първо ти разкажа историята!

Бременността

Днес е 4 юли 2017 г. – денят на термина ми отпреди цели девет години. Синът ми не се роди на 4-и, а на 14 юли 2008 г. – десет дни след термин, без признаци на преносване, с най-високите показатели, които може да има новородено след раждане.

През последните два месеца от бременността си имах нужда от позитивизъм и спокойствие, но бях подложена на стрес. Лекарите от болницата, в която следях бременността си, още от началото на осми месец ме подхванаха с уговорки да избера дата, за да планираме по-рано секцио. Нямаше медицински причини – нито проблеми с развитието на бебето, нито със здравословното ми състояние. Просто решиха, че до термина бебето ще стане голямо и няма да мога да го родя.

Въпросите

Имаше много въпроси, на които лекарите по онова време не ми даваха удовлетворителен отговор. Не разбирах защо трябваше да бързаме. Посещавах тогава наличните училища за бременни, за да науча повече, но там сякаш имаше повече рекламни презентации и малко научно обоснована информация. Май с приятелките ми ходехме там, за да се забавляваме заедно на остарелите неща, които ни говореха. Четях много, но имах нужда от подкрепа, от насоки, от вярата, че щом всичко върви нормално, ще се справя с предстоящото…

И така до деня на термина ми, когато се озовах плачеща в колата, след като проследяващият бременността ми лекар ме заведе при главния лекар, за да поиска разрешение да раждам нормално и в присъствие на бащата. За съжаление, главният лекар се оказа в лошо настроение и не пожела да ме прегледа. Вместо това ме „сканира“ бързо от другия край на коридора и отговори, че надеждите ми за нормално раждане са напразни. Посочи корема ми с пръст, все така отдалече и обяви високо, че „през този тесен таз бебе няма да мине“, да не им губя повече времето и да се насрочва дата за секцио. Десетте човека, чакащи пред кабинета, станаха неволни свидетели на сълзите ми, а аз само исках да потъна вдън земя от неудобство и срам.

Плаках много след тази случка и добре, че си изплаках мъката и обидата, за да да се успокоя. Мъжът ми, ужасно възмутен от чутото, твърдо каза, че няма да даде нито лев повече в тази болница, за да се държат лошо с мен. Толкова му бях благодарна, че бе така категоричен! Но бяхме в шах и двамата. Неизбежно си зададох въпросите: А сега какво следва? Къде ще родя?

Промяна в плана

Всичко се случи бързо, понеже се мобилизирах и веднага се сетих, че имам номера на акушерка, която бях срещнала в едно от училищата за бременни. Обадих се и я попитах дали може да родя в „нейната“ болница, ако не ми е проследявана бременността при тях. Много се зарадвах, когато чух „разбира се, заповядай на преглед!“. Още на другия ден отидох, но след прегледа изникна отново въпросът кога и как ще раждам, понеже съм след термин. След смислените въпроси, които зададох – дали бебето има признаци на преносеност, дали водите са в норма и т.н., лекарят любезно отговори, че всичко с мен и с бебето е наред и няма да ме уговаря да предизвикваме медикаментозно раждането. Само искаше да ходя за проследяване на тонове, докато чакаме бебето да се подготви да тръгне само в следващите дни – даде ми срок от една седмица.

Срещата

Мъжът ми се опитваше да ми помогне да съм спокойна и да не се притеснявам от тиктакащия часовник и срока, който ми дадоха. В един от дните ми изпрати линк-заглавие за среща с американска акушерка, гостуваща у нас. Двамата отидохме на срещата и … Най-накрая усещах, че имам достъп до смислена и полезна информация! Беше толкова интересно, вдъхновяващо и позитивно, че исках да полетя. Без да се замислям, отидох на още две срещи за родители, организирани с тази акушерка и говорих с нея за всичко, което ме тревожеше. Безценно. Бях изненадана от подхода, загрижеността й, куража, който ми даваше и готовността, с която отговаряше на всичките ми въпроси! Не можех да повярвам, че някой, пропътувал хиляди километри, изгради близост и доверие у мен така бързо, че отново се почувствах здрава и нормална бременна жена. Възхищавах й се. Толкова беше различно, че едновременно ликувах заради запознанството ни и се натъжавах, че тя си заминава, а на мен ми предстоеше да раждам …

Раждането

Малко след крайния срок и десет дни след термина, синът ми проплака пред смаяния поглед на баща си. Моят обичан мъж беше с мен в операционната, след часове контракции и минимален напредък. Искаше ми се раждането ми да бъде докрай естествено, но не се получи. Имах обаче всичко друго, за което съм мечтала – бебето се роди, когато беше готово, а ние с баща му изживяхме великия миг заедно. И днес, ако питате мъжа ми, ще ви каже, че това е най-невероятният му спомен и най-смисленото нещо, което някога е правил.

Но разказът ми не завършва с ролята на бащата. Разказът e за друго – за ситуациите, които изискват от теб да бъдеш силна и да вземеш решение. За промените, които правиш съзнателно и които предопределят пътя ти. За вярата, че заслужаваш нещо много по-добро. За щастието, което изпитваш след трудностите, изпълнила съкровените си желания.

Коя съм аз

Казвам се Таня Лисичкова и освен че съм майка, през последните девет години се запознах с още вдъхновяващи професионалисти и преминах през редица обучения. Станах доброволен консултант по кърмене, професионална дула, инструктор за подготовка за раждане (Childbirth educator). Остават ми още две неуморни години, за да завърша медицинското си образование и да стана акушерка. От 2012 г. водя лекции в различни училища за родители. Миналата година с Ася Демирева създадохме наше общо пространство, където продължаваме да работим заедно  и днес.

Но има и друго важно познанство, което съдбата ми подари. През 2012 г. бях и част от екипа на  „Първите седем” и както обикновено се случва в живота, се сдобих с чудесни колеги. Някои от тези хора са мои близки приятели и в настоящия момент.

Един такъв човек е Светла. С нея животът ме свърза на много нива. Още докато бяхме колеги, тя повярва в мен и през всичките тези години продължава да подкрепя работата и каузите ми. Когато стана управител на медията, тя беше и един от първите, канили ме за лектор на събития за бъдещи родители.

А сега сме на път да създадем нещо ново, в което да вложа още една частица от себе си. Предложението за Училище за родители „Фокс”  отново бе отправено към мен от Светла и „Първите седем”! И когато творя с приятели, идеите бързо стават реалност. Не мога да бъда по-щастлива и ентусиазирана –  дойде ред за поканата:

Откриване!

Ако очакваш първо, второ, трето бебе и дори близнаци, с най-голямо удоволствие те каня да бъдеш част от най-новото събитие в живота ми и да открием заедно Училище за родители „Фокс“! Ела да се запознаем и да получиш съвременна и научно-обоснована информация за бременността, раждането и отглеждането на бебето, от нашите харизматични лектори. Ще получиш отговори на важни въпроси и седмица след седмица ще трупаш увереност, че заслужаваш да изживееш своето уникално позитивно раждане, че можеш да се справиш с предизвикателствата на родителството.

Лекциите са безплатни, благодарение на подкрепата и домакинството на „Първите седем“, а бащите също са поканени! Ние със Светла ще бъдем там на 19 юли в 10:30 ч. и ще те чакаме. За теб остава следващата стъпка  - да се запишеш за първата ни лекция.

Таня

avatar_fox

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

2,030 преглеждания

Comments are closed.