Когато сексът е тайна, сексуалното насилие остава невидимо

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

domashno_nasilie

Има деца в България, които са изнасилвани, които са жертва на блудства, сводничество и отвличане за разврат. За 2019 г. по данни[1] на МВР общо 264 деца са станали жертва на престъпления от страна на възрастни, като са били използвани и малтретирани сексуално. Това е официалната статистика, която говори за най-тежките и драстични случаи. Остава отворен въпросът за всички онези, които са потулени заради срам, гняв или просто от страх.

Сексуалните посегателства могат да се случат на улицата, могат да са някъде близо около дома на детето или понякога дори в самия му дом. Когато вкъщи „цари тишина“ за сексуалното посегателство, децата така или иначе се учат навън – на първо място от приятели и на второ място от порнографски сайтове. Запознаването на  децата с темата за секса по този начин носи висок риск – защото води до ранна сексуализация, до последващи затруднения във връзките, депресия, агресия и дори здравословни проблеми.

Детето трябва да е научено да разпознава границата и да различава приятелското потупване и опипването на гениталиите. Да прави разлика между приятелската целувка и прегръдка и тази, която го кара да се чувства неловко, възбудено или объркано. Непознаването на тази граници прави децата лесна жертва  на сексуално посегателство. Родителите знаят ли как да обяснят това? Могат ли да го направят? Някои могат, като се досещат, други го правят инстинктивно, а трети ги е страх или им е неудобно. При всички случаи родителите имат нужда от помощ, за да знаят как да говорят с децата си по тази тема и как да го правят по най-подходящия начин.

Училището, детските градини и други организирани пространства за занимания с деца са местата, където трябва да се говори открито, по подходящ начин, съобразено с връзрастта, за предпазването от сексуално посегателство и злоупотреба. И това да става не само с децата, но и с родителите и с другите професионалисти, които работят с деца.

Гражданските организации, които професионално се занимават с темата са тези, които стават свидетели на насилието, защото жертвите търсят помощ при тях. Децата често са малтретирани многократно от по-възрастни. Те могат да разкажат много – включително и за това, как 9-годишно дете може да говори за секса като възрастен, а не за теми, които са за неговата възраст – защото никой не е успял да го защити, преди да стане късно. Затова гражданските организации, като П.У.Л.С. – Перник, Българската асоциация по семейно планиране, Български червен кръст и много други провеждат обучения в училище не само за това как децата да се пазят и да разпознават насилниците, но и когато пораснат, как да се предпазват от нежелана бременност и болести, предавани по полов път.

На път сме да забраним да говорим за секс с децата. Те няма да имат  достъп до здравно и сексуално образование и ще останат сайтовете, шушуканията и митовете. Те няма да знаят как да се пазят. Министърът на образованието е притиснат от пропагандата и фалшивите новини, пазейки се от „джендър идеологии“. Пропагандните НПО-та и патриотичните партии и формации използват всеки удобен случаи, за да покажат колко е лошо здравното и сексуалното образование, разпространявайки фалшиви новини, дезинформирайки и откровено лъжейки, например, че децата рисуват полови органи, а родителите са несъгласни с тези програми.

Когато попиташ българските граждани дали подкрепят сексуалното насилие, отговорът, разбира се, е категорично „не“. Ние го осъждаме, а когато поредният потресаващ случай стигне до нас през  медиите, се възмущаваме като общество. Не е ли по-добре вместо да се възмущаваме – да се образоваме, да знаем, да помогнем на децата сами да се пазят, а възрастните – да научим да им помагат да го правят?

Постепенно, но сигурно, вървим към забраната на здравното и сексуално образование в училище, защото политиците и държавните институции се огъват от криворазбрания „джендър“ и „патриотизъм“. Какво ще последва? Ще имаме след няколко години още повече пострадали деца в статистиката на МВР и стотици други, които се крият от срам, гняв и страх. ТОВА ЛИ ИСКАМЕ? Изборът и действията остават пред всеки един от нас.

Ние от Национална мрежа за децата заставаме зад групата родители, които категорично възразяват срещу тази дезинформация и спирането на програмата за децата им; зад фондация П.У.Л.С., тяхното добро име и дългогодишните им усилия за предотвратяване на сексуалното насилие над деца, зад директора и преподавателския колектив на 7 ОУ „Георги Сава Раковски“, гр. Перник; зад ръководството на Регионалното управление на МОН в Перник. Категорично осъждаме действията на министъра на образованието Красимир Вълчев, който не спазва законите на страната и правото на децата, които имат законово право на сексуално образование, описан в чл. 122 (1) от Закона за здравето. С действията си той не само създава опасност за конкретните деца, които са лишени от знанията в рамките на програмата, той легитимира неверните и манипулативни послания, които се стремят да нарушат това право и за всички деца на България.

[1] Заявление за достъп до информация с вх.№812104-11/20.01.2020 по опис на Министерство на вътрешните работи. Вид престъпления по глава „Разврат“ чл.149-159 от Наказателния Кодекс, за 2019 г. като са регистрирани жертви на престъпления 192 малолетни деца и 76 непълнолетни деца.

Национална мрежа за децата

Пет типа емоционално насилие в детството, за които рядко говорим

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

618 преглеждания

Comments are closed.