Кога и защо децата започват да лъжат

С порастването децата започват да възприемат света на възрастните с всичките му положителни и отрицателни страни, следвайки модела им на поведение.

До средата на третата година от живота им, децата са естествени и откровени, но не се учудвайте ако малко след тази възраст чуете от детето си някоя откровено опашата лъжа. Тя вероятно ще е свързана с извършването на някоя дребна или по-сериозна къщна беля – счупена ваза, разлята чаша, обърната саксия, надраскана стена. В подобни случаи бъдете подготвени да се сблъскате с яростно отричане на очевидното.

Съвсем нормално е децата да се опитват да отричат дори ако ги хванете на „местопрестъплението“, дори в момента на извършването му. Първоначално е много вероятно децата да не признават истината, особено ако от случката е минало повече време, тъй като на тази възраст те имат способността да забравят лесно. С особена сила това важи за по-неприятните случки, защото ако случката е отрицателно натоварена, то много вероятно децата да се опитат съвсем съзнателно да я игнорират, заради негативния й характер. Повечето от тях осъзнато вярват, че ако не говорят за даден неприятен инцидент, то той вероятно не се е случил. Така те на първо място се опитват да убедят себе си, че нищо лошо не са направили или не се е случило, а след това съвсем естествено, ще се опитат да убедят и вас в същото.

Децата трудно понасят емоционалната болка и поради това често си измислят или се опитват да прехвърлят вината на някой друг – реално съществуващ или измислен персонаж. В своята същност това не е осъзнат процес, в който те съзнателно търсят спасение чрез лъжа, но верни на себе си те започват да вярват убедено в истинността на думите си.

На тази възраст децата нямат осъзнатото намерение за умишлено и манипулативно поведение. Затова е добре да ги изслушваме търпеливо и да се опитваме да разберем какво се крие зад всеки конкретен случай, в който се опитват да изрекат неистини. Не бива да обвинявате детето грубо и директно, дори да сте убедени, че то е прекият виновник за дадена случка.

Вместо израза: „Видях те, че ти счупи вазата!“ е по-добре да кажете „Когато се случи нещо такова – по-добре ми кажи и ме извикай да почистим заедно.“

По този начин ще изградите отношения на доверие с детето, а това е пътят, по който то ще се научи да бъде откровено, ще ви има доверие, ще споделя и изразява чувствата си открито, без страх от забележки, порицание и наказания.

Преди всичко децата трябва да знаят, че независимо от грешките, които правят и думите, които изричат, вие винаги ще ги обичате!

адаптация от www.babycenter.com