Кажи ми как си се родил, за да ти кажа какъв си

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

new-born

Защо едни ситуации в живота ни носят разочарование, други – радост, трети – урок за бъдещето? Начинът на възприемане на света се дължи на вътрешната система от склонности и предпочитания, с други думи казано – на характера на човек. Именно той се оказва посредник между вътрешния свят на човек и обществото. А характерът започва да се формира в първите секунди от живота, даже още по-рано.

Пренаталната психология разглежда развитието на човек от зачеването до раждането – интерес представлява как токсикози, опасности от аборт, особеностите и усложненията в процеса на раждане, поведението на майката през това време повлияват формирането на бъдещата личност.

Оказва се, че различните влияния, докато бебето е в утробата, а след това и процесът на раждане не са маловажни. Преходът от вътреутробно съществуване, където е топло, меко и храната е осигурена, към живот извън пряк контакт с майката, в опасния и студен външен свят, се явява колосален стрес за всички организми. Ако на тези условия се наслагват и допълнителни отрицателни фактори, то естествено се отразява недобре и на детето. Външните стимули дават своето отражение върху подсъзнанието, благодарение на което се появяват комплексите, а те от своя страна се трансформират в навици и в характер на личността.

Въпреки че плодът и дори новороденото не осъзнават в истинския смисъл на това, което се случва по време на бременността и раждането, то тяхното подсъзнание разбира всичко. Например в народната медицина се счита, че бременната не бива да гледа пожар, за да не се роди бебето рижаво. Да се пази да не се стресне от мишка, защото детето ще има родилно петно.

Съществуват около стотици такива предразсъдъци, които обаче нерядко се потвърждават в реалността. Въпреки че преживяванията по време на бременността и раждането за съзнанието изглеждат незабележими, то подсъзнанието носи тази история и тя неимоверно по един или друг начин се отразява на формирането на личността. По време на психотерапия човек може да влезе в контакт с тези скрити и до голяма степен травматични преживявания и в защитена обстановка да ги преодолее. За целта се използват положителни себеутвърждения, обръщения към себе си, които човек да произнася наум или пред огледалото, докато пътува, във всяко свободно време, когато може да се настрои положително.

Раждане вследствие на стимулация

 Най-прост и обичаен днес случай. Слабата родова дейност е много разпространена. За да не се задуши бебето, на майката й се правят стимулации. Помага се на бебето да се роди, но това за неговото подсъзнание може да изглежда като насилие: „Аз още не съм готов, а вече ме гонят.”

Такива хора от малки са неинициативни, не могат да вземат решение, безпомощни са, отлагат отговорността си за бъдещето. Дълго не могат да започнат нещо ново, нуждаят се от подтикване, но в същото време не търпят по-активна помощ. Даже творците, родени по този начин, до последно не вярват в своите способности, отлагат до последния момент изявите си, пишат стихове набързо, създават формули на къс хартия, рисуват в промеждутъците на пълно безделие. Възможно е този бохемски образ на писатели, артисти, художници и други творчески личности да не е принос на модата, а следствие на ранните впечатления на подсъзнанието.

За утвърждаване на личността, хората родени вследствие на стимулация може да си повтарят следните твърдения: „Помогнаха ми, за да ми направят добро. Аз сам мога да направя избор. Мен не ме гонят, а ми помагат. Да избереш е безопасно и приятно. Прощавам на мама за това, че е побързала да ме изведе в живота.”

Ако раждането е било продължително

 В случая детето се подлага на по-силен и дълъг стрес. Преминаването през родовите пътища се съпровожда от натиск на цялото тяло и особено на главата. Намалява се притока на кръв към главния мозък, забавя се кръвообръщението, храносмилането, работата на всички вътрешни органи. Такива деца вбъдеще може да имат клаустрофобийни проблеми, да се срамуват в големи колективи, да са склонни към самота. Те могат да бъдат творци, въпреки че творчеството във всичките области им носи явен депресивен характер.

При жените родени по този начин се срещат мигрени, световъртеж, при мъжете – ранна хипертония. В интимен план и едните и другите са консервативни и сковани, въпреки че е възможно и обратен вариант: опитвайки се да преодолее себе си човек насилва своята психика и натоварва тялото. Това може да доведе до повишена склонност към множество безразборни връзки, от които не се печели нищо, освен нов пристъп на самота и страх от отношенията с противоположния пол. Любовта към собственото дете, особено при жените, може да бъде крайно собственическа: хиперопеката се съчетава с нежеланието да пуснеш в живота вече възрастния и съвършено самостоятелен млад човек.

В този случай за себеутвърждаването може да се повтарят следните фрази: „Аз се застоях на старта, но сега нищо не може да ме задържи, околният свят ме обича, аз живея в безопасност. Аз и хората си приличаме, с тях ми е добре.”

Мамо, ти за нищо не си виновна!

 Друг разпространен случай – предишна бременност, завършила с аборт. Плодът още в утробата усеща, че се намира на място, където някой вече е загинал и се бои, че това ще се случи и с него. Даже и конкретната бременност да е желана и майката да няма намерение да я прекъсва, страхът от смърт може да остане дълбоко в подсъзнанието на раждащото се дете. Вбъдеще той се проявява като повишена тревожност, недоверчивост, неумение или нежелание за установяване на близки и тесни духовни контакти, отсъствие на потребност да обича и да бъде обичан.

В дадения случай утвърждаването на личността е насочено към това да се усилят потребностите за живот и от общуване: „Аз съм жив и затова не се страхувам от нищо. Животът е безопасен, аз обичам и ме обичат. Хората и явленията са ми интересни. Прощавам на мама затова, че е прекъснала онази бременност и е съхранила мен.”

Ако предишната бременност е завършила със спонтанен аборт или е имало в сегашната опасност от такъв, плодът усеща повишената тревожност на майката, нейната обострена чувствителност към случващото се, засилената й грижа за бъдещото й дете. Оттук са възможни склонност към егоизъм, потребност от преклонение от страна на околните, особено на родители и близки. Човек може да бъде съвършено безпомощен, ако му се прекъсне постоянния поток от топлина и грижи, идващи от майката.

За такива хора, ако те усетят, че навиците им затрудняват живота им, са подходящи следните себеутвърждаващи обръщения: „Аз съм самостоятелен. Умея да правя всичко, което се изисква от мен. Аз съм независим. Аз прощавам на майка ми, че тя се грижи твърде много за мен.”

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

48,354 преглеждания

Comments are closed.