Как силната привързаност на детето към майката влияе на неговото развитие
Основател на теорията за привързаността е английският психиатър и психоаналитик Джон Боулби. Той смята, че проблемите в поведението на децата, тяхната адаптация в обществото и агресията на подрастващите се коренят в някои нарушения в отношенията на детето с родителите му в най-ранните години на неговото детство. През 1936 г. ученият провежда наблюдения върху някои разстройства при децата, отглеждани в домове за сираци. Той открива, че децата, които растат в сиропиталища, често имат различни емоционални проблеми, включително невъзможността да установят близки и дълготрайни отношения с другите. Според Боулби такива деца са неспособни да обичат, защото нямат възможността да се привържат трайно към майка си в съвсем ранния етап от живота си.
Джон Боулби наблюдава подобни симптоми и при деца, които са живели в нормални семейства за известно време, но след това са били отделени от родителите си за дълго време. Той установява, че тези деца са толкова шокирани, че завинаги се лишават от близки връзки с когото и да било. Тези негови наблюдения го убеждават, че развитието на едно дете не може да бъде разбрано, без да се проследи внимателно връзката „майка-дете“.
Как се формира тази връзка и защо е толкова важно тя да остане ненакърнена, а ако бъде, защо последствията са толкова тежки и дори непоправими?
Формиране на привързаност
Една от основните концепции на теорията е “обекта на привързаност”, т.е. човекът, към когото възниква привързаност. За повечето хора този човек е майката. Кръвната връзка обаче не е от първостепенно значение, защото в случаите, в които биологичната майка отсъства дълготрайно от живота на едно дете, то обикновено може да установи силна връзка с друг човек, който да я замени. В зрелия период от живота на всеки обектът на привързаност може да бъде партньор, наставник, ръководител и т.н.
Първоначалната привързаност възниква от първия ден на живота на детето и се формира през първата година от живота.
Много е важно всяка майка правилно да разпознава нуждите на своето дете – кога то иска да се храни, кога търси внимание, кога иска да играе или нещо друго, т.е. майката трябва да има готовността да задоволи безпогрешно всяка конкретна нужда на детето си. По този начин, познавайки нуждите на детето си, тя подпомага формирането на мисленето и развитието на детето. С течение на времето, и в зависимост от възрастта, детето все повече търси отговор от възрастните, но е по-осъзнато и търпеливо.
Едно дете на 3 месеца демонстрира социална реакция като се усмихва, когато види нечие познато лице. Неговата усмивка става целенасочена и социална, когато то започне да търси контакт с очите. Джон Боулби е убеден, че тази реакция на бебето е в отговор на реакциите на възрастните, които винаги демонстрират чувства, инстинктивно се стремят да вземат детето в ръце, да удължи контакта с него, да се успокоят, ако плаче и т.н. Възрастните биват провокирани от плач, смучене, мляскане, протягане на ръчички. Това формира много силна привързаност и желание за интимност с важните за детето възрастни, но най-вече с майката.
Всяко дете се нуждае от хора, с които е в състояние да установи силна психическа връзка, за да се развива нормално. Тази връзка няма нищо общо с обикновената „грижа за децата“, която им осигурява храна, облекло и подслон. Разбира се, всичко това също е много важно за правилното развитие на едно дете, но то съвсем не е достатъчно за успешното социално и емоционално развитие и няма как да научи детето ефективно да регулира чувствата си. Такива връзки са постижими единствено в семейството и за съжаление невъзможни за постигане при децата, изоставени в институции.
Децата развиват силна привързаност, когато получават нужната топлина, прегръдка и обич. За тях е много важно вниманието на хората, които се грижат за тях, а не подаръците и материалните неща. Майката е тази, която може да помогне на детето да се справи с признаците на агресия, подтиснатост, депресия. Тя е тази която може да научи децата си на истинска обич.
Всеки човек, особено дете, се нуждае от доказателство, че някой го обича, че има някой, който ще сподели неговата тъга, тревога и радост, с когото може да говори за всичко и по всяко време и това да постави основите на онази привързаност, която ще се превърне в основа за правилното физическо и психическо развитие на детето.
По материали отwww.womo.ua
73,380 преглеждания
