Как да снижим градуса на ревността между децата

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Ревността е познато чувство навярно на всеки възрастен. Преживяваме, ако погледа на любимия човек не е отправен към нас. Нервничим, ако някой друг е получил длъжността, която ние заслужаваме. И поредицата постижения на някой приятел предизвикват неприятно чувство в душата ни. Бързо намираме обяснение на това, наричайки го бяла завист. А всъщност това си е обикновена проява на ревност. Представете си само колко тежко понасят децата подобни преживявания и колко интензивно е усещането за незрялата им нервна система.

revnost

За ревността между децата в едно семейство е писано и говорено много, но основното, което не бива да забравяме като родители е, че е много трудно (понякога дори болезнено) рязко да се откажеш от идеята, че вече не си единствен във вселената за мама и тате. По-голямото дете понякога дори не разбира какво става. У дома се появява бебенце, всички са го искали и са го чакали. И то самото го е чакало, мечтаейки да стане батко/кака, а сега?

Всичко започва да го дразни: плача на бебето, мама, която прекарва повече време с бебето, подаръците за бебето. А от друга страна на теб започват да ти повишават глас, в живота ти се появяват забрани „Не шуми!“, „Замълчи!“, „Сега съм заета с бебето“. По принцип на този етап преживяват и демонстрират ревност предимно децата, които имат малка разлика с новороденото. Може да се появят и опити „да стана пак бебенце“ – желание, което намира своя израз по отношение на хранителни предпочитания, регрес в речта и ежедневните навици, неоснователна нервност и др.

Дори баткото/каката в сравнение с бебето да ви се вижда значително по-голям, помнете: той/тя е дете, вашето дете, намерете достатъчно време и за него/нея.

Какво още можем да направим, за да понижим градуса на ревността между децата?

1. В днешни дни много родители подаряват подарък на по-голямото дете „от новороденото“. Хубава идея, но е важно да се разбере, че това е просто вещ и тя не заменя родителското внимание.

2. Помолете роднините за помощ по отношение на множеството домакински задачи, за да може да ви остане „чисто“ време за занимание с децата. Вашите мъничета са доста сензитивни, когато трябва да делят времето с вас с приготвянето на вечеря или с поредния телефонен разговор.

3. Не изолирайте бащата от грижата за децата. Вместо да стигате до конфликтната ситуация, която аз наричам „Ще го зарежа да се оправя сам, да види на мен какво ми е!“ – по-добре без излишно напрежение си разделете грижите около децата, без да си придавате излишна самоотверженост. За щастие съвременните мъже все по рядко използват израза „това си е женска работа!“ и се справят много добре.

4. Най-ревнивото време е когато кърмите. Тогава по-голямото дете се чувства доста изолирано. Ето един малък трик, които научих преди време и които освен всичко друго, което носи със себе си, създава много силно усещане за свързаност. Докато кърмите бебето помолете баткото/каката да донесе любимата си книжка, настанете го от свободната си страна и прочетете нещо приятно. Постепенно това действие се превръща в ритуал и негодуванието от това, че мама е изцяло отдадена на бебето изчезва. Създаваме ситуация на мир и хармония, на която можем заедно да се насладим.

5. Не настройвайте детето, че в лицето на бебето го чака другарче за игра. Докато дойде този момент има много вода да изтече, а децата не са много търпеливи, нали?

6. Старайте се да не превръщате по-голямото дете в бавачка. Разбира се молете го за помощ, но адекватна за възрастта му. Не го правете възрастен насила.
И сред безкрайното жонглиране с бебешки принадлежности детски капризи и домакински задължения не забравяйте (колкото и да е трудно), че освен родители сте и партньори, и любими, и просто хора, които имат нужда от лично време.

Автор: Галя Даскалова
Магистър психолог
За контакт 0888 611 872

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

10,202 преглеждания

Comments are closed.