Как да се държим с упоритото дете

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

shutterstock_34572367

„- Обуй си ботушите; изяж си салатата; загащи си блузата …“

Колко пъти сте повтаряли подобни фрази, а резултатът е – обути маратонки; тонове погълнати бонбони и разгащени панталони. И колко пъти в подобни ситуации ви се е струвало, че всички тези малки битки са загубени, а с тях и цялата ви борба с наследниците.

Защо децата вечно ходят на инат?

Как и въобще, възможно ли е да се справи човек с детската инатливост и упоритост? И инатливост ли е изобщо това тяхно поведение или проява на качества, които ние не можем да разберем.

Такъв е характерът на детето

На първо място всеки възрастен трябва да е наясно, че упоритостта е характерова черта. Тя не се формира изведнъж и не се изявява в един миг. Установяването на упоритостта се основава на хиляди моменти, в които детето демонстрира неподчинение по най-различни поводи. Освен това, много често поведението на възрастните може несъзнателно да допринесе към формирането на подобно поведение и да го фиксира трайно в характера на подрастващото дете.

Криза на тригодишната възраст

За първи път упоритостта и инатливостта при децата се проявяват около втората-третата годинка на детето. Това е възрастта, в която детето открива думичката „НЕ“ и започва да я употребява почти непрекъснато. Почти на всяко предложение и/или въпрос на възрастните детето на възраст 2-3 годинки реагира с отрицателен отговор. Дори, ако детето на тази възраст все още не говори добре, то клати отрицателно глава.

Това е възрастта, в която децата отказват да се хранят, да спят, да излизат или да се прибират. Често за родителите и изобщо за възрастните, подобно поведение е лишено от всякаква логика, но всъщност не е така. Бебето расте и вече е малко дете, което започва да осъзнава границите на собствените си възможности. На 2-3 годишна възраст детето иска да прави повечето неща само, упорства да избира само дрехите и обувките си, с какво да си играе, и изобщо какво да прави.

Задачата на възрастните е да търсят и да намират общ език с детето в тази възраст. Неправилно е да се смята, че децата правят всичко на инат, макар да ви се струва точно така. Важно е и родителите да проявяват мъдрост, търпение и упоритост, да говорят с детето, да му обясняват и да намират общи решения.

Също толкова важно е децата да бъдат оставяни да правят грешки. Ако детето избере да си обуе маратонките в дъждовен ден, вместо гумените ботуши, които вие сте му приготвили, нека го направи. Когато си намокри краката, ще осъзнае, защо е трябвало да ви послуша.

Определяне на правила

Всяко семейство трябва да има свои собствени правила, с които децата да се съобразяват, независимо от особеностите на своя характер. Това ще е от полза детето да разбере, че независимо от своите желания и упоритост, то трябва да се съобразява с останалите и с всичко, което го заобикаля. Тези правила могат да включват някои домакински задължения, грижите за домашния любимец, подреждането на играчките. Правилата, които се отнасят до детето трябва да бъдат твърдо отстоявани от родителите и децата трябва да ги изпълняват сами. Те трябва да са наясно, че ако не ги изпълняват, ще последват санкции, а казаното от мама и татко е закон! Възможно е първоначално родителите да срещат трудности с установяването на правилата, но след няколко опита и най-упоритите деца разбират, че правилата са, за да се следват и че инатенето няма да им помогне.

Родителите трябва да определят ясно периметъра на задълженията и отговорностите на детето. Около третата година от живота на малкото дете голяма част по отношение на обличане, игри, забава и разходки може да бъде поверено за избор в ръцете на детето, разбира се под внимателните напътствия на родителите. По отношение на храненето, безопасността, правилата на поведение и взаимоотношенията с другите, задълженията остават родителска отговорност. Упорито, настоятелно и ясно родителите трябва да обясняват защо едни неща са забранени, други позволени, така че детето да осъзнава логиката на родителските действия. Това ще помогне на детето да ги приеме и да се съобразява с тях. Ако родителите съумеят да преминат през кризата на тригодишната възраст без сериозни сътресения, вероятността детето да е инатливо и безсмислено упорито в по-късна възраст, значително намалява.

Инатливост при по-големите деца

С порастването, проявите на упоритост придобиват различен характер. Често подрастващите се държат неприемливо с цел да привлекат вниманието на възрастните. В такива случаи е по-добре да не се набляга на негативния смисъл на поведението му, защото това само ще влоши ситуацията, а да се потърсят алтернативни възможности за приемане на поведението му. Най-добре е родителите да покажат обич и привързаност, вместо назидание или упрек, които да го обезсърчат още повече. Не винаги е лесно, но в повечето случаи положителното поведение помага и на детето, и на родителите да се справят дори с най-заплетените ситуации.

Възрастните трябва добре да знаят, че децата се нуждаят от уважение и от признаване на техните качества, независимо от особеностите на характера им. Ако те не срещат разбиране и подкрепа, много вероятно е проявите на инат и безсмислено упорство да се задълбочат, тъй като чрез тях детето търси начини да се докаже и да се наложи като личност. За това утвърждаване от полза са родителските похвали, разбира се, когато са заслужени.

И, накрая, всеки трябва да помни, че упоритостта не е порок. Често тя е начин да се докажем, да демонстрираме качествата си, да заявим открито своите желания и нужди. Важно е това да става с уважение към другите.

Идея от detstrana.ru

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

28,605 преглеждания

Comments are closed.