Как да развием емоционалната интелигентност на детето си

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

автор: Галя Даскалова,
Магистър-психолог, специалист по детско-юношеска психология
за контакт: 0888 611 872

 

agresia

Самото споменаване на тази дума събужда в нас безпокойство. От латински „агресия“ се превежда като напрежение. Наистина ли това понятие е съотносимо към децата ни? Какво е това детска агресия, какви превантивни мерки да вземем, за да не я допуснем и как да се справим, ако се е появила?

Агресивно поведение може да се наблюдава при деца от различни възрасти.  На годинка те могат да ви захапят, демонстрирайки недоволството си от ваше действие. На 4 години децата вече насочват агресията си по-малко към семейството и все повече към връстниците – да удря с лопатката по главата, да блъска, да скубе… Но на 16 години, ако са недоволни от обкръжаващия свят могат да влязат с оръжие в училище.  Разбира се, това е крайно проявление, но ако не се опитаме да разпознаем до къде е нормалното за възрастта поведение и къде започва патологията, то последствията биха били плачевни.

Агресивността при децата е преди всичко маниер на поведение. От къде се появява тя? Първата причина,  която има особено значимо въздействие върху децата до 5-6 години е поведението на възрастните, на по-големите братя и сестри и почти винаги идва от семейството.  Към това можем да добавим огледална ситуация от детската градина.

Първата възраст,  в която можем да забележим агресивни нападки от детето е между 9 месеца  и година и половина. Мъничето активно опознава света. Обича да хвърля предмети отвисоко, толкова му е интересно да ги гледа как падат и какви звуци издават! Появили са се първите зъбки? И е склонно по-скоро да ги изпробва върху мама и да захапе с пълна сила! Как ще реагирате в този случай? Мама може да каже „Не“, „Така не бива“ променяйки привичната си интонация и приемайки сериозен лицеизраз.  Детенцето почти веднага ще заплаче и ще демонстрира всемирна скръб. Ще мине малко време и то задължително ще пробва да ви захапе отново. Като правило три-четири опита са напълно нормални, но ако запазите еднаква реакцията си, детето много скоро ще престане да хапе.  Случват се и други родителски реакции – крясъци, викове и море от емоции.  „Охо! – си казва детето — Чудесна реакция, аз мога да управлявам мама,  задължително трябва да го повторя пак!“. Колкото повече викате, толкова повече детето ще повтаря действието, което предизвиква реакцията ви.

Въпреки че не „всичко започва от детството”, когато говорим за агресивно поведение си заслужава да се замислим. Често ми се случва в кабинета да дойдат двама родители по повод агресивното поведение на детето си и докато ми разказват за това, така жестоко да успеят да се скарат, че да се наложи да работим върху техните агресивни прояви, а не за тези на детето.  Преди да биете „Тревога!“ се заемете с малко самонаблюдение.

Ето един тест за самоконтрол, който често предлагам на своите клиенти. Вземете лист хартия или пък си правете отметки в телефона през следващите поне три дни за следните неща:

1.      Колко пъти повишихте глас по повод детето си?

2.      Колко пъти повишихте глас по повод друг  член на семейството ви?

3.      Колко пъти през деня прегърнахте или целунахте детето?

4.      Колко пъти пратихте детето да се занимава само с делата си, като отговор на молбата му да си поиграете заедно,  да се разходите или просто да поседите при него?

5.      Колко пъти се извинихте за срива в емоциите ви, ако е имало такъв?

Когато родителите за първи път четат този тест казват „Ама това е смешно, сега и да подвикна ли не мога?!“. Може, но отбележете този факт. И така във втората половина на първия ден количеството отметки по  пунктове 1, 2 и 4 намалява, а по пункт 3 расте.  Ето как сами можем да контролираме собствените си агресивни прояви. В  перспектива вие преставате да бъдете криво огледало за детето си и обстановката у дома започва да се подобрява. А след седмица-две агресивните прояви намаляват.

Агресията може да бъде вербална (с думи) и невербална (чрез действия). Фрази от типа „Ще те напердаша”, „Ще ти скъсам ушите” и др.  дори и никога да не получат своята реализация,  са си чиста проба вербална агресия  и детето свиква с тях. Крачката от това да пробва върху някой себеподобен заплахите,  които му отправят родителите е много малка.

Какво е важно да не забравяме:

•       Детската агресия може да се победи само от любовта на значимия възрастен.

•       За да успеете да помогнете на детето – започнете със себе си.

•       Създавайте на детето максимално положителна среда, като контролирате собствените си емоции.

•       Следете речника си. Наложете си забрана върху агресивните заплахи (дори на шега) и ругатните.

•       Помнете, че голяма част от агресивните прояви при децата са временни и се явяват като възрастова особеност. Обикновено агресивните изблици отминават до шестата-седмата година.

•       От най-ранна възраст учете детето да казва „извинявай”, да анализира действията си, да знае, че и другите имат чувства и да внимава за тях.

Казано накратко -  развивайте емоционалната интелигентност на детето си.

Можете да научите още за лицата на агресията в детската възраст, ако дойдете на срещата с Алисън Шейфъркоято пристига за втори път в България на 26-ти септември 2015 година, по покана на ПЪРВИТЕ СЕДЕМ и издателство Colibri.

Очакваме ви в Гранд хотел София от 9:30 часа.
Как да си закупите билети вижте тук.

Цени на билетите:

Стандартен билет за 1 възрастен (за една от лекциите): 25 лв.

Стандартен билет за двама възрастни (за една от лекциите): 40 лв.

Групов билет над 5-ма човека: 20 лв. на човек (за една от лекциите)

*Можете да се възползвате от преференциални цени до 20-ти септември.

alison-shafer-728x90gif3

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

4,196 преглеждания

Comments are closed.