Как да помогнем на децата, които изпробват до къде стигат границите

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

shutterstock_69080296

Всяко дете в нормално състояние би изпробвало до къде стигат границите. Това му е работата. То все пак е съвсем ново на тази планета и сега учи правилата, които действат тук. Най-често срещаната причина децата да тестват границите е, че те наистина искат да разберат докъде се простират тези граници. Децата имат нужда от сигурността да знаят, че някой по-опитен и мъдър внимава за тях. Те не се чувстват в безопасност, когато не ги насочваме и не ги възпитаваме. Ето защо често казваме, че децата ще продължат да упорстват, докато не открият до къде стигат границите ни.

Ами ако сме поставили ясни емпатични граници и детето ни продължава да ги изпробва? Дори и след като е разбрало, че тези конкретни ограничения са твърди – например, че вечерята е преди десерта, мама няма да му позволи да удря брат си, а татко го спира всеки път, когато започне да подскача на дивана, – то понякога не може да спре да не изпробва тези граници. Но защо?

  1. Наистина иска нещо на момента, като десерта например, и се надява, че може би ще си променим решението. Знае, че много от правилата ни са отворени за предоговаряне. Може би ако продължи да настоява, ще направим изключение и за десерта. Какво има за губене? Можем да му помогнем, като:
  • Бъдем възможно най-последователни в правилата, които са най-важни за нас.
  • Проявяваме емпатия.
  • Направим така, че да получи желанието във въображението си: „Бас ловя, че ти се иска да нагълташ цялата торта наведнъж веднага, нали“
  • Като му помогнем да се разсее, което е съществено умение за контрол върху импулсите: „Наистина искаш този десерт. Но първо тялото ти има нужда от здравословна храна. Да намерим нещо здравословно и вкусно за хапване, докато правим заедно вечерята. А искаш ли да ми помогнеш да измием марулята?“
  1. Изпитва чувства, които трябва да контролира и които замъгляват усещането му за граници, а в този случай и обичта към брат му. То не разсъждава, а направо проявява агресия. Можем да му помогнем, като:
  • Усетим какво обикновено го провокира към това и да се намесим, преди да е изгубило контрол. „Да преместим заниманието ти върху кухненската маса, където ще е в безопасност от любопитното ти братче“.
  • Обърнем внимание на малките знаци, че нещо не е наред, и да му помогнем да се освободи от силните си чувства чрез смях или близост, преди да избухнат под формата на пълен емоционален срив.
  • Прекарваме с него всеки ден по 15 мин. специално време без конкретен план, за да стане по-емоционално устойчиво, когато нещата така или иначе се объркват.
  1. Има потребности, които не може да изрази и които не са задоволени. Ако е седяло на чина в училище през по-голямата част от деня и е затворено у дома в очакване на вечерята, дивана започва доста да му прилича на трамплин. То, разбира се, знае за забраната, но ще се пръсне ако не се движи. Какво друго му остава? Можем да му помогнем, като забележим потребностите на детето си и реагираме в аванс:
  • Едно енергично дете има нужда от малък трамплин или матрак в мазето.
  • Едно дете, което лесно се превъзбужда, трябва да прекарва много време в тихи игри.
  • Всяко дете, което има братя или сестри, има нужда от ежедневно лично време за сближаване с всеки от родителите си.

Източник: “Спокойни родители – щастливи братя и сестри” – Д-р Лора Маркам

Този материал ни беше любезно предоставен от http://osuznatiroditeli.com/

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

1,402 преглеждания

Comments are closed.