Как да говорим с децата за секса, според възрастта им

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

rp_kids_talking_41299537.jpg

Във времената, които живеем и в информационния бум, който ни залива ежедневно от медиите и интернет е странно как все още има теми, от коментирането на които изпитваме неудобство. Най-честите са свързани със секса, религията, външния вид, излишното тегло, неприемливите начини на изразяване и употребата на неприлични думи и изрази.

По времето, когато ние бяхме деца темата за секса наистина беше табу. Разправяха ни какви ли не небивалици за зелки, лилии, птички и пчелички и тези митове старателно се подхранваха почти до навлизането ни в пубертета, където, естествено истината ни шамаросваше чрез откровението на някоя по-отракана кака, за да направи още по-трудно преминаването ни през и без това трудните години на съзряването. От днешна гледна точка всичко това сега ни изглежда нелепо и напълно излишно и май не познаваме родители, които да си мислят, че има смисъл да обясняват на децата си, че ги е донесъл щъркелът или са ги намерили в градината.

Интимните въпроси са за обсъждане и колкото по-рано започнем да говорим с децата си за тях, толкова те ще приемат порастването и промените в телата си за напълно нормални и естествени, без изкривяване на фактите и без необходимостта да се „самообразоват“ по неведоми пътища, каквито днес, за съжаление, има в изобилие.

Информираността по отношение на темата за секса няма нищо общо с невинността на децата ни. Знанията, които ние като родители можем да им дадем по никакъв начин не биха нарушили техния душевен комфорт и баланс. Напротив, обсъждайки подобни теми „табу“ ще покажем на децата си, че между нас няма бариери в общуването, а това е една от основните стъпки към изграждането на доверие и взаимност.

Всеки родител трябва да е наясно, че именно неговите познания са най-надеждния източник на информация, от който детето да получи необходимите знания и интернет няма как да го замести адекватно.

Темата за секса е добре да бъде поднесена пред малките деца като напълно естествена, без притеснения и без заместване на фактите с нереални образи и действия.

Деца до три годишна възраст

На тази възраст децата започват да проявяват любопитство към телата си, докато ги къпем и преобличаме. Това е времето, в което да ги научим коя част на тялото как се нарича. Понякога използваме смешни и заместващи думи именно защото те са табу, дори в модерното ни общество, но по-важното в тази възраст е да научим детето да не се срамува от тялото си. Не е нужно да измисляме нова терминология, достатъчно е да кажем на децата си, че деликатните зони на гениталиите се наричат „интимни части“ и е прието те да са покрити, освен, когато в банята или тоалетната или ако сме нудисти и сме на плаж с хора, споделящи същите убеждения.

В подкрепа на този подход е следната история: Двегодишно момченце, което знае, че интимните му части са „пиле“, докато се храни със семейството си чува думата пиле, което е сервирано на масата, скача ентусиазирано с широка усмивка и без никакво притеснение си сваля панталонките, за да покаже на всички своето „пиле“. Ситуацията, разбира се е комична и дори може да мине да очарователна, но е и доста неловка, съгласете се.

Използвайки думи-заместители ние допълнително объркваме детските представи и понятия за нещата.

Деца от 3 до 5 годишна възраст

Това е времето, в което детето разширява контактите си. Започва да общува с повече хора и с деца на неговата възраст. Посещава детска градина, където има много момиченца и момченца и съвсем естествено интересът към различията в двата пола нараства с бързи темпове. Това е и времето, в което децата се подготвят да преминат в училище, което е още една причина да загърбим категорично историите за бебета, донесени от щъркели и случайно открити в някоя зелка.

Разбира се, може все още да отложим същинските анатомични подробности за начина на създаване и поява на бебетата, но е добре да обрисуваме картината като включим в описанието думикчи като семенна течност и яйцеклетка, че първата идва от таткото, а втората от мама.

На тази възраст децата трябва да са наясно, че никой на тяхната възраст или по-възрастен няма право да ги докосва или да ги принуждава да се събличат и да излагат интимните си части на показ, а ако подобно нещо се случи, те трябва да знаят, че не е срамно да го споделят с родителите си и че е най-добре да го направят незабавно.

Деца от 5 до 9 годишна възраст

Това са годините, в които невинността постепенно, но сигурно си отива. Това обикновено става с помощта на по-големите деца, с които по-малките започват да общуват в училище. Този процес може да е плавен и да се случи чрез игра, но понякога идва внезапно и някои деца го преживяват стресово. Постепенно темата за секса и промените в телата на момичетата и момчетата се настанява трайно в мислите на децата.

Ако детето не проявява интерес по темата, това съвсем не означава, че тя не го вълнува. Най-вероятно това е така, защото то вече е забелязало, че съучениците му са доста по-осведомени и „вещи“ по тези въпроси. В тази възраст много полезни са някои издания, които обясняват особеностите в анатомията на тялото, процесите и функциите на отделните органи. С оглед на това, че децата в тази възраст трудно разговарят с по-възрастните, но вече могат да четат, идеята да им купим подходящата литература и да ги оставим да я прочетат, е подходяща и достатъчна на този етап.

Деца на 10-12 годишна възраст

Децата в тази възраст вече не е малко, но все още не е и тинейджър. Комуникацията с родителите става по-хладна, но и по-задълбочена.

Ранен пубертет:

Това е времето, в което децата трябва вече да са получили базови знания за тялото и функциите му. Обсъждането на промените в момичешкото тяло, месечния цикъл, нарастването на гърдите и всичко, свързано с това е съвсем нормално да бъде поставена за обсъждане. Без заобикалки и без никаква иносказателност. Момиченцата трябва да научат за кога и как използваме дамските превръзки, как се слага сутиен и т.н.

Момчетата трябва да се подготвят за това, че тембърът на гласа им ще се промени, ще се появи окосмяване на определени неща.

Децата трябва да са подготвени за тези моменти, така че те да не ги сварят неподготвени.

Отвореният диалог с децата в тази възраст ще ги направи по-уверени и със сигурност ще им помогне да споделят с нас всичко, което им се случва и което ги интересува или тревожи. Така и за нас ще е далеч по-лесно да им помогнем адекватно и с разбиране.

Деца над 13 годишна възраст

В тази възраст вече няма нищо „скрито-покрито“. Откровените разговори са на дневен ред по всяко време. Тинейджърите знаят много, често „знаят всичко“ и дори са склонни да спорят с нас, че и да ни „научат на това-онова“. В тази възраст е нужно да запазим самообладание и да говорим с тях открито и откровено.

Сексът вероятно скоро ще е част от живота им е те трябва да знаят всичко за него – и хубавото и лошото. Необходимо е да запознаем децата със средствата и начините за предпазване от полово-предавани болести и забременяване

Въпросът „Кога време да е моят първи път?“ се усеща във въздуха наоколо все по-често. Най-добре е да успокоим своите тийнчета, че не е нужно да се ръководят от някакви стереотипи по темата, нито да се състезават със съученичките си коя да бъде „първа“. Няма правила в това кой ще е по-ухажван, кой ще има повече гаджета и пр. Децата ни трябва да са подготвени, че физическият акт е необходимо да бъде свързан с чувства, със симпатии и приятни усещания и че това да си „на гребена на вълната“ в училище не винаги е нещо хубаво. Такова първенство по никакъв начин не прави някого лидер в компанията, макар във възприятията на тинейджърите да оказва сериозно влияние.

Това е възрастта, в която децата порастват не само физически, това е времето, в което те се изграждат като характери и тяхното психическо равновесие зависи от начините по които всеки се позиционира в собствената си среда, благодарение на знанията, получите до този момент.

Ето защо е нужно да говорим с децата си открито и свободно за всичко и винаги, когато те потърсят от нас съвет и подкрепа. Това включва и темите „табу“  и е най-добре първите уроци потях децата ни да научат от нас, а не от интернет, където добре знаем – „има всичко!“, но то често е извън рамките на вярното.

Всеки родител се опитва да прави всичко това за най-скъпото, което има – децата си, но не винаги и не всичко можем да контролираме. Тук влиза достъпът до сайтове със забравено съдържание за +18. Няма как да избегнем подобни съприкосновения, но можем да ги ограничим, ако навреме насочим интересите на децата си в посока, различна от тази. Ясно е, че забраните само изострят интереса към забраненото, затова те не действат.

От най-ранна възраст децата трябва да растат с усещането за взаимност и споделеност, да могат да говорят с нас по всякакви теми, включително и за своите тела и секса без притеснения и да са наясно, че това са нещата, без които светът не би могъл да продължи да съществува.

Първите седем

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

6,981 преглеждания

Comments are closed.