„История с Мечо, с патоци и с Лиса – история, дето съвсем ще ви слиса”
от Огнян Герджиков
Имала мама Мецана
Син хубавец и юнак.
Китната горска поляна
Ласкаво мами го пак.
Палав е малкият син.
Впуска се в луда игра.
И не усети самин
Как е в гъста гора.
Всеки ще каже: „Голяма беда
Нашето мече сега сполетя.“
Ала мечочето има глава,
Само че с бръмбари пълна е тя.
Почеса си Мечо главата и рече:
– От днеска голям съм и тръгвам далече.
Искам да видя широкия свят,
Пълен със хубост и с тайни богат.
И ето го Мечо, върви през гората,
Излиза от нея, прецапва реката
И вижда отсреща път дълъг, широк.
За жалост, пред пътя – ров твърде дълбок.
Но Мечо е смел и не се колебае,
Макар че да скача, той много знае.
Засила се Мечо, да скочи опитва,
Изглежда ще литне, но само политва
И пада във рова надолу дълбоко.
Отгоре небето остава високо.
– Олеле, мамо! – изплака Мечокът. –
Постигна ме участ, ужасно жестока.
Започва да охка, да пъшка, да стене.
„Дали има толкоз нещастен кат мене?“ –
Си мисли Мечокът, нагоре поглежда,
Където на патенце човка съглежда.
7,537 преглеждания
