„Искам го!“: Как да не лишаваме децата си от техните желания и да удържаме своите граници

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

summertime_kids

С реклами навсякъде около нас, с красиви форми и вкусни аромати вниманието на децата ни постоянно е привлечено към хиляди вещи и удоволствия, от които в повечето случаи изобщо нямат нужда. Естествено, веднъж ангажирани, те започват неистово да копнеят за въпросната играчка, лакомство или начин на забавление и прилагат в действие всички стратегии за постигане на целта, които познават. Изходът от създалата се ситуация може да се окаже кошмарен и за родителите, и за децата, а също и за финансовото им състояние.

Въпросът е: Как да подходим към детето, за да удовлетворим и неговите нужди и да останем в съгласие със себе си?

Най-важното правило, което е нужно да следваме е: Детето има право да иска това, което иска, а ние имаме право да откажем да удовлетворим желанието му.

Като родители ние сме тези, които преценяваме дали е удачно да изпълним желанието на детето си или не. Независимо дали иска някоя популярна в момента стока или за пореден път моли за близалка, всяка ситуация е различна и е важно да следваме нашето вътрешно усещане и трезва преценка на обстоятелствата във всеки един момент, а не да робуваме на различни идеологии или на детските манипулации. А веднъж взели решение, е нужно и да го спазим.

Да предположим, че родителят не желае да купува исканата от детето си стока – тогава то може да започне да крещи и да се тръшка на земята; да удря; да заплашва; тихо да хленчи; да се пазари; да се обижда и показно да се оттегля, за да предизвикат чувство за вина в отсрещната страна или плахо да споделя, че на някой вече са му купили въпросната вещ. Децата са особено изобретателни и талантливи и когато видят, че дадена стратегия въздейства върху родителите, неминуемо ще започнат да я доразвиват и усъвършенстват и за в бъдеще.  Още повече дори родителят в крайна сметка да изпълни желанието на децата си, за да задоволите потребността да се възприема като добър родител или да си осигури миг спокойствие, радостта на децата ще трае само броени минути, докато фиксират следващия обект на желание и  започнат да страдат за него, защото полученото ще е само временен заместител на това, от което наистина се нуждаят. И така ще се развият като чудесни манипулатори, но няма да се научат да ценят себе си и желанията си.

tantrum

Да уважим желанието на детето си, без да го изпълним, често се оказва по-трудната за родителите задача. В невъзможността си да се справят с проблема, майките започват да се карат на децата си: “Тръгвай бързо ти казвам. Не разбра ли, че няма да ти го купя?“; „Ти какво очакваш от мен, аз да не съм банка?“; „Я стига си хленчил за такава глупост!“ или всячески се опитват да ги разсеят и да ги отдалечат от обекта на копнежа им, защото ситуацията е болезнена и за тях самите. Посланието в тези реакции, макар и в повечето случаи неосъзнато, е „желанието ти не е значимо за мен“ и това води до допълнително подкопаване на самочувствието на децата. Те се научават да се отказват както от това, което искат, така и от себе си.

Най-доброто, което един родител може да направи, е да застане до малчугана и да види от неговата височина как изглежда това, което иска. Нека разгледат заедно цвета, формата, възможностите, да доловят аромата или шума, който издава. След това да пита детето какво му харесва в този предмет, а по получения отговор да разбере и нуждата, която стои зад желанието. Важно е въпросите да са отворени (а не да изискват само отговор да и не), така че детето да се чувства поканено да продължи да споделя нещата, които го вълнуват и са важни за него. А реакциите на родителят да показват, че детето е ценно за него или нея: „Харесва ми вкуса ти и аз мисля, че прическата на тази кукла е прекрасна“ или пък „Колко е хубаво, че вече имаш собствен вкус и мнение по въпроса.“

Нуждата на момиченце, което неистово иска да се качи на блъскаща се количка, може да е просто да прилича на баща си. Назоваването на скритата нужда обикновено действа успокояващо на децата и те могат с радост да продължат напред. „Колко хубаво е и ти да може да управляваш колата като татко. Знаеш ли, много приличаш на него. Взела си неговата решителност и сила. Сега обаче нямам възможност да те пусна на количките. Ще дойдем да покараш друг път.“ Така желанието на детето да придобие на всяка цена обекта, към който се е устремило, отшумява, защото е получило това, от което наистина се е нуждаело – вниманието и уважението на родителите си.

В градината и в училище придобивките стават разменна монета за значимост сред връстниците и децата започват да страдат още повече, когато не получат въпросната вещ. Ако детето използва израза “Всички имат тази играчка“, всъщност не означава, че наистина всички в класа я имат. Често чувството за принадлежност е застрашено или детето се смята за по-маловажно от останалите, ако не притежава точно каквото другите притежават. Разбира се много рядко проблемът ще се разреши с купуването на предмета. По-скоро родителите е важно да се заинтересуват дали е имало случаи, в което детето е било отхвърлено от тези, които диктуват модата; дали са се хвалили с придобивките си по начин, по който то се е почувствало по-низше от тях. Осъзнаването и освобождаването на задържаните при тези ситуации емоции са съществени за здравословното развитие на децата. Нужно е родителите да покажат на детето си, че го обичат и ценят, да подобрят връзката си с него. Следваща стъпка е да подпомогнат детето да изгради по-добро самочувствие и да цени по-високо своята уникалност и своите таланти.  Само с ясно чувство за себе си, децата се научават как да регулират желанията си и да разграничават истинските си желания от реакциите на средата.

kak-da-izberem-detski-igrachki

Ако детето продължава нервно да упорства „Искам сладолед!“ или „Само пет минути игра на телефона!“, и след като са посрещнати нуждите му от близост, значимост, ситост и т.н., тогава става въпрос за пристрастяване. Като получава дозата си удоволствие от външни източници като захар, електронни игри, социални мрежи, а в последствие към списъка се добавят и алкохол, наркотици, секс и хазарт, човек пренебрегва естествените си инстинкти и механизмите за саморегулация. Способността му за самоконтрол е силно занижена и е възможно да доведе психиката си и тялото си до пълно изтощение. Детето трудно ще излезе само от тази зависимост и се нуждае от подкрепата на родителите си. Първо те е нужно да му помогнат да си даде ясна сметка, че това, което иска, не е награда, а поражение за тялото му и да осигурят период на детоксикация. Обикновено въздържание от 3 до 6 седмици е напълно достатъчно, за да се възстановят нормалните му функции. След този период достъпът до тези източници е нужно да става контролирано и на малки дози. В последствие да му помогнат да активира системата за възнаграждение на организма по по-подходящ начин – с физически упражнения, творчество, общуване с любими хора и др.

Автор: Ивилина Зафирова

Ivilina

Ивилина Зафирова е детски психолог. Работи под супервизия като гещалт терапевт и фасилитатор семейни констелации.

тел: 0898417727

Повече за автора на www.ivilinazafirova.com

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

5,245 преглеждания

Коментирай

Трябва да сте влезли в профила си, за да коментирате.