Имало едно време…баба, дядо и внуче

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

grandmother

Едно време, преди години, бабата с побеляла коса и с дълбок искрящ поглед, седяла до камината и разказвала истории и приказки на децата. Mъдрият й и спокоен глас развивали вътрешния мир на детето.

Преди бабата и дядото сякаш можеха да изнесат истински спектакъл. Чрез техните думи, детските страхове изчезваха и пътищата се озаряваха. Защото бабите и дядовците имат способността да се свързват със сърцата и душите на своите внуци, по начин, по който самите родители не са способни.

Но времената се променят. Днес семействата са в общи линии разпръснати. Да, безспорно децата са свързани с техните баби и дядовци, както генетично, така и енергийно, но определено все по-рядко имат възможност физически да контактуват.

Бабите и дядовците притежават богат опит и  мъдрост, които могат да предадат на внуците си. Има много начини, по които общуват с тях и показват родителските си грижи. Децата обичат вниманието, игрите и това да получават подаръци и имат огромна нужда да бъдат докосвани, особено когато са под 2 годинки.       

Именно поради силата си на въздействие, бабите и дядовците са перфектните кандидати за четене на приказки за лека нощ. Разказването на истории е мост между бабата, дядото и внуците, който разкрива и задълбочава връзката между тях.         

За да поддържате тази връзка и да подействате успокояващо на детето си можете да направите следното: Запишете родителите си как четат класически приказки като например „Седемте джуджета”, „Малката русалка”, „Червената шапчица”, „Хензел и Гретел”, „Али баба и четиридесетте разбойника” и ще съхраните много мили моменти за децата си. След време тези записи ще се превърнат в истинска ценна семейна вещ.

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Публикувано в: Възпитание

8,991 преглеждания

Comments are closed.