Хлапето тръгва на градина – грешките, които да избегнем

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

detska-qsla-za-purvi-put

Дори да имат възможността да отглеждат детето си изцяло в домашна среда, за повечето родители идва ден, в който трябва да „пуснат птичката“ да се социализира и да се подготви за училище, да се потопи в различна от домашната обстановка и да се запознае с реалността на света извън стените на собствения си дом.

Ролята на родителите в този момент е от съществено значение, за да може детето да приеме новата среда, предизвикателствата, свързани с нея и новите хора, които ще срещне, в това число връстници, учители и възпитатели.

Загрижени и вглъбени в ролята си на родители ние често допускаме някои основни грешки в подготовката на мъника за детската градина, които съществено пречат за добрата и бърза адаптация.

Кои са най-често срещаните грешки?

Много от родителите, предимно майките, в стремежа си да вдъхновят детето за първата среща с детската градина, с госпожата и с децата, създават погрешна представа в съзнанието на детето за това място. Те го описват по начин, които създава идеалистични представи в детето, като например, че ще има много играчки, лакомства, че всички деца ще са приятелски настроени, че госпожите по цял ден си играят с децата и т.н. Естествено, не е трудно детето да повярва на всичко, което му кажете за детската градина, защото ви има пълно доверие. Но още в първия ден то разбира, че повечето неща, които то вече знае от вас за детската градина, всъщност са по-различни. Реално то се чувства излъгано и си мисли, че мама и татко са го излъгали нарочно, за да го оставят в детската градина. Ето защо не е редно да поощрявате детето си да мисли, че там, където го водите всичко ще е прекрасно, че няма да му се налага да слуша и да се съобразява с правилата на другите. По-добре го подгответе, че в детската градина е интересно и може да очаква да се случи всичко, но че е сигурно място, където всичко ще бъде наред.

Другата група родители, допускащи сериозна грешка в този период от живота на детето, включва тези, които описват детската градина като не особено приятно място,  като изтъкват необходимостта детето да го посещава, защото татко и мама трябва да работят, за да изкарват парички за неговите играчки, дрешки и храна. По този начин родителите придават една абсолютна задължителност на факта, че детето трябва да ходи на градина и че всъщност няма друг изход. Този тип родители дори „подготвят“ детето, че ще има наказания, че другите деца вероятно ще го тормозят, че учителките не са толкова добри, колкото е мама, че храната няма да е вкусна като домашната. Мислейки си, че по този начин създават реалистична картина на ежедневието в детската градина, тези родители не подпомагат по никакъв начин адаптацията на детето към детското заведение. На практика този подход изобщо не работи, защото създава в детето предварително отрицателно отношение. По-добре кажете на детето, че всяко нещо, не само в детската градина, а и в живота изобщо има две страни, както и че градината има и своите предимства. Децата трябва да знаят, че ако възникне проблем има на кого да разчита и да чувства подкрепа и извън дома си.

Много родители си тръгват бързо от детската градина, без да се сбогуват с детето си, смятайки, че по този начин улесняват раздялата и че така детето ще плаче по-малко. Този подход също е неправилен, макар много родители да го практикуват. Внезапното изчезване на родителя  е непонятно за малкото дете, то може да предизвика истинска истерия в детето, особено, ако то е по-малко. По-добре е сбогуването да се удължи с няколко минути, но детето ще се успокои много по-лесно, ако това бъде направено от майката или таткото, отколкото, ако сестрата или госпожата се опита. Ако си тръгнете внезапно, много вероятно детето ви да остане разтревожено през целия ден, да хленчи, да плаче, да не иска да участва в игрите и да си мисли, че мама и татко са го оставили в градината, защото повече никога няма да го вземат от там.

Децата, чиито родители обръщат по-голямо внимание на посрещащият учител, говорят си с него, предават му някаква информация и т.н., са по-тревожни и несигурни. Когато сутрин отидете с детето в градината, бъдете търпеливи, докато то се съблече и събуе, обяснете му какво оставяте в шкафчето, след което го заведете и предайте на сестрата или госпожата. Сбогувайте се спокойно с него, целунете го и му кажете, че го обичате. Припряността и бързането в този момент от деня ще създадат чувства за изоставеност в детето. По този начин детето няма да остане в групата объркано и тъжно, че сте го оставили изцяло в ръцете на персонала.

Ако се случи на прибиране да откриете, че детето ви е одраскано или ухапано от друго дете през деня, не бързайте да нападате персонала или другите деца. Попитайте първо вашето дете какво се е случило, запазете спокойствие и потърсете контакт д родителите на детето, което е причинило това на вашето. В никакъв случай не нападайте словесно или по какъвто и да е друг начин друго дете и не се опитвайте да търсите причина за стореното. Подобни случки са повече от неприятни, но не винаги принципът „око за око“ е мъдро решение. Погрешно би било и да внушавате на детето си, че ако някой го удари, то също трябва да го удари. Един сравнително добър начин за обратна реакция е да посъветвате детето си временно да преустанови контактите си с детето, което е било агресивно.

Ако хлапето ви не спи в детската градина или е облечено  с чужда блузка, не хвърляйте вината върху лелката в детската градина. Представете си, че тя е трябвало да помогне с обличането на още двадесет деца, освен на вашето. Някои неща, които на родителите се струват особено важни, за хората, които работят с толкова много деца наведнъж това са наистина дреболии. Без да нападате или обвинявате когото и да било, просто следващия път обърнете внимание и кажете със спокоен тон на дежурната госпожа, че нещо не е наред. Разбира се, това се отнася до важните неща, които трябва да се коментират, а не до дреболии, които и сами можете да оправите. В никакъв случай не подхождайте от позицията на по-силния и по никакъв повод не допускайте неуважителен тон, размяна на обидни реплики или скандали, особено в присъствието на децата.

Ако вече категорично сте решили, че детето ви ще тръгва на градина, няколко месеца преди това го научете на някои основни неща -  да си обува чорапките, да си закопчава дрешките, да се преоблича и да знае, къде ще му стоят резервните дрешки. Поговорете с детето си за режима в детската градина и му кажете, че то трябва да се съобразява с него. Игнорирането на тези неща биха затруднили адаптацията на детето в групата. Мъника трябва да е наясно, че всички дечица в групата трябва да правят това. В никакъв случай не оставяйте в детето си усещането, че то може да се държи в градината по начин, по който на него му харесва и че е позволено да пренебрегва правилата, защото в противен случай много вероятно то ще плаче често, ще се оплаква, че не му харесва и няма да иска да ходи на градина.

Много родители имат прекалено големи очаквания от грижите и обучението в детската градина. Бъдете психически подготвени, че повечето занимания са съобразени със задължителната програма, която включва обичайните занимания, развиващи основни умения и навици, както и някои обикновени екипни игри. Би било наивно да си мислите, че някой ще предложи на децата ежедневни вълнуващи научни експерименти. Все пак децата в детската градина обикновено получават стандартните знания за системата на предучилищното образование.

Често родителите като възрастни, вземат страната на учителя, без да се поинтересуват от това какво е направило детето им. Не бива обаче да съдите детето за всяко негово провинение, преди да сте изяснили какво и защо точно се е случило. Ако друг родител се оплаче от вашето дете, отговорете му, че ще поговорите у дома, за да изясните случката и едва след това ще вземете  отношение. Така ще дадете на детето си онази сигурност, от която то се нуждае, така че да е спокойно, че може да разчита на вашата подкрепа,  дори ако е сторило нещо, което заслужава порицание.

Друга грешка, която често родителите допускат е да дават допълнителни средства на лелите „под масата“, с цел детето им да бъде по-добре обгрижвано. Подобна тактика не само не е продуктивна, но може да е обидна за персонала, освен, че не е признак на добро възпитание.

И накрая, много често родителите прибягват до „подкупи“, които предлагат на децата си.  „Ще ти купя онзи робот, но ти няма да плачеш, когато те оставям в градината!“ Този подход може да спаси положението за известно време, но като цяло е погрешен, тъй като води до рецидиви, така че във всеки случай, в които вие поискате детето да изпълни нещо, то ще ви поставя условие, че ще го направи, ако получи нещо в замяна.

Първите седем

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

11,325 преглеждания

Comments are closed.